Гломерулонефрит е двустранно дифузно негнойно възпалително заболяване на гломерулите (бъбречните телца).
Причини за гломерулонефрит
Основна причина за развитието на гломерулонефрит е гнойната ангина. Заболяването се развива по механизъм, сходен с този на [highlight] ревматизъм [/highlight] .
Същност
Гломерулонефритите са бъбречни заболявания с имунна генеза. При тях засягането на гломерулите е първична и основна проява на заболяването. Обикновено първичните гломерулонефрити протичат с дифузно засягане на гломерулите – над 80% от бъбречните телца са засегнати. При вторичните гломерулонефрити бъбречните телца се увреждат в хода на друго заболяване (системен лупус еритематодес, [highlight] захарен диабет [/highlight] , [highlight] амилоидоза [/highlight] , нодозен полиартериит, бактериален ендокардит и др.). Отпадането на функцията на увредените гломерули вследствие развитието на дифузна [highlight] нефросклероза [/highlight] води до хронична бъбречна недостатъчност.
В 85% от случаите гломерулонефритите имат имунна генеза – причиняват се от циркулиращи имунни комплекси в кръвта. Същите могат да бъдат доказани чрез флуоресцентно, имунохистохимично или електронномикроскопско изследване. В останалите 15 % от случаите се допуска участие на цитотоксични антитела и клетъчно-медиирани имунни реакции – чрез сензибилизирани Т-лимфоцити, увреждащи ендотела и базалната мембрана на гломерулите. Съществува и генетична предиспозиция за развитие на някои типове гломерулонефрити – наличие в серума на т.нар. С3-нефритогенен фактор, секреция на абнормни IgA и др.
Механизми на имунно увреждане на гломерулите
1. Улавяне на циркулиращи имунни комплекси (от кръвния ток)
В този случай имунните комплекси нямат голям афинитет към бъбрека, но гломерулите се оказват ”потърпевши” от имунния конфликт, както става при серумна болест. Около 70% от гломерулонефритите възникват чрез улавяне на образувани другаде циркулиращи имунни комплеси (имунокомплексен механизъм). Локализацията на имунните комплекси бива субендотелна, вътре в базалната мембрана, в мезангиума и субепителна. По локализация на измененията, гломерулонефритите биват интракапилярни (в ендотела и мезангиума), интеркапилярни (в мезангиума) и екстракапилярни (в уринарните пространства).
2. Образуване на имунни комплекси на място в гломерула (ин ситу механизъм)
Само в 10% от случаите антиген се явява самата базална мембрана и имунните комплекси се образуват на място, по цялото й протежение. Това се визуализира чрез линеарната имунофлуоресценция.
Имунното увреждане на гломерулите се осъществява чрез:
- Активиране на комплемента – по класическия път и формиране на мембрано-атакуващи комплекси (МАК – С5b-С9). Освен по класическата каскада, комплементът може да бъде активиран и по алтернативния път, при наличие в организма на С3-нефритогенен фактор (С3NeFN).
- Организиране на неутрофилна или моноцитна атака. Тя може да бъде комплемент-медиирана (С3а и С5а) или комплемент-независима, например при едромолекулни комплекси в кръвната циркулация (мезангиокапилярен гломерулонефрит, лупус-нефрит и др.).
- Отлагания на фибрин, [highlight] тромбози [/highlight] , некрози и разкъсвания на капилярните стени (при екстракапилярен полулунен гломерулонефрит).
- Стимулация на клетъчната пролиферация – мезангиални клетки, фибробласти от перигломеруларния интерстициум проникват през перфорации на Баумановата капсула. Ендотелните клетки не пролиферират, а подоцитите могат да реагират с промяна в конфигурацията си и с дегенеративни промени.
- Увреждането на гломеруларната базална мембрана от комплемента може да добие прогресивен ход, когато С5b-С9 фрагмента се вгради в нея. Образуват се нови антигени, наречени МАК неоантигени, срещу които допълнително се формират антитела. Настъпва верижна имунна реакция с вторично образуване на нови имунни комплекси ”на място” в гломерулите.
Основни симптоми при гломерулонефрит
- Протеинурия – загуба на повече от 150 mg белтък за денонощие чрез урината. Дължи се на повишаване на пермеабилитета на гломерулната базална мембрана.
- Хематурия – наличие на кръв в урината като израз на нарушена цялост на гломерулните капиляри.
- Олигурия или анурия – намалено или липсващо уринообразуване.
- Азотемия – намалена филтрация на продуктите на азотната обмяна, което води до интоксикация на организма.
- Отоци – предимно по лицето (клепачите) – дължат се на влошен гломеруло-тубулен баланс, задръжка на течности, намалено интраваскуларно онкотично налягане или повишен капилярен пермеабилитет.
- Хипертония (високо кръвно налягане) – появява се заради задръжка на течности и увреждане на ренопресорната (секрецията на ренин в ЮГА) и/или хипотензивната функция на бъбрека (реномедуларни простагландини).
Симптомите при гломерулонефрит се съчетават в два основни синдрома:
1. Нефритен синдром
- Хематурия
- Протеинурия
- Азотемия
- Хипертония
2. Нефротичен синдром
- протеинурия над 3,5 g за 24 часа
- хипоалбуминемия
- отоци
- хиперлипидемия и липидурия.
[notification type=“notification_info“ ]Симптоматиката при гломерулонефрити се появява едва когато към 75% от нефроните (бъбречните телца) са тежко засегнати от патологичния процес.[/notification]
