Щитовидната жлеза е разположена в средата на шията, пред хрущяла, който оформя адамовата ябълка. Повърхностното разположение на жлезата дава възможност ракът на щитовидната жлеза да бъде лекуван успешно по оперативен път. Понякога след операцията е наложително и провеждането на допълнително лечение на рака на щитовидната жлеза с радиоактивен йод. Радиоактивният йод се натрупва в останалите след операцията ракови клетки и обикновено ги унищожава.
Щитовидната жлеза произвежда хормона тироксин, който регулира обмяната на веществата в човешкия организъм. Този хормон съдържа йод, а клетките на щитовидната жлеза извличат йода от кръвта и го натрупват в своята цитоплазма. Именно това свойство на раковите клетки, произхождащи от щитовидната жлеза позволява използването на радиоактивен йод за тяхното унищожение.
Основните видовете рак на щитовидната жлеза са четири – папиларни, фоликуларни, анапластични и медуларни карциноми. Първите три вида произхождат от клетките на щитовидната жлеза, които произвеждат хормона тироксин. Смята се, че причина за тяхното развитие може да бъде радиоактивно облъчване, предшестващо с години появата на рака на щитовидната жлеза. Недостигът на йод също се смята като причинен фактор за тези видове рак. Медуларният карцином, за разлика от първите три вида, води началото си от калцитонин продуциращите С-клетки на щитовидната жлеза и е представител на невроендокринните неоплазми. Смята се, че определена роля за неговото възникване играе наследствеността.
- Папиларният карцином е най-честата форма на рак на щитовидната жлеза. Под микроскоп в строежа му преобладават многобройни папили, сред които се намират калциеви отлагания, наречени псамомни телца.
- Фоликуларният карцином е по-рядко срещан, биологично по агресивен от папиларния и показва тенденция за разпространение по кръвен път в тялото.
- Медуларният карцином расте като плътна жълтеникава маса, некапсулирана, но добре отграничено от тъканта на щитовидната жлеза. Характерно за този вид рак на щитовидната жлеза е наличието на [highlight] амилоид [/highlight] в стромата и секрецията на калцитонин.
Разпространяването в тялото на рака на щитовидната жлеза става постепенно и по сравнително предсказуем начин. Първичният тумор нараства бавно, в продължение на години и чак след това може да се придвижи до лимфните възли на шията, а в много редки случаи той се разпространява чрез кръвния ток (фоликуларен карцином) и до други органи на тялото.
Недиференцираният карцином е най-злокачествената форма на рак на щитовидната жлеза, която се среща предимно при жени над 60 годишна възраст.
В щитовидната жлеза могат да се развият и [highlight] лимфоми [/highlight] , най-често на фона на тиреоидит на Хашимото.
Симптоми при рак на щитовидната жлеза
Първият и често единствен симптом на рак на щитовидната жлеза е бучка сред тъканта на жлезата, в средата на шията. В по-голямата си част подобни бучки не са проява на рак на щитовидната жлеза, но всяка бучка задължително трябва да бъде прегледана и уточнена от специалист. Бучките, съмнителни за рак на щитовидната жлеза са обикновено безболезнени и твърди. Ако бучката предизвиква болка и е мека, вероятността тя да бъде ракова е малка.
Диагнозата на такава бучка, след обичайния преглед изисква допълнителни изследвания. Обикновено това са ултразвуково изследване (ехографско), скенер или ядрено-магнитен резонанс. Ехографското изследване дава информация за това дали бучката е плътна и съмнителна за раково образувание или е куха и наподобява киста. Скенерът (при който се използва изотоп, чието поведение e като на йода) показва дали възелът в щитовидната жлеза извлича активно и натрупва изотопа. В повечето случаи се налага и биопсично изследване на бучката. Това се прави с тънка игла под местна упойка и процедурата се нарича тънкоиглена биопсия. Микроскопското изследване на тъканта от бучката показва дали се касае за рак на щитовидната жлеза. При диагностициране на медуларен карцином, поради наследствения характер на този тумор може да се наложи изследване на кръвта на други членове на фамилията, което се нарича калцитонинов тест.
Методи на лечение на рака на щитовидната жлеза
Оперативното лечение в повечето случаи дава отлични резултати и често води до пълно излекуване. При отстраняване на туморното образувание може да се наложи отстраняване на част или цялата щитовидна жлеза. В този случаи се налага пациентите да приемат хормонални таблетки с тироксин до края на живота се като заместителна терапия заради отстранената щитовидна жлеза.
Терапията с радиоактивен йод при рак на щитовидната жлеза се препоръчва обикновено след оперативната интервенция. Този метод е безболезнен и цели отстраняване на евентуално останали в организма ракови клетки. Поради използването на радиоактивни вещества за лечение, то се провежда задължително в болница при специални изисквания за предпазване на околните. Пациентите трябва да спазват стриктно инструкциите при лечението, за да се предотврати опасността от облъчване на други хора.
Радиотерапия и химиотерапия при лечение на рак на щитовидната жлеза се използват по-рядко, при по-тежки случаи.
Заместителна хормонална терапия с тироксинови таблетки се налага при тези пациенти, при които е отстранена цялата щитовидна жлеза. Периодично болните на такова лечение се подлагат на изследване за установяване на нивото на хормоните в кръвта.
Прочетете още:
– [highlight] Увеличена щитовидна жлеза – диагностика и лечение [/highlight]
– [highlight] Гуша – симптоми и признаци [/highlight]
– [highlight] Какво представлява ендемичната гуша? [/highlight]
– [highlight] Щитовидна жлеза – симптоми [/highlight]
– [highlight] Нодозна струма [/highlight]
– [highlight] Рак на щитовидната жлеза – видове, симптоми, лечение [/highlight]