Ракът не е само за пушачи
Какво е това тумор или рак и има ли разлика между тях
Понятието тумор се използува още от древността. Буквално преведено то означава подутина. До неотдавна с него са се означавали всички подутини в организма, независимо на какво се дължат. С тази дума са наричани отоците при възпаление, подутините при травми и дори бременността. Понастоящем названието тумор се използува за обозначаване на такъв болестен процес, при който разраства голяма група от непотребни на организма клетки, които се характеризират с някои особености. Най-съществената от тях е способността им за неограничено размножаване и безграничен растеж, което в голяма част от случаите (но не винаги) води до смърт.
Кой ли не иска да живее вечно?
Тази болест съпътствува човека още от далечното минало. В египетски папируси, датиращи от 1500 год. преди нашата ера се говори за неподдаващи се на никакво лечение язви. През 1160 год. е описана „Зловонната язва“ на лицето на княз Владимир от Москва, която унищожила носа и горната му устна така, че храната изтичала по брадата му, а миризмата била така ужасна, че никой от слугите му не можел да я понесе и припадал, когато го обслужвал.
Най-често туморите имат форма на възел или бучка. Освен това те могат да приличат на цветно зеле (карфиол), язва (рана), могат да са дървовидно разклонени или да наподобяват гъба. Много често обаче туморните клетки растат дифузно в органа без да се групират в определена форма и отстраняването на такъв тумор става много трудно. Туморите са плътни, но се срещат и по мековати, включително и такива, които приличат на желе. Цветът им обикновено е белезникав (като на сланина), но при натрупване на пигменти може да бъде и друг. На срез те са зърнисти или приличат на рибе месо. Повърхността им също може да бъде гладка или зърниста.
Освен понятията тумор и рак се използуват още няколко други термина, имащи почти еднакво значение. Предпочитам да не ги казвам, за да ви предпазя от болезненото и безсмислено взиране и разчитане на диагнози в личните ви медицински документи. Все пак, в случай, че заподозрете нещо, попитайте доктора, написал диагнозата. Не го слушайте какво ви обяснява, а го гледайте в очите. Е? Какво видяхте?
Туморите се делят на две големи, коренно различни групи – доброкачествени и злокачествени. Основният принцип, залегнал в това разделяне е най-общо казано дали туморът води до смърт или не. Ясно е, че доброкочествените са с благоприятен изход, а злокачествените обикновено след различно дълъг период от време водят до смърт на организма.
[notification type=“notification_info“ ]Прочети повече за видовете тумори[/notification]
Точното определяне характера на един тумор е възможно единствено чрез хистологично изследване. Това означава, че от тумора трябва да се вземе парченце, от което да се направи препарат върху стъкло, да се оцвети в специализирана лаборатория и да се гледа под микроскоп.
Никой никога не може стопроцентово да бъде сигурен в това, че един тумор е доброкачествен или злокачествен, ако последният не е видян под микроскоп от специалист. Не вярвайте на тези, които ви успокояват, че няма нужда от хистологично изследване и ви гарантират, че всичко е наред и нямате никакви основания за безпокойство. Техните гаранции са за ваша сметка. За да сте истински спокойни изисквайте да бъде направено хистологично изследване на това, което са изрязали от вас, дори и да се наложи да платите за това. В случай, че диагнозата от хистологичното изследване ви безпокои (стават такива неща), можете да си вземете стъклата и да поискате ревизия от друг специалист. Имате право на това. Ако и неговата диагноза не ви удовлетворява, седнете на микроскопа и си вижте препаратите сами.
Доброкачествените тумори в повечето случаи дават само прояви на притискане на съседни органи и след хирургическото им отстраняване настъпва пълно оздравяване. Разбира се, има и изключения, при които доброкачествен тумор може да доведе до смърт, напр. ако е разположен в мозъка. Това, че доброкачествените тумори не водят до смърт, съвсем не означава, че човек трябва да бъде спокоен и да протака отстраняването на тумора (пък и откъде да бъде сигурен, че е доброкачествен, след като не е направено хистологично изследване). Винаги съществува опасност от превръщането на един доброкачествен тумор в злокачествен.
Като синоним на злокачествен тумор се използува думата рак. Злокачествените тумори, освен местни прояви, причиняват още много и то катастрофални щети на организма. Важна тяхна особеност е способността им да дават разсейки (метастази) почти навсякъде. Тези разсейки се получават поради навлизане на ракови клетки в кръвта и пренасянето им чрез нея до други органи. Попаднали на новото място, раковите клетки (както плевелите в градината) се прихващат за новата тъкан, започват да растат и унищожават органа и организма. Почти всеки е виждал как изглежда болен от рак в напреднала фаза.
Туморите не са „привилегия“ само на човека. Те се срещат при всички по-низши животни, дори и при растенията. Съществуват тумори при рибите, жабите, влечугите. Описан е тумор на костите на гръбнака на динозавър. Птиците доста често боледуват от различни видове тумори. Същото важи и за бозайниците, при които, както и при хората, тумори се срещат в по-напреднала възраст.
Лекува ли се ракът днес
„Което не лекуват лекарите, лекува го желязото; което не лекува желязото, лекува го огънят; което не лекува огънят, лекува го смъртта.” – Хипократ
Древните гърци и римляни са лекували всички „злокачествени рани“ на кожата чрез изгаряне със силна киселина или с нажежено желязо. Същото лечение се е прилагало и през Средновековието. Нерядко то е било успешно.
Днес в съзнанието на човека ракът е страшна болест, която в значителна степен означава и смъртна присъда. За съжаление основната причина за това е късното поставяне на диагнозата. Едната група „късно поставени диагнози“ се дължи на някои видове рак и особеностите в строежа и местоположението на органите, където те се развиват и не дават ранни симптоми. Никакви симптоми. Поне дотогава, докато туморът не нарастне значително по размери или пък не даде разсейки в други органи. Казано иначе, болният и да иска, няма как да разбере, че е болен от рак. Втората група причини е по вина на болния от рак човек, който, било от незнание не обръща внимание на симптомите на заболяването или поради страха от поставяне на тежка диагноза, отива късно при лекаря. Още по-рядко причина за това може да бъде и самия доктор, който пропуска при първичния преглед и без това оскъдните симптоми на ранния рак.
[notification type=“notification_info“ ]При правилна, своевременна диагноза, процентът на оздравелите би бил много висок ![/notification]
Госпожа Уинона Милдред Мелик от Лонг Бийч, Калифорния се е родила на 22 октомври 1876 год. През живота си е била оперирана 4 пъти от рак – през 1918, 1933, 1966 и 1968 год. Починала е на 28 декември 1981 г., т.е. на 105 – годишна възраст от… пневмония. Регистрирана е в книгата на рекордите на Гинес.
Раковите образувания заемат голям дял от болестите при човека и според данни на Световната Здравна Организация, те са втора по ред причина за смъртта при хората, като отстъпват само на сърдечно-съдовите заболявания. Според същите данни всяка година в света от рак умират по 4,5 милиона и боледуват около 6,5 милиона хора. През 2000-та година в света от туморни заболявания са умрели 8 милиона души. Всяка година се съобщава за увеличение на честотата на рака. Това зачестяване е много различно за отделните страни, различните видове рак и различните органи които той поразява. През годините голяма промяна има между заболелите и починалите от ракови заболявания, защото голяма част от тях вече се лекуват напълно успешно и по този начин, макар и злокачествени, не водят до смърт. Това обаче зависи от ранното откриване на рака, а това може да стане само ако заболелият отиде при лекаря без да губи никакво време.
Съществуващият у някои хора страх от откриване на раково заболяване води и до страх от самия преглед.
Звучи глупаво … и е глупаво!
Закъснение от няколко седмици, а дори и дни може да се окаже фатално за пациента, защото през това време е възможно вече да са се получили разсейки чрез кръвта в много вътрешни органи, което в повечето случаи води до смърт. Ако обаче първичния тумор се открие рано, преди да е пораснал много и преди още да са се получили разсейки, то премахването му по един или друг начин води до пълно излекуване на пациента.
„Няма лекарство за този, който си крие болестта.” – Амхарска
В този смисъл ясно проличава значението на профилактичните прегледи. Ярък пример за това представлява проследяването на смъртността от [highlight] рак на маточната шийка [/highlight] при различните народи. В Япония, където тези прегледи са абсолютно задължителни, от години този вид тумор не е причинил смъртта на нито една жена. При провежданите два пъти годишно гинекологични прегледи този рак се открива в съвсем ранната фаза на първичен възел без разсейки и хирургическото му изрязване води до пълно излекуване. При други народи нещата са коренно различни именно поради неефективността на профилактичните прегледи.
Най-големият тумор в света е с тегло 148,7 кг. Отстранен е чрез операция от корема на жена в Тексас през 1905 год. Жената… оздравяла напълно. Случаят е регистриран в книгата на рекордите на Гинес. Според мен на практика се е получило отстраняване на човека от тумора, а не на тумора от човека. Вие какво ще кажете по въпроса?
Тумори се развиват във всяка възраст от живота, но след 40-50 годишна възраст ракът зачестява значително. Една от причините за това е, че през по-дълъг период от време организмът е бил в контакт с едни или други вещества, причинители на тумори. Значение има и отслабването с възрастта на защитните сили на организма. Съществуват различия и между заболеваемостта при мъже и жени. Смята се, че жените са с по-устойчив организъм и при тях тумори възникват по-рядко.
При човека ракът се среща много по-често, отколкото у животните. Друга разлика се явява относно най-честите локализации – при човека много често се среща рак на храносмилателната система, докато при животните той е рядкост. Домашните животни пък страдат повече от рак в сравнение с дивите. Това несъмнено насочва вниманието към условията на живот и по-конкретно към вида на храната.
Причинители на туморите
„Много по-добре е да предотвратиш болестите, отколкото да ги лекуваш, както е по-добре да предвидиш бурята и да се спасиш от нея, отколкото тя да те отнесе.” Б. Рамацини
Познаването на отделните фактори, водещи до развитието на рак има много важно значение за профилактиката на това тежко заболяване. А както е добре известно, профилактиката, предпазването от дадена болест представлява най-доброто лечение. За разлика от много други болести, при които след отстраняване причината за заболяването болестта прекратява своето развитие и човек оздравява, при рака нещата не стоят така. Веднъж появил се, туморния растеж не спира въпреки прекратяване на действието на причината. Нещо повече – той продължава своето развитие до пълното унищожаване на организма.
Много от причините, отговорни за формирането на тумори, са известни отдавна. Независимо от това се получава така, че при всеки отделен болен е почти невъзможно да се определи конкретната причина, довела до раковото заболяване. Това се затруднява още повече и от фактора време, който представлява един различно дълъг период (от седмици и месеци до няколко десетки години), който трябва да премине след действието на причината до появата на първата ракова клетка.
В крайна сметка ползата от познаването на причините за рака е голяма, защото по този начин човек ще се пази от тях и с това ще намали вероятността самият той да заболее.
Факторите, причиняващи рак се наричат канцерогенни (ракообразуващи). Общото свойство на канцерогените е способността им да предизвикват мутации, т.е. случайни изменения на гените на клетките. Клетка, в която е станала мутация на ген се нарича мутант. Нормалната честота на мутациите в природата е около една на един милион. В човешкият организъм има най-малко един билион делящи се клетки, които в даден момент биха могли да претърпят мутация. Следователно, във всеки един момент в човешкото тяло може да има повече от един милион мутанти с потенциално опасни свойства. Как нашият организъм се справя през целия ни живот с тях? Как човечеството е успяло да просъществува до ден днешен?
Много научни спорове има относно ползата и вредата от мутациите. В крайна сметка, ако не съществуваха мутациите в природата, човекът едва ли щеше да бъде човек.
Физични фактори
Рентгенови лъчи
Много от първите учени, работещи с рентгенови лъчи (включително техните откриватели), са станали жертва на своята професия, преди да се установи вредността им. При ежедневната си работа рентгенолозите са подложени на дълготрайното действие на слаби дози, съчетано с недостатъчна защита на тялото. При тях се развива рак на кръвта много по-често от останалите хора. Рентгеновите лъчи водят също така и до рак на кожата, щитовидната жлеза и костите.
Лъчева радиация
След атомните бомбардировки над Хирошима и Нагазаки рака на кръвта – [highlight] левкемията [/highlight] , се е увеличила до 10-15 пъти повече при японците в сравнение с другите народи. Това е и причината за масовата психоза, последвала аварията в Чернобил. Статистиката през последните години отчита зачестяване на раковите заболявания над зоните, покрити от радиоактивния облак.
Радиоактивни вещества
При работници в часовникарски заводи, овлажняващи с устни четчиците, с които нанасяли луминесцентна радиоактивна боя върху часовниковите стрелки и циферблати, се е развивал рак на долната челюст. Тази радиоактивна боя е съдържала комбинацията от мезоторий и радий, които са предизвикали рака. Дълги години след смъртта, костите на тези работници продължавали да излъчват радиеви лъчи. Миньори, работещи в радиоактивни мини (уранови и кобалтови) развиват рак на белите дробове. Торият, използуван като контрастно вещество в диагностиката – торотраст се е оказал причина в болните, на които е прилаган, по-късно да се развие [highlight] рак на черния дроб [/highlight] .
Топлина
Дългогодишната честа употреба на прекалено горещи напитки може да доведе до [highlight] рак на хранопровода [/highlight] , който е твърде чест сред ескимосите, които пият непрекъснато горещ чай. В Кашмир ракът на кожата на корема и на бедрата е много разпространен поради обичая на туземците да носят зимно време под дрехите си своеобразна печка, направена от глина, наричана „кангри“. Тази печка развива температура до 150-200 градуса. От високата температура кожата на корема е изложена на чести изгаряния и цикатризации, върху които се развива рак. Около 85% от хирургическите интервенции в болниците на Камшир се извършват поради кангри-рака. Според някои причина за този вид рак не е топлината, а въглищата, използувани в тези отоплители.
Ултравиолетови лъчи
Сигурно ви е писнало да четете по вестници и списания за вредността на тези лъчи, като обикновено информацията е поднесена така сензационно, сякаш авторите откриват непрекъснато Америка и то съвсем независимо един от друг. На който му е ясно за какво става дума може директно да се прехвърли по-нататък.
Цветът на кожата, косата и очите се придава от пигмента меланин, намиращ се във вид на гранули от кафеникав до черен цвят. Различния цвят на кожата при представители на различните раси се обуславя от нееднаквото съдържание на меланин в кожата. Загарът или тенът на кожата, който се развива при престояване на слънце се дължи именно на ултравиолетовите лъчи, защото точно те стимулират синтезата на по-голямо количество меланин в кожата. По този начин организмът изгражда бариера пред ултравиолетовите лъчи, предпазвайки се от дълбокото им проникване в тъканите. Причината за това се крие във факта, че ултравиолетовите лъчи имат вредно въздействие, което може да доведе до рак на кожата или [highlight] меланом [/highlight] . Ползата от тези лъчи е свързана с образуването на витамин D. При някои хора съществува вродена неспособност за изработване на меланин. Те се наричат [highlight] албиноси [/highlight] . Кожата им лесно се възпалява дори и ако за съвсем кратко време са изложени на слънце. Доказано е, че ракът на лицето е много пò чест в топлите страни у хора, работещи на открито. Този рак е много по-рядък при тези от тях, които защитават лицето си със широкополи шапки. Също така ракът на кожата се срещо предимно у расите със светла кожа. При негрите той е рядък, защото голямото количество меланин при тях ги предпазва от ултравиолетовите лъчи. Последните години „Озоновата дупка“ в атмосферата се смята за основна причина за рязкото покачване честотата на кожния рак в някои страни.
Механични фактори
При присаждане на различни материали като метални пластинки, различни влакна, стъклени топчета, различни видове пластмаси, вътрематочни контрацептивни средства, поливинил, целофан, протези нерядко се развиват тумори. В Индия рак на кожата се получава от механичното дразнене от възела на един вид дреха, наричана сари. Продължителното дразнене на бенки, например често порязване при бръснене на една и съща бенка на лицето, продължителното триене на груба яка по бенка на врата не е желателно, защото може да доведе до превръщане на бенката в един от най-злокачествените видове рак – меланома.
Химични фактори
Броят им расте непрекъснато заедно с развитието на химическата промишленост. На тях се дължи „професионалния“ и „социалния“ характер на някои тумори. Според произхода си се делят на екзогенни, ендогенни и природни (на кой ли му пука!).
Сажди
Преди повече от 200 години, в годините на началната индустриализация в Англия, в комините на големите предприятия са спускали голи 5-6 годишни момченца, за да ги почистват. Саждите, попаднали в гънките на мъдната торбичка оставали там години наред, дори и след най-старателно измиване. Продължителното дразнене на кожата от саждите в началото е предизвиквало едно хронично възпаление, а по-късно, след един скрит период от около 15-20 години младежите се разболявали от рак. След прекратяване на този метод на почистване на комините ракът на мъдната торбичка у коминочистачи намалял и честотата му се изравнила с тази на останалите хора. Експериментално потвърждение на този рак е направено едва към 1915 год. от двама японски учени. В продължение на 6 месеца те ежедневно са мазали ухото на домашен заек със сажди, в резултат на което той развил рак на кожата.
Понастоящем саждите се използват като черен пигмент при производството на печатарски мастила, блажни бои, емайллакове и др. Предимството им като пигмент е голямата им устойчивост на светлина, висока температура и свързващи вещества. Най-важното им преимущество обаче, е абсолютно сигурното им ракообразуващо действие, в което можете лично да се убедите, като използувате вестници вместо тоалетна хартия ежедневно в продължение поне на 6 месеца!
Не пестете пари от тоалетна хартия и никога не използвайте вестници вместо нея, освен ако „нямате зъб” на собствения си задник!
Ароматни полициклични въглеводороди
Това най-вероятно не ви говори нищо. На мен също, но определено смятам, че мога да го изговарям бързо и правилно. Към тази група се отнасят изброените по-долу вещества. В случай, че някъде чуете да се споменава някое от тези имена, бягайте презглава накъдето ви видят очите.
Бензолът е най-простия представител на ароматните въглеводороди. Открит е още през 1825 г. от Фарадей в съдове, които съдържали светилен газ. Промишлено това съединение се получава от каменовъглен катран и от земното масло. Използува се като разтворител, като компонент на моторните горива и като полупродукт за синтезиране на багрила, инсектициди (препарати за борба с насекомите) и др. Парите са му отровни. В малки количества, при многократно въздействие причиняват изменения в състава на кръвта, които могат да прерастнат в рак на кръвта. Хроничното отравяне с бензолни пари може да доведе до смърт.
Захарин – много страници са изписани по повод на този заместител на захарта и връзката му с [highlight] рака на пикочния мехур [/highlight] .
Аз лично нямам мнение по въпроса за захарина, но ще ви кажа защо съм го включил към групата на ароматните полициклични въглеводороди : Захаринът се получава промишлено от толуол, а толуолът представлява съединение на… бензола. Захаринът не се усвоява от организма и се отделя непроменен чрез… урината.
Антрацен – съдържа се в каменовъгления катран от който се получава антраценово масло. Последното има зеленикавожълт цвят и се използува за пропиване на траверси и други изделия от дървесина, защото ги предпазва от гниене.
Фенантрен – изомер на антрацена. Намира се в антраценовото масло. Използува се като изходен материал при синтез на лекарства, багрила, синтетични смоли.
Нафталин – кой не го знае, кой не е слушал за него. Получава се от каменовъгления катран и от нефта. Смята се за верен приятел на човека в неравната му борба срещу молците. Обаче внимавайте – може да доведе до рак на пикочния мехур. Не само това. Нафталинът е твърде опасен за бебета и малки деца. Ако в стаята, в която те се отглеждат има дори малко нафталин в шкафовете или по дрехите, той може да доведе до твърде опасно „безпричинно“ отравяне на бебетата.
Анилиновите бои са едни от най-хубавите багрила за памук, които са изключително трайни на светлина и пране. Освен това с тях се боядисват копринени тъкани, дърво, кожи и се използуват за производството на печатарски мастила. За пореден път се убеждавате, че вестниците са вредни не само при четене. Работата с анилин и неговите производни изисква специални предпазни мерки (противогаз, каучукови ръкавици, ботуши, престилки, костюм), защото вдишването на анилинови пари или попадането на течен анилин върху кожата се получават изключително тежки отравяния, които нерядко завършват със смърт. Продължителната работа с тях води до рак на пикочния мехур.
Азобоите намират широко приложение за оцветяване на вълнени, памучни, трикотажни, кожарски, копринени, хартиени и редица други изделия от изкуствени влакна, каучук, пластмаси, косми, пера, сапун, хранителни продукти (напр. някои видове маргарин, безалкохолни питиета), минерални масла и смазки, бензин и други разтворители, лакове, моливи, мастила и много други. Азобоите могат да причинят рак на черния дроб.
Случвало ли ви се е някога поне едно от следните неща : Да сте си цапали ръцете с бензин или лак, да сте ги почиствали с разтворител? Да сте държали молив или носили дрехи и обувки от изкуствени материи? Да сте се измивали някога със сапун, да сте си хапвали маргарин или пили безалкохолно? Какво..о…о? „Не” ли казахте? Е, нищо, все някога ще ви се случи!
Хормони
Хормоните се образуват в специални жлези и са абсолютно необходими съставки на организма, без които живота е немислим. Най-общо казано, тяхната нормална работа се състои в стимулирането и координацията на жизнените функции. Колкото и несериозно да звучи, някои хормони са безспорно доказана причина за различни туморни заболявания. Женските полови хормони се смятат отговорни за развитието на тумори на млечната жлеза, матката, тестисите, черния дроб, гладката мускулатура. Да, да, правилно сте разбрали – именно женските. Отдавна съществуват наблюдения, че [highlight] рака на гърдата [/highlight] е по-чест при пълните жени с нарушено хормонално равновесие, нераждалите, некърмелите, такива с ранна първа менструация и късен климактериум. Кастрирането забавя развитието на рак на гърдата. Развитието на [highlight] миомите на матката [/highlight] е в съвсем тясна връзка с отделянето на хормони от яйчника. Тези доброкачествени тумори се развиват след пубертета и при настъпване на климактериума, когато намалява и продукцията на хормони, те претърпяват обратно развитие и намаляват по размери
Азбест, кобалт, нефтени продукти – [highlight] рак на белите дробове [/highlight] . Проверете да не би жилището, в което живеете да е правено с азбестови плочи. Ако е така, изнесете се незабавно от там. Без майтап.
Найлонови, пластмасови, гумени изделия – в пушека на изгорелите им газове се съдържат изключително мощни ракообразуващи вещества. Никога не вдишвайте такъв дим! Никога не палете такива неща!
Афлатоксин В – вещество, произвеждано от гъбички, на които се дължи плесенясването на фъстъците, лешниците, бадемите, орехите. Консумацията на плесенясали ядки може да доведе до рак на черния дроб! Високата честота на този рак в някои райони на Африка, се обяснява с консумацията на храни от растителен произход, съдържащи афлатоксин. Мухлясали и гранясали храни могат да имат същия ефект, макар, че при тях много по-рано се изявяват тежки хранителни отравяния, които нерядко създават опасност за живота. Доказан канцерогенен ефект върху храносмилателната система, по конкретно върху стомаха имат веществата, образуващи се при многократно пържене с една и съща мазнина.
Арсенът, приеман продължително време като съставна част на някои лекарства, както и при лозари, пръскащи лозята си с арсенови съединения води до рак на черния дроб и рак на кожата. Вдишването на парите на това вещество води до рак на белите дробове. Същият този арсен се използва в стоматологията за умъртвяване на нервите на зъбите!
Тютюн. Най-общоизвестната съставка на тютюна е никотинът. Малко хора обаче знаят, че той няма нищо общо с рака. Никотинът е нормална съставка на човешкия организъм. Това вещество води до привикването към цигарите и има най-различни физиологични ефекти върху организма, но няма никакво отношение към рака. Невероятно, но факт! Цигарения дим съдържа около 4000 химични вещества (кой ли идиот ги е броил?), като повече от 40 от тях са безспорно доказани канцерогени. Най-важните ракообразуващи вещества, проникващи в организма заедно с цигарения дим са катрана, бензпирена и антрацена. От тях най-опасен е бензпирена, който е изключително мощен канцероген.
Непушачите, жители на големите градове не бива да се безпокоят. В автомобилните газове има предостатъчно бензпирен и за тях. Най-добре е при излизане на улиците да си слагат противогази. Така ще се предпазят напълно. Може би. Ползуването на противогази от пушачи е противопоказано. Особено по време на пушене.
Допреди петдесетина години ракът на белите дробове е бил „запазена марка“ почти изключително за мъжете. С нарастването броя на жените пушачки понастоящем честотата на този рак при мъжете и жените е почти изравнена. Щом експериментално е предизвикан рак на ухото на заек чрез 6 месечно ежедневно намазване (180 пъти) с катран, то не е странно, че вдишането на цигарен дим, което достига милиони пъти през живота на пушача и непрекъснато покрива нежната лигавица с катран, предизвиква рак на бронхите. При пушене в горящата зона на цигарата се развива температура от 720-740 градуса, а при смукване достига до 1050 градуса, като в тази горяща зона се образува голямо количество катран (от 100 цигари около 5-10 грама). Ето защо твърде вредно е допушването на цигарата до края. Много по-добре е тя да се изгаси доста преди да е достигнала до ръба на филтъра. А най-добре е въобще да не се пали. Цигарената хартия обикновено се изработва от ленени или други влакна с пълнители различни химични съединения и окислители. Според някои учени именно изгарянето на хартията на цигарите „ражда“ най-силните канцерогени, водещи до рак на белите дробове. С това свое становище те обясняват факта, че пушачите на лула рядко боледуват от рак на белите дробове. Струва ми се, че това е несъстоятелно схващане. Винаги ми е изглеждала по-вероятна друга причина – пушачите на лула просто не вдишват дима. Те пък по-често боледуват от рак на долната устна поради продължителното държане на лулата в уста, което води до постоянно наслояване на устните с катран.
В случай, че се чудите какъв ли е този катран, просто вземете назаем прозрачния пластмасов филтър, който ползува приятелят ви и изпушете с него четири – пет цигари. След това погледнете филтъра.
Пестициди е обобщено наименование на различни химични съединения, предназначени за унищожаване на вредителите по плодовете и зеленчуците, всякакви насекоми, гризачи и други. Тези, които се използуват за борба с насекомите се наричат инсектициди. Унищожителите на гъбички се наричат фунгициди, а тези против кърлежи – акарициди и така нататък и така нататък.
Техният брой е невероятен. Само за изброяване имената на препаратите сигурно са необходими стотици страници. Те са навсякъде около нас и от тях отърваване няма. Всеки от нас ежедневно ги поглъща заедно с плодовете и зеленчуците!
Някои препарати от тази група имат отдавна доказана способност да предизвикват рак, напр. ДДТ, който е забранен за употреба в много страни, но все още някъде се предлага на селскостопанските производители като ефикасно средство за борба с насекомите вредители. ДДТ е бил един от най-широко прилаганите инсектициди за обработка на растения и плодове, използувани направо като храна на човека или фураж за животните. Той действува контактно на насекомите като прониква в тялото им и поразява нервната им система. В резултат на масовата употреба на ДДТ някои насекоми са придобили устойчивост спрямо него и не загиват даже при 10 кратно увеличение на дозите. Прилага се във вид на чист прах или течност в препаратите дедетан и аргитан.
Не се докосвайте до тези препарати и не допускайте някой да ви убеди да ги използвате в овощната си градина! Не вярвайте на сладкодумните мошеници, които ви ги пробутват на по-ниска цена и ви казват, че са много ефикасни и че няма никакви проблеми. Проблеми има и то големи!
Остатъчните количества от препаратите на ДДТ по третираните с тях растителни части, плодовете, фуража, при хранене лесно преминават в животните и техните продукти (месо, яйца, мляко), а оттук отиват и в човека, като се задържат трайно в неговия организъм, водят до хроническо отравяне и рак. А някой може ли да предрече ефекта на безбройните нови препарати за растителна защита и да гарантира тяхната безопасност за в бъдеще? Защото както е известно рак се развива след скрит период от няколко, а нерядко десетки години.
Ако отворим наслука някой „Наръчник за опазване на здравето” при използуването на пестициди, можем да прочетем следните интересни неща: „Повечето от пестицидите имат вредно действие, ако попаднат в организма, но когато един пестицид е много отровен, малки количества от него са достатъчни, за да се причини тежко отравяне.“ Да са ви уведомявали за това в селскостопанската аптека? „Пестицидите трябва да се прилагат само при доказана необходимост, единствено когато разпространението на вредителите е икономически значимо“ Звучи добре, две мнения няма. „Лицата, заети с употреба на препарати от първа и втора категория, трябва да имат съответен документ за правоспособност. За пестицидите от трета категория е необходимо предварително запознаване с изискванията за употреба по време на закупуването на продукта.“ Някой да ви е предупреждавал от каква категория е препарата, който купувате, да ви е искал документ за правоспособност или да ви е обяснил какви предпазни мерки трябва да вземете при употребата му? „При пръскане с инсектицид по време на цъфтеж се предупреждават съседите, които имат пчели.“
Това не знам дали ще направите, но поне предупредете децата устно или чрез съответните надписи. Те не трябва да плащат със здравето си за престъпното невежество на възрастните.
Да ви описвам ли абсолютно задължителното пълно защитно облекло при работа с пестициди – дихателната маска, ръкавиците, очилата, шапката и ботушите? Струва ми се, че няма нужда.
„Епидемиологични проучвания са показали повишен риск от злокачествени заболявания на кръвта, рак на тестисите, стомашно – чревния тракт, черния дроб и мозъка при професионална експозиция при фермери, селскостопански работници, работници в производството на пестициди в сравнение с общото население. Освен това са публикувани и данни за повишена честота на детски злокачествени заболявания в области с интензивно приложение на пестициди. Безплодие, мъртвораждания, спонтанни аборти и уродства са по-чести при масивно излагане на пестициди на двамата родители.“
Не е достатъчно само да държите препаратите си на трудно достъпни места. Много по-важно е да ги заключите, а след това да скриете добре ключа.
Никога не прехвърляйте пестициди или други подобни препарати в нестандартни опаковки, особено в бутилки от безалкохолни напитки, олио, вино, бира. Няма нищо по-лесно от това някой зажаднял да вдигне бутилката и да отпие от нея, особено любопитното дете.
Не използвайте безразборно пестицидите. Посягайте към тях единствено при нужда и нека тази нужда я определи истински специалист по растителна защита, а не комшията ви, специалиста по всичко.
Спазвайте педантично карантинните срокове на различните видове пестициди, дори за по-сигурно ги удължавайте с още няколко дни.
Изучавайки живота на едно африканско племе, учените с изненада установили, че в техните зеленчукови градини няма никакви вредители без използуването на каквито и да било препарати за растителна защита. Африканците трупали малки купчини камъни на определени места сред зеленчуците. Гущерите, живеещи в тези изкуствени „скали“ изяждали всички насекоми в градината. Под секрет ще ви уведомя, че съществуват доста подобни природосъобразни хитрини, които значително биха редуцирали разходите ви в невероятното приключение, наречено зеленчукопроизводство. По този начин ще си гарантирате екологично чиста продукция – естествено за собствена консумация. Продуктите, предназначени за пазара, можете да пръскате и торите с каквото си искате и колкото си искате.
Нитратите и техните химични съединения са надълго и нашироко разисквани заради евентуалните им вредни въздействия върху организма. Дори съществува съвсем скорошен прецедент известен наш професор да експериментира върху себе си тяхното действие, приемайки ежедневно непрекъснато покачващи се дози амониева селитра. Човека все още си е жив и здрав, слава Богу. По този повод ще ви подхвърля една извадка от технологическа инструкция за производство на полутрайни и трайни колбаси: „Селитрата има за цел да запази розовия цвят на колбасите. Вместо селитра може да се употреби натриев нитрит. Той има солен вкус и трудно може да се различи от натриевия хлорид (готварската сол). Понеже е силно отровен, натриевият нитрит се използува под строгия контрол на лабораторията, като се спазват точната дозировка и начин на смесване“
Кой каза, че обича луканка? И суджук ли? Между другото, колкото и невероятно да звучи, пушените колбаси са опушвани на… пушек. А пушекът съдържа… е, погледнете някъде по предишните страници.
Вируси
„Ако можех, бих направил заразно здравето, вместо болестите.” – Р. Ингерсол
За пръв път още през 1903 г. италианският учен Борел е предположил, че вирусите могат да бъдат причинители на туморни болести. Първото доказателство за вирусния причинител на рак по кокошките е осъществено през 1911 г. от американският стипендиант в Пастьоровия институт в Париж, Пейтън Раус. Ако обаче попитате руснаците, те ще ви заявят най-отговорно, че пионер в тази област е не друг, а съветският учен Лев Александрович Зилбер.
Тези и други подобни резултати са били посрещнати твърде скептично. Много учени не са били склонни да приемат такова становище. За тях да се говори за вирусен причинител на рака е било немислимо. Та нали това би означавало, че ракът е заразна болест. Петнадесет години по-късно дискусията по този въпрос е била на приключване: за някои тумори вече са били открити вирусните причинители.
Годината е 1966. След близо 60 години, за забележителното откритие на Пейтън Раус е била дадена Нобелова награда. Интересно кой ли е получил премията към нея? Добре дошли в науката. Ако искате, проверете още колко такива случаи има.
Днес ролята на вирусите за възникване на рак е убедително доказана. Приема се, че при човека с вирусно участие и подпомагане възникват повече от 20% от туморите. Изключително трудно обаче се оказва изолирането на вирусния причинител от туморната тъкан. Този начин на действие на вирусите е описан като механизъм „удря и бяга“. Вирусите, които предизвикват рак получили името онкогенни. Интересното е, че вирусът не заразява просто клетката. Той трябва да проникне в ядрото, да разположи там своя наследствен материал с което променя цялата „програма“ на клетката. Тя започва да работи под „диктовката“ на вируса, размножава се безгранично и като резултат се формира тумор.
Понастоящем със сигурност са установени следните вирусни причинители на тумори: Вирусът на Раус саркома у пилета, причиняващ различни видове рак у птиците; „Млечен фактор“ на Битнер е вирус, съдържащ се в кърмата на някои мишки и води до заразяване от рак на новородените мишлета; Т.нар. „Бавни“ вируси (миши, котешки и волски), водещи до рак на кръвта и лимфните възли при тези животни след скрит период от няколко години; Паповавируси, херпес вируси, аденовируси, предизвикващи тумори в експериментални животни; Вируса на гениталния херпес може да предизвика рак на шийката на матката у жената; Вируса на Епщайн – Бар води до рак на лимфните възли – [highlight] лимфоми [/highlight] и рак на носоглътката; Вируса на хепатит В може да причини и рак на черния дроб; Животински папиломавируси – причиняват доброкачествени тумори на кожата, хранопровода, пикочния мехур и червата при животните; Човешки папиломавируси – водят до промени в маточната шийка, които представляват основа за развитието на рак.
Някои наблюдения сочат, че ракът на млечната жлеза при човека се причинява от вируси. Обаче инфекцията сама по себе си не води до раково израждане. В случая за постигане на такъв резултат е необходимо да има и повишено ниво на женски полови хормони. Това е пример за съчетано действие на две причини. Съчетано означава, че при липсата на която и да е от причините рак не би се развил. Друг пример за съчетано действие на два различни фактора е облъчването на здрави мишки с рентгенови лъчи, което води до „събуждане“ на „задрямали“ вируси в организма на мишките и развитието на рак на кръвта. Това не е всичко. От болните от рак мишки може да се изолира вируса и с него да се заразят други здрави мишки, които също заболяват от рак на кръвта.
Повечето от вас може би са се притеснили, четейки редовете за вирусната природа на рака и възможността той да е заразен и да се предава от човек на човек. Недобре осведомените от вас, разбирайки, че вирусите могат да играят основна роля във възникването на тумори могат да изпаднат едва ли не в ужас. Такава заразителност засега е доказана само при животните. Ако тя съществуваше и при хората, персоналът на раковите отделения и болници, особено хирурзите, опериращи раково болни би трябвало всички да са болни от рак. А при тях честотата на рака не е по-висока от останалите хора.
В действителност изучаването мястото на вирусите в раковото израждане ще доближи човечеството до момента на победата му над рака. А това си е нещо в реда на нещата, защото ракът не е нищо повече от всяка друга болест.
Смущения в развитието на организма
Съществува теория, според която развитието на някои тумори се дължи на останали от ембрионалния живот клетки. Тези тумори съдържат най-различни тъкани. В тях могат да се намерят например очи, парченца окосмена кожа, зъби, някои дори и с кариеси. Такива тумори се наричат [highlight] тератоми [/highlight] . Прочетете „Тъмната половина“ от Стивън Кинг и ще разберете повече за тези тумори.
Емоции и стрес
„Едно от условията за оздравяване е желанието да се оздравее.” – Сенека
Още преди повече от 150 години са изказани предположения за съществената роля на мозъка и нервната система върху развитието на туморите. Според някои становища още тогава по-голямата честота на рака при възрастните хора се дължи на липсата на положителни емоции, породени от наближаващия завършек на живота и по-голямата скръб у старците. В тази насока са проведени и редица дългогодишни експерименти при кучета, които били подложени на десетгодишен стрес чрез ежедневно въздействие с електрически ток при получаване на храна, съдържаща някакво канцерогенно вещество. Това е довело до тежко невротизиране на животните. Като начало те са заболявали от язви и други заболявания, а по-късно и от рак. У невротизираните животни рак се е развил много по-бързо отколкото тези, които са получавали само канцероген с храната. Понастоящем се смята, че хора, имащи по слаба психика, емоционално нестабилни, изпитващи различни страхове и тревоги, изживяващи загуби и отчаяния, обезверени и нещастни с по-голяма вероятност могат да заболеят от рак. Обратно – борбени личности, със силна психика и непреклонен дух, оптимистично настроени независимо от превратностите на съдбата, никога неизоставящи набелязаните цели, вечно засмени, весели, щастливи хора по-рядко боледуват от рак. Никак не са редки съобщенията за такива хора, болни от рак в напреднала форма, при които всички форми на лечение са се оказали безплодни и въпреки всичко те са намерили в себе си духовни и физически сили за борба с рака и благодарение на непреклонната си воля са излезли победители в тази битка – учудващо и необяснимо както за обикновения човек, така и за големия учен. Странно е защо повечето хора се отнасят с пренебрежение към тези неща. Изчезването на туморите при тежко болни от рак се нарича спонтанна регресия. В науката досега са описани около 200 случая на спонтанно изчезване на туморите без видима причина и пълно оздравяване на болните. Тези примери включват рак на бъбрека, мозъчни тумори, малигнен меланом и рак на женските полови органи. В действителност, явно тези случаи са много повече от 200, но научните критерии за преценка на такава регресия са толкова строги, че се цитира само тази бройка. От друга страна пък това дава гаранции, че спонтанното изчезване на рака е абсолютно сигурно документирано. Както се казва в пословицата „Всяко зло – за добро!“.
[notification type=“notification_info“ ]За действителни случаи на оздравели от рак прочети Да победиш рака[/notification]
Няма такъв, който да не е виждал брадавици по ръцете или тялото на някои хора. Малко обаче са тези, на които е известно, че брадавиците са доброкачествени тумороподобни разраствания, които се причиняват от… вируси. Това означава, че са заразни. Наистина. Ако имате брадавици по ръцете, не ги чоплете и не ги разкървявавайте, защото ще си ги разнесете по други места на тялото. Има много други и то успешни методи за лечението им. А тези методи ги владеят специалистите по кожни болести, а не баба Пена от съседния вход. Та, да си дойдем на думата. Ако отворим „Наръчника по хирургия” на немския лекар Райнхард Шрот на 306 стр., относно лечението на брадавиците ще прочетем следното изречение : „Всички сугестивни мерки имат висок процент успех.“
Сугестия означава внушение. И ако това не се нарича лечение на тумори чрез психиката на болния, здраве му кажи! А когато това го каже не някой друг, а германец, надявам се всички да сте съгласни, че това е точно така.
Е, уважаеми роднини, приятели и съседи, това са най-известните причини за рака.
Ако можете, предпазете се от всички тях.
Аз не мога.
д-р Илия Биволарски
