Биография на д-р Едуард Бах – създател на най-нежната и най-деликатна терапия
Едуард Бах е роден на 24. 09. 1886 год. в с. Мослей, близо до Бирмингам. От малък е с многостранни интереси. Любовта и състрадателността му към хората и животните го карат да пожелае да стане лекар. Мечтае да открие някакъв прост начин за терапия на всички болести. С годините неговият идеал се превръща в дълбока увереност. През цялата си лекарската практика като патолог, бактериолог и хомеопат, единствената му цел е да открие максимално прост начин за лечение. Животът му е изпълнен със състрадание към всички живи същества – хора, животни, птици и огромна любов към природата – дървета, растения. Съчетаването на едната и другата любов го довеждат до осъществяването на детската му мечта.
Бах получава две дипломи – доктор по медицина и доктор по химия в 1913г. , а освен тях и диплома на Народно здраве през 1914г. Още като студент по медицина осъзнава, че болшинството лекари се съсредоточават върху физическото тяло на човек и пренебрегват неговите чувства, емоции и проблеми. Насочва вниманието си към бактериологията, като се надява да намери отговор на своя въпрос. Създава ваксини от чревни бацили. Инжектирани в кръвта на пациента, те прочистват организма от отровите, създадени от хронични заболявания – [highlight] артрит [/highlight] , [highlight] ревматизъм [/highlight] , [highlight] главоболие [/highlight] и др. Резултатите от тази терапия надминават очакванията му.
През юли 1917г. д-р Бах получава тежък кръвоизлив и е опериран по спешност. Лекарите му дават три месеца живот… Съвсем слаб и неукрепнал, той се завръща в лабораторията на бактериологичното отделение. Потъва в работата си и съвсем забравя за своя здравословен проблем. След няколко месеца д-р Бах достига до извода, че една велика любов, една мисия, един всепоглъщаш интерес е решаващият фактор за човешкото щастие на земята. Това прозрение го съпътства през годините, защото билковите препарати, които открива, имат силата да възстановяват ума и тялото, така че човек отново да си върне желанието за живот, щастие и добро здраве.
През 1918г. по време на епидемията от [highlight] грип [/highlight] (инфлуенца) ваксините на д-р Бах спасяват хиляди човешки животи. През март 1919г. той започва работа като патолог и бактериолог в Лондонската хомеопатична болница. Тук открива, че много от идеалите на Ханеман – бащата на хомеопатията са идентични с неговите: „Единствената възвишена мисия на лекаря е да възвръща здравето на болните, да лекува…” Д-р Бах и Ханеман са единодушни, че трябва да се лекува пациента, а не болестта; да се лекуват характерите, темпераментът на пациента, „умствеността” (менталите), както ги нарича Ханеман. Те са истинските водачи за необходимото лекарство и терапия, а не физическото проявление на болестта. При този метод на диагноза лекуването може да започне веднага, без да се губи време за дълги и болезнени изследвания.
Този принцип „лекувай пациента, а не болестта” става основата на новата „билкарска” медицина, която д-р Бах създава след няколко години. В Лондонската хомеопатична болница той започва да приготвя ваксини по хомеопатичен метод, приемани през устата, като лекарства – нозоди. Резултатите са блестящи и д-р Бах с радост отхвърля инжекциите. Голямото разнообразие на организми, намиращи се в червата той разделя на 7 главни бактерийни групи. С огромен ентусиазъм констатира, че те отговарят на седем различни и определени човешки личности – индивидуалности. Като лекува пациентите според симптомите на темперамента с тези седем ваксини, приемани през устата, той получава резултати повече от очакваните. С напредване на проучванията си д-р Бах скоро е в състояние да предсказва само от симптомите и типа на пациента от каква ваксина има нужда, спестявайки му неприятни и болезнени изследвания.
Неговият гений е всеобщо признат, а хомеопатите го наричат „вторият Ханеман”. Лекари от цял свят идват при него в лабораториите, за да се възползват от откритията му, но той иска още и още да опрости и прочисти начините и лекарствата за лекуване. Едновременно проучва и въздействието на храните и препоръчва сурови храни, плодове, зеленчуци, орехи… Въздействието на диетата и съответната ваксина – нозод е тема, развита пред Британския хомеопатичен конгрес, озаглавена като „Чревната токсемия и нейната връзка с [highlight] рака [/highlight] ”. Д-р Бах изтъква, че подобрението се дължи на общото засилване на имунитета и изчистването на организма, а не на „местната терапия”. С това доказва научно принципа, че темпераментът на пациента е важен показател за начина на неговото лекуване.
Въпреки признанията и успехите си, д-р Бах желае да замести чревните бактерии с по-чисти лекарства. Насочва се към растенията и билките в природата и открива няколко растения, които с въздействието си наподобяват групите бактерии, но не се получават желаните резултати. Една вечер, присъствайки на нежелан за него банкет, внезапно открива отговора на този въпрос. За да „избяга” от скуката, започва да наблюдава присъстващите и открива, че човечеството се състои от няколко определени групи типове. Сходството между хората от еднаквите групи е толкова голямо, като че са от едно семейство, въпреки че нямат кръвна връзка. До края на банкета д-р Бах се отдава на новото си занимание да определи групите хора и ги сравни със седемте бактериални групи. Така му идва вдъхновението, че индивидите от всяка група ще реагират почти по един и същи начин на определени болести.
Същата година д-р Бах „открива” Impatiens – Слабонога, Mimulus – Мимулус, Clematis – Повет. Предписва ги според личността на пациента и с огромна радост вижда забележителни и непосредствени резултати. Взема решение да напусне Лондон (в който се задушава), болницата и да се посвети на откриването на всички типове индивиди и на още лекарства. Това изненадва близките му колеги и приятели, защото д-р Бах е смятан за лидер в научните изследвания, гений, направил открития в областта на медицината.
През пролетта на 1930г. Едуард Бах започва ново начало, в напълно различна посока. Интуицията и чувствителността му от дълги години го подтикват да тръгне по тихи пътечки, зелени гори и поля и да осъществи докрай мисията си. Тръгвайки, той не знае какво търси, но е убеден, че ще намери простичък метод за лечение, защото лекар ще бъде самата Природа. Д-р Бах приема лекуването като Божествено изкуство, не като професия, привилегия за тези които го вършат. За него здравето не е търговска стока, а свещено право на всеки индивид, затова до края на живота си не взема пари нито от бедни, нито от богати. Щедростта му е безгранична, като любовта:” Той даваше повече, отколкото имаше”- споделят пациентите му. Благодарение на дарения, той е в състояние да продължи мисията си – създаване на най-нежната и деликатна терапия. Убеден е, че истинските лекарства не причиняват остри реакции, нямат противопоказания, не са мъчителни за приемане, могат да се ползват от новороденото бебе до умиращия старец.
Една ранна пролетна утрин д-р Бах се разхожда сред природата и осъзнава силата във всяка капка роса. „Вижда” в нея събрана „душата” на растението, защото слънчевите лъчи, действайки чрез течността изтеглят цялата нейна сила и магнетизъм. Да се събира росата и да се правят лекарства, се оказва не най-подходящия вариант за създаване на лекарства. Затова той решава да откъсне няколко цвята, да ги постави в стъклен съд, пълен с изворна вода и така да престоят няколко часа на директна слънчева светлина. Така открива нов начин за приготвяне на безвредни и въздействащи лекарства. Това е начинът на простотата, за който той винаги е мечтаел – простотата на великите неща. В нея се включват четирите елемента: въздух и вода, огън и земя. „Земята – за да отгледа растението, въздухът – от който то се храни, слънцето или огънят – да даде възможност да се предаде неговата сила, водата – да събере тази сила и да бъде обогатена с благотворното „магнетично лекуване” пише д-р Бах в една статия. Този лесен и достъпен начин за приготвяне на лекарствата доказва, че истинското знание се придобива не чрез човешкия интелект, а чрез интуицията да вижда и възприема естествените, прости истини на живота. В гореспоменатата статия д-р Бах пише:” Нека простотата на този метод не ви отклони да го възприемете и употребите, защото колкото повече напредвате в своите изследвания, толкова повече ще схващате простотата на цялото Творение.”
Скоро той написва и книгата си „Излекувай сам себе си”. В нея обяснява, че болестите не се дължат на физически причини, а на известни обезпокоителни настроения или състояния на ума, които пречат на щастието на индивида. Ако тези настроения продължат дълго време, водят до разстройство на функционирането на телесните органи и тъкани. Всяко разстройство на ума или продължително безпокойство, страх, притеснение не само нарушава спокойствието, но се предава на физическото тяло посредством нервите и по този начин се създава болестта. Д-р Бах достига до извода, че човек е надарен с мъдростта и знанието, необходими да го ръководят през земния му живот чрез интуицията и инстинктите му. Всеки – мъж, жена, дете са интуитивни, въпреки че малко хора се възползват от този дар. В писмо до приятел той споделя: ”Това, което се нарича интуиция, е ни повече, ни по-малко, освен това да бъдеш естествен и да следваш собствените си желания, както едно щастливо и здраво дете, никога да не пречиш на щастието на другите, нито да позволяваш на теб да пречат.” Самият д-р Бах е напълно ръководен от интуицията си и в работата и в личния си живот. Винаги е себе си – естествен и спонтанен и напълно незасегнат от обстоятелствата или от други хора. В „Излекувай сам себе си” подчертава важността на щастието, което произтича от това, човек да се обляга върху мъдростта на собствената си божественост. И щом умът възвърне своето естествено състояние на ЩАСТИЕ, тялото автоматически се прочиства от всякакви, страдания и болести. Новите лекарства – есенции, извлечени от цветовете на растенията, помогат на пациента да се освободи от негативните емоции, които причиняват болестта. При лекуване на болестите, различните лекарства са необходими за съответните типове хора, за определени състояния на ума, независимо от физическите болки и оплаквания. Лекува се състоянието на ума или настроенията, до възвръщане на нормалното състояние, тогава болестта си отива, независимо каква е тя.
Д-р Бах категоризира различните настроения и емоции, от които страдат всички типове и всички възрасти, в дванадесет състояния на ума:
1. Страх
2. Ужас
3. Безпокойство
4. Нерешителност
5. Равнодушие
6. Обезкуражаване
7. Прекомерна загриженост за всичко
8. Слабост
9. Недоверие в себе си.
10. Нетърпение
11. Прекален ентусиазъм
12. Гордост или дистанцираност
През 1928г. д-р Бах приготвя лекарство от Mimulus – Мимулус. Използва го за пациенти, чието главно състояние на ума е страх. Clematis – Клематис дава на равнодушните, сънливи типажи; Impatiens – Слабонога препоръчва на нетърпеливите и раздразнителните. Това са първите 3 лекарства от всичките 38, които той открива през годините, воден от любовта към хората и вътрешния си глас – интуицията. Получените резултати, оправдават новата Бахова теория, че признаците за лекуване на болестите са различните състояния на ума или настроенията, а не физическите симптоми на страдащия. Не само болестите, лекувани по този начин изчезват, но общото здраве на пациентите бързо се подобрява и те придобиват щастие и интерес към живота.
Години наред д-р Бах работи при екстремални условия, на границата на бедността, съчетавайки намирането на нови лекарства и лекуване на всякакви заболявания, единствено с капките под непрекъснатите удари от страна на Главния медицински съвет. Нищо не е в състояние да го отклони от Пътя. На заплахите, че ще му се отнеме лекарското звание д-р Бах отговаря с писмо: ”Аз и преди съм уведомявал Съвета, че смятам като дълг и привилегия на всеки лекар да учи и напътства болните и здравите как да се лекуват. Оставям напълно на вас решението относно мерките, които ще вземете по въпроса. След като съм доказал, че билките са толкова прости за употреба и така чудно ефикасни при лекуване, аз напуснах ортодоксалната медицина.”
Целият живот на д-р Бах е живот на служене и даване. Целта му е да направи терапията на болестите съвсем елементарна и проста и по този начин да изчисти страха от тях. Д-р Бах е имал навика да казва: ”Искам да стане просто като това: Гладен съм, ще отида в градината да си набера нещо за ядене; уплашен съм и съм недобре – ще си взема една доза Мimulus.” От 1930 до 1936г. той употребява само билковите лекарства при всички болни и резултатите напълно оправдават убеждението му, че истинсите лечители са в Природата – факт, който е бил признат векове преди това, когато билките са били единствените лекарства, използвани от човечеството. Д-р Бах открива 38 неотровни билки – чисти, прости лекарства, есенциите от които лекуват безболезнено, без опасни реакции у пациента, без странични ефекти, дори и при неточно предписание. Те могат да бъдат употребявани както самостоятелно, така и съвместно с други начини на терапия. Д-р Бах получава отлични резултати в случаи, в които опитностите на ортодоксалната медицина не успяват да помогнат. Упорити и дълготрайни болести понякога се подавали на лекуване за изключително късо време. Дългогодишен приятел на д-р Бах споделя: ”Една характерност в неговата работа бе алтруистичното му желание да помогне на човечеството; той нищо не търсеше за себе си. Намирането на всяко ново лекарство го изпълваше с радост и благодарност към Създателя на всички неща. Той се смяташе само за инструмента, чрез който идваха лекарствата. В едно писмо, след като бе разисквал лекуващите свойства на ново лекарство, д-р Бах писа: ”Това не е моя работа. Да бъде прославен Онзи, който ни дава знание, за да помагаме на човечеството.”
„Главното е ЩАСТИЕТО” – твърди д-р Бах. – „Щастието въздига и отваря пътя към здравето, а нещастието, с всичките си форми, павира пътя на болестите.”
ЖЕЛАЯ ВИ ЩАСТИЕ!
[highlight] Зоя Чакърова [/highlight]
[notification type=“notification_info“ ]Повече по темата Цветолечение на д-р Бах и Цветотерапия на д-р Бах при деца[/notification]