Острият пиелонефрит е възпалително заболяване на бъбреците, причинено най-често от гноеродни микроорганизми. Бактериите могат да попаднат в бъбречния паренхим по два основни начина. Единият е хематогенен – пренасяне чрез кръвния ток на микроогранизми, които произхождат от друго инфекциозно огнище в организма, например абсцеси в устна кухина, пневмонични огнища при [highlight] бронхопневмония [/highlight] . Вторият път е асцендентен – качване нагоре по пикочните пътища, например при остър цистит. Този начин на развитие на острия пиелонефрит се благоприятства от запушване (обструкция) на пикочните пътища и задръжка на урината.
Симптоми на остър пиелонефрит
Заболяването протича бурно. Налице са болки в лумбалната област, повишена телесна температура, наличие на левкоцити в урината. При прегледа прави впечатление, че се отнася за тежко болен човек, със сух, обложен език. Succussiо renalis е положително. СУЕ е повишена. Симптомите на острия пиелонефрит наподобяват оплакванията при наличие на [highlight] жлъчни камъни [/highlight] – калкулозен холецистит, [highlight] апендицит [/highlight] , остър панкреатит, грип и пневмония.
Усложнения на острия пиелонефрит
Апостематозен бъбрек
Представлява тежко усложнение на нелекувания остър пиелонефрит. Резултат е най-често на загнездваното на микроорганизми в малките кръвоносни съдове на бъбрека. На следващия етап се оформят абсцеси, които дават и характерен вид на такъв бъбрек – уголемен, напрегнат, по повърхността с множество малки абсцеси. Симптомите са още по-тежки от тези при острия пиелонефрит.
Папиларна некроза
За папиларна некроза трябва да се мисли при появяване на остър пиелонефрит при диабетно болни. При това усложнение се получава некротизиране (загиване) на върховете не бъбречните пирамиди.
Карбункул на бъбрека
Това е много сериозно усложнение на острия пиелонефрит, което е описано още в началото на миналия век от Израел (Israel). Характерно за карбункула е, че преди това болният може да е страдал от фурункул, остеомиелит, гнойна ангина и др. Всъщност се касае за оформена гнойна колекция но повърхността на бъбрека, която се съединява с пикочните пътища и се дренира чрез урината. Клиничната картина е много драматична и наподобява симптомите на най-тежките форми на остър пиелонефрит.
Лечение на острър пиелонефрит
Значение в практиката има това, дали се отнася за остър необструктивен или вторичен обструктивен пиелонефрит. При втората форма е необходимо отстраняването на препятствието (напр. камък) чрез спешна операция. По време на операцията ако е възможно се отстранява пречката, довела до остър пиелонефрит. В следоперативния период се назначават мощни широкоспектърни антибиотици, придружени с високи дози витамини, кръвопреливане и др. При оформен карбукул се прибягва към хирургично отстраняване на бъбрека – нефректомия. Задължително условие преди това е да се провери функцията на здравия бъбрек.
Хроничен пиелонефрит
Хроничният пиелонефрит може да бъде последица на недобре излекуван остър пиелонефрит или да се дължи на чести негови рецидиви. В повечето случаи обаче хроничният пиелонефрит е свързан с други урологични заболявания, създаващи пречки по хода на пикочните пътища. Промените в бъбреците при хроничен пиелонефрит са различни, в зависимост от стадия на заболяването. През първи стадий са налице атрофични промени в събирателните каналчета. Промени в гломерулите не се откриват. Втори стадий – освен атрофични промени в събирателните каналчета се откриват и склеротични участъци. Намират се и хиалинизирани гломерули. За третия стадий е характерна т. нар. струмизация, изразяваща се в изпълване на каналчетата с колоидна материя, подобно на фоликулите на щитовидната жлеза, а много от гломерулите са напълно хиалинизирани.
Симптоми при хроничен пиелонефрит
Понякога те са доста дискретни и са свързани с оплаквания от лесна уморяемост, тъпи болки в кръста и други външно „неврастенични“ симптоми, които могат да подведат лекаря. След време започват да се оформят типични картини, наречени „лица“ на пиелонефрита със следните форми: хипертонична форма, анемична форма, хематурична форма, водно-електролитни нарушения.
Едностранен хроничен пиелонефрит
Тук превалират симптоми, свързани с едностранно заболелия бъбрек – болки в съответната лумбална област, главоболие, немотивирана висока температура и др. В урината може да има еритроцитурия или левкоцитурия. Екскреторната урография показва различно изразени промени в легенчето и чашките.
Двустранен хроничен пиелонефрит
Тук също има редица симптоми, които не са характерни за заболяването – безапетитие, лесна уморяемост, главоболие, безсъние или обратно – сънливост и т. н. При около 25% от болните се намира повишено артериално налягане. В урината се открива бактериурия, левкоцитурия и еритроцитурия. СУЕ може да е повишена. Развива се и различно изразена анемия. Данните от екскреторната урография показват различно изразени деформации на чашките и на легенчето.
Диагнозата хроничен пиелонефрит невинаги е лесна. Най-напред трябва да се изключат заболявания като хроничен гломерулонефрит, бъбречна туберкулоза, нефролитиаза, особено нейната уратна форма, бъбречната поликистоза и др.
Лечение на хроничен пиелонефрит
При хроничния пиелонефрит е необходима комплексна терапия, в която водещо място заемат широкоспектърните антибиотици. Преди това е необходим микробиологичен контрол на урината по отношение на щама микроорганизми, за да може да се приложи правилния антибиотик. При наличие на обструкция по хода на пикочните пътища това лечение е без резултат. Много е важно да се отстрани пречката по хода на пикочните пътища. Такива пречки могат да създадат бъбречни камъни, тумор, аденом на простатната жлеза, склероза на простатната жлеза, стриктури на уретрата и др.
[notification type=“notification_info“ ]Прочети какво представлява гломерулонефрит [/notification]
