Гломерулонефрит – симптоми и причини

Гломерулонефрит е двустранно дифузно негнойно възпалително заболяване на гломерулите (бъбречните телца).

Причини за гломерулонефрит

Основна причина за развитието на гломерулонефрит е гнойната ангина. Заболяването се развива по механизъм, сходен с този на [highlight] ревматизъм [/highlight] .

Същност

Гломерулонефритите са бъбречни заболявания с имунна генеза. При тях засягането на гломерулите е първична и основна проява на заболяването. Обикновено първичните гломерулонефрити протичат с дифузно засягане на гломерулите – над 80% от бъбречните телца са засегнати. При вторичните гломерулонефрити бъбречните телца се увреждат в хода на друго заболяване (системен лупус еритематодес, [highlight] захарен диабет [/highlight] , [highlight] амилоидоза [/highlight] , нодозен полиартериит, бактериален ендокардит и др.). Отпадането на функцията на увредените гломерули вследствие развитието на дифузна [highlight] нефросклероза [/highlight] води до хронична  бъбречна  недостатъчност.

В 85% от случаите гломерулонефритите имат имунна генеза – причиняват се от циркулиращи имунни комплекси в кръвта. Същите могат да бъдат доказани чрез флуоресцентно, имунохистохимично или електронномикроскопско изследване. В останалите 15 % от случаите се допуска участие на цитотоксични антитела и клетъчно-медиирани имунни реакции  – чрез сензибилизирани Т-лимфоцити, увреждащи ендотела и базалната мембрана на гломерулите. Съществува и генетична предиспозиция за развитие на някои типове гломерулонефрити – наличие в серума на т.нар. С3-нефритогенен фактор, секреция на абнормни IgA и др.

Механизми на имунно увреждане на гломерулите

1. Улавяне на циркулиращи имунни комплекси (от кръвния ток)

В този случай имунните комплекси нямат голям афинитет към бъбрека, но гломерулите се оказват ”потърпевши” от имунния конфликт, както става при серумна болест. Около 70% от гломерулонефритите възникват чрез улавяне на образувани другаде циркулиращи имунни комплеси (имунокомплексен механизъм). Локализацията на имунните комплекси бива субендотелна, вътре в базалната мембрана, в мезангиума и субепителна. По локализация на измененията, гломерулонефритите биват интракапилярни (в ендотела и мезангиума), интеркапилярни  (в мезангиума)  и екстракапилярни (в уринарните пространства).

2. Образуване на имунни комплекси на място в гломерула (ин ситу механизъм)

ГломерулонефритСамо в 10% от случаите антиген се явява самата базална мембрана и имунните комплекси се образуват на място, по цялото й протежение. Това се визуализира чрез линеарната имунофлуоресценция.

Имунното увреждане на гломерулите се осъществява чрез:

  • Активиране на комплемента – по класическия път и формиране на мембрано-атакуващи комплекси (МАК – С5b-С9). Освен по класическата каскада, комплементът може да бъде активиран и по алтернативния път, при наличие в организма на С3-нефритогенен фактор (С3NeFN).
  • Организиране на неутрофилна или моноцитна атака. Тя може да бъде комплемент-медиирана (С3а и С5а) или комплемент-независима, например при едромолекулни комплекси в кръвната циркулация (мезангиокапилярен гломерулонефрит, лупус-нефрит и др.).
  • Отлагания на фибрин, [highlight] тромбози [/highlight] , некрози и разкъсвания на капилярните стени (при екстракапилярен полулунен гломерулонефрит).
  • Стимулация на клетъчната пролиферация – мезангиални клетки, фибробласти от перигломеруларния интерстициум проникват през перфорации на Баумановата капсула. Ендотелните клетки не пролиферират, а подоцитите могат да реагират с промяна в конфигурацията си и с дегенеративни промени.
  • Увреждането на гломеруларната базална мембрана от комплемента може да добие прогресивен ход, когато С5b-С9 фрагмента се вгради в нея. Образуват се нови антигени, наречени МАК неоантигени, срещу които допълнително се формират антитела. Настъпва верижна имунна реакция с вторично образуване на нови имунни комплекси ”на място” в гломерулите.

Основни симптоми при гломерулонефрит

  • Протеинурия – загуба на повече от 150 mg белтък за дено­нощие чрез урината. Дължи се на повишаване на пермеабилитета на гломерулната базална мембрана.
  • Хематурия – наличие на кръв в урината като израз на нарушена цялост на гломерулните капиляри.
  • Олигурия или анурия – намалено или липсващо уринообразу­ване.
  • Азотемия – намалена филтрация на продуктите на азотната обмяна, което води до интоксикация на организма.
  • Отоци – предимно по лицето (клепачите) – дължат се на влошен гломеруло-тубулен баланс, задръжка на течности, намалено интраваскуларно онкотично наля­гане или повишен капилярен пермеабилитет.
  • Хипертония (високо кръвно налягане) – появява се заради задръжка на течности и увреждане на ренопресорната (секрецията на ренин в ЮГА) и/или хипотензивната функция на бъбрека (реномедуларни простагландини).

Симптомите при гломерулонефрит се съчетават в два основни синдрома:

1. Нефритен синдром

  • Хематурия
  • Протеинурия
  • Азотемия
  • Хипертония

2. Нефротичен синдром

  • протеинурия над 3,5 g за 24 часа
  • хипоалбуминемия
  • отоци
  • хиперлипидемия и липидурия.

[notification type=“notification_info“ ]Симптоматиката при гломерулонефрити се появява едва когато към 75% от нефроните (бъбречните телца) са тежко засегнати от патологичния процес.[/notification]