Аденом на простатата – лечение, симптоми и стадии

Аденом на простатата

Аденом на простатата е старо наименование на компенсаторно-приспособителните процеси, които се развиват в простатната жлеза след определена възраст при мъжете. Точното наименование съоб­разно възприетите медицински стандарти е Бенигнена Простатна Хиперплазия – БПХ. Във всекидневната медицинска практи­ка обаче се употребяват още няколко наименования на този процес в простатната жлеза и те не трябва да се приемат като грешни диагнози, а по-скоро като синоними и дълбоко придобили гражданственост термини. Тези нозологии са: Доброкачествената Хиперплазия на Простатата (ДХП) и Доброкачествена Простатна Хиперплазия (ДПХ). Освен тях може да се срещне и понятието БПТ, което означава Бенигнена Простатна Тъкан. То се използва в случаите, когато микроскопското биопсично изследване се извършва върху материал от простата, взет чрез пункционна биопсия. Оскъдното количество на този материал не позволява да се прецени дали е налице хиперплазия (увеличаване на броя на структурните елементи) в простатната тъкан. БПХ се среща сравнително често у мъже над 60 години. През последните години обаче се забелязва отчетлива тенденция към „подмладяване­то“ на това заболяване – то не е рядкост вече и у мъже под 40 години.

Причини за аденом на простатата

Те са неизяс­нени. В миналото се считаше, че обратна­та инволуция на функцията на тестисите, т. е. отпадането на производството на тестостерон има връзка с образуването на аденома. По-късно се установи, че такава корелация не винаги е задължителна при различните пациенти. Още повече, че от края на миналия век е известно, че при премахването на тестисите (например при евнуси), аденом на простатата не се развива. Днес се счита, че ДХП има връзка с функцията на предния дял на хипофизата. Установено е, че увели­чената продукция на гонадотропен хормон от предния дял на хипофизата води до ДПХ. Процесите са много сложни защото въпреки това доказателство се наблюдава разрастване на пери- и парауретралните жлези, които заместват ис­тинската простатна тъкан, без винаги да има увеличена продукция на гонадотро­пен хормон. Противоречиви са и фактите, свързани и с хиперсексуален или хипосексуален начин на живот у мъжа, още повече, че засега няма извест­на рецепта, какво е нормосексуален живот, а оттук и връзката с ДПХ. По принцип на ДХП подлежат три групи периуретрални жлези — двете групи, кои­то са разположени около задната част на уретрата оформят при ДХП т. нар. стра­нични дялове, а третата група жлези, разположени около тригонума, субцервикално, оформят т. нар. среден дял.

Изменения при аденом на простатата

При ДХП се отнася за постепенното заместване на истинската тъкан на простатата с жлезна или съединителна тъкан, така че накрая простатата всъщност е атрофирала и обвита от простатната капсула. Клинично ДХП се представя като:

– Субвезикалеи тип – тук най-лесно се поставя диагноза чрез ректално туширане
– Интравезикален тип – тук диагнозата трябва да се „види“ ехографски или с цистоскопия.
– Смесен тип – това е най-честата клинична изява на ДХП.

При такова разрастване ДХП се предс­тавя под формата на аденоми, които в началото тежат до 30-40 гр., а после могат да достигнат и до 300 гр. ДХП води до сериоз­ни обструкции на уринния поток. Прос­татната част на уретера е стеснена симет­рично или асиметрично и относително удължена. Увеличената уринна стаза (задръжка) съз­дава предпоставки за уринна инфекция. Започват да страдат бъбречният кръвоток и гломерулната филтрация. Наруше­ни са секрецията и реабсорбцията на водата и електролитите.

Симптоми при аденом на простататаАденом на простатата

Симптоматиката се владее от затрудненията в микцията – учестено и затруднено уриниране в зависимост от стадия на заболяването. Стадиите на за­боляването често са условни и невинаги може да се постави точна граница между тях.

Първи стадий при аденом на простатата

През този стадий уринирането е учестено предимно нощем. Никтурията често възниква при някаква грешка в диетата, злоупотреба с алкохолни напитки, при продължително стоене седнал. Друг път провокиращият момент може да е стоене продължително време седнал на студено – например на футболен мач. Тези състояния водят до хиперемия (кръвонапълване) на органи­те в малкия таз, набъбване на венозните съдове, а оттук и затрудняване на уринирането. Често при болният е налице уринен позив. В този стадии всички неща, свързани с уринирането, са удължени по време.

Втори стадий при аденом на простатата

През този стадий описа­ните по-горе симптоми продължават да са налице, но са засилени като изява. Параболичната струя при уриниране е изчезнала и урината пада на капки по върха на обувките. Като допълнителен резерв в акта на уринирането се включват и коремните муску­ли. В този стадий може да се появи и ретенция (задръжка) на урината. Появява се и остатъчно количество урина – нормално след микция не се установява урина в пикочния мехур.

Трети стадий на аденом на простатата

Налице е хронична уринна задръжка. Детрузорът (мускулът) на пикочния мехур е изчерпал своите възможнос­ти, а така също и допълнителният натиск на коремната преса. Може да се появи и ischuria paradoxa – непроизволно изтичане на урина от препълнения пикочен мехур. Появяват се [highlight] хидронефроза [/highlight] и хидроуретер. Настъпва и азотемия като проява на Хронична Бъбречна Недостатъчност (ХБН).

Диагноза на аденома на простатата

Тя се поставя въз основа на анамнезата, ректалното туширане и ехографията. При неясни състояния се извършва цистоскопия или тънкоиглена биопсия. При всеки болен с аденом на простатата е необходимо да се направи ехографско изс­ледване на бъбреците и екскреторна урография с десцендентна цистография.

Заболявания, наподобяващи аденом на простатата

Карцином на простатата

Това е най-важното заболяване в диференциално диагностичен план. Необходимо е болният да бъде щателно туширан за да може палпаторно да се хване и най-мал­кото уплътнение, дори и с размери на лещено зърно, на фона на общата плътноеластична консистенция на простатната жлеза. Диагнозата [highlight] рак на простатата [/highlight] се потвърждава посредством аспирационна биопсия.

Склероза на мехурната шийка

Оплакванията на болният са както при ДХП, но не се открива аденом на простатата нито при ректално туширане, нито пък при цистоскопия.

Остьр простатит

При това заболя­ване са налице доста силно изразени микционни смущения, но общото състояние е доста смутено – повишена телесна температура, простатата е напрегната и опъната. Заболяването се среща при по-млади мъже.

Хроничен простатит

Това е заболяване се среща у млади хора, като простатата е с мековата консистенция и различно изразени оплаквания, които нямат бурния характер на острия простатит. При изследването на експримата след намирането на левкоцити обикновено то­ва насочва към диагнозата [highlight] простатит [/highlight] .

Cтpuктypu на уретрата

Стриктурите на уретрата днес са най-често резултат на неправилно проведени манипулации в областта на задната уретра у мъжа. По-рядко стриктурите са резултат на прека­ран възпалителен процес в миналото.

Усложнения при аденом на простатата

Ретенция на урината    Аденом на простатата

Ретенцията на урината представлява задръжка на урина в пикочния мехур и невъзможност за уриниране. Това представлява драматич­но състояние, което налага болният да бъде приет в клиника. Ретенцията на урината може да се срещне във всеки стадий на заболяването, особено ако на­лице е бил някакъв провокиращ момент. При доста болни има хронична ретенция, т. е. състояние, при което уринната задрръжка не настъпва изведнъж, а постепен­но, така че детрузорът на пикочният мехур постепенно се адаптира към това състояние. При такива болни по-често се среща ischuria paradoxa т. е. при препъл­нен пикочен мехур да има самопроизволно изтичане на урина. При ретенция на урината е необходимо да се постави постоянен катетър или цистофикс – пунктиране на пикочния мехур с игла и през него вкарване на система за евакуиране на урината.

Възпалителни заболявания

Възпалителните заболявания са сравнително чес­ти съпътстващи фактори, утежняващи прогнозата на заболяването. Касае се за уретрит, [highlight] цистит [/highlight] и [highlight] пиелонефрит [/highlight] . Поява­та им е свързана с катетеризация на болния или като предразполагащ фактор може да послужи някое съпътстващо заболяване (диабет).

Лечение на аденом на простатата

Лечението на ДПХ е комп­лексно и се прилага в зависимост от стадия на заболяването.

Важен момент за начина на лечение е дали болният има или не остатъчна урина. В първият стадий на заболяването при липса на остатъчна урина и не много голям изразен аденом в съображение идва хигиенно-диетичен режим, който включва борба с констипацията (запека) и саниране на различни рагади и фисури в областта на ануса. Забранява се приема на студени газирани напитки и продължително стоене седнал. Добре действат препаратите, съдържащи екстракт от африкан­ска синя слива. При наличие на остатъчна урина трайно над 50 ml в продължение на година, на болния трябва да се препоръча трансуретрална резекция (ТУР) на аденома. ТУР има място при по малки аденоми на простатата. Особено е добър ефектът при разраснал се среден дял в пикочния мехур. При по-големи аденоми, които са противопоказани за ТУР, на болния може да се препоръча операция по трансвезикален път. С добри резултати се прилагат операциите по Харис-Хринчак (Harris-Hrinchack) и по Милин. Прогнозата на заболяването е много добра. След премахването на аденома на простатата болните се подмладяват в истинския смисъл на думата.

Прочетете още: