Уголемяването на сърцето при високо кръвно налягане се нарича Хипертонично сърце – Cor hypertonicum. Тази промяна в сърдечния мускул става по механизма на работната хипертрофия на мускулатурата на спортистите. Задебелената сърдечна стена на хипертоничното сърце е лесно „ранима” при хипоксия, защото кръвоснабдяването на сърдечния мускул се затруднява. Масата на сърцето може да достигне почти килограм, при норма 300 гр. В началните етапи на развитие на хипертоничното сърце настъпва подчертано задебеляване на стената на лявата камера (до 3,5 cm), без дилатация (разширяване) на кухината й (концентрична хипертрофия). Променя се и конфигурацията на сърцето: удължава се изходящият тракт (разстоянието между сърдечния връх и аортната клапа). Микроскопски се отчита масивна хипертрофия (увеличаване на размера) на кардиомиоцитите (сърдечните мускулни клетки) и дребноогнищна миокардиосклероза (разрастване на съединителна тъкан). Последната е причина за развитието на хронична левокамерна сърдечна слабост, чиято морфологична проява е ексцентрична хипертрофия, с дилатация на камерата.
[notification type=“notification_info“ ]Високото кръвно налягане, освен хипертонично сърце, предизвиква промяна и в стените на органните артерии.[/notification]
Нормалното артериално кръвно налягане при възрастни е в рамките под 90 mm Hg (12,0 kPa) за диастолната (долната) и под 140 mm Hg (18,7 kPa) за систолната (горната) стойност.
Систоличното кръвно налягане (горната граница) се формира от ударния обем на сърцето и зависи от силата на сърдечното съкращение. Основната функция на сърдечния мускул е помпената. При всяка своя систола (съкращение), сърцето изтласква кръв към всички органи и тъкани на тялото. При диастола (отпускане и разширяване), сърцето се пълни с кръв от големите венозни съдове, които се вливат в предсърдията. Редуването на систола и диастола в ритмична последователност е присъщо за нормално функциониращото сърце. С колкото по-голяма сила сърцето изтласква кръвта при систола, толкова е по-висока е горната стойност на кръвното налягане. След време усилената работа на сърдечния мускул е причина за задебеляване стената на лява камера и развитието на хипертонично сърце.
Диастоличното кръвно налягане (долната граница) зависи от състоянието на периферните артериални съдове от малък калибър. Тази стойност на кръвното налягане няма нищо общо със сърдечната дейност. В момента на регистрирането на долната граница на кръвното, сърцето е отпуснато и се намира в диастола. По този начин, тази стойност съвпада по време с диастолата и затова носи името „диастолично”. Когато периферните артериални съдове са свити поради съдов спазъм, диастоличното кръвно налягане се повишава.
Лесно можете да проверите валидността на това твърдение по следния начин: Прикачете еластичен гумен маркуч към чучура на чешмата. Пуснете водата да тече равномерно с постоянна скорост и умерена сила. Сега хванете свободния край на маркуча и го притиснете с пръсти. Какво стана с водната струя? Стана ли по-тънка и по-силна? Лети ли струята по-надалеч от преди? Същото е и с кръвоносните съдове и кръвното налягане. Ако съдовете се стеснят поради съдов спазъм, налягането на кръвта се повишава. Обратно, ако съдовете се разширят прекомерно много, кръвното налягане пада.
Продължителният спазъм на малките артерии е отговорен за повишаване на диастоличното кръвно налягане над нормата, а това води до функционално натоварване на сърдечния мускул и също участва в механизма на развитие на хипертоничното сърце.
Прочетете още:
– [highlight] Хипертонично сърце [/highlight]
– [highlight] Видове артериална хипертония [/highlight]
– [highlight] Причини за високо кръвно налягане [/highlight]
– [highlight] Билки и диета при високо кръвно [/highlight]
– [highlight] Сваляне на високо кръвно налягане [/highlight]
– [highlight] Усложнения на високото кръвно налягане [/highlight]
