Д-р Илия Биволарски

Д-р Илия Биволарски завършва медицина през 1993 година в гр. Пловдив. От 1994 г. работи като асистент в катедрата по Обща и Клинична Патология на Медицински Университет илия биволилия биволарскиарскив същия град. Специалност по дисциплината има от 2000 г. От януари 2004 г. е главен асистент. Участвал е в няколко експериментални разработки за установяване лечебните ефекти на различни медикаменти и хранителни добавки. Има редица участия на местни, национални и международни симпозиуми, конгреси и други научни изяви. Съавтор е в над 50 научни съобщения и публикации. За периода има придобит патент на конопения продукт „Коносан”, облекчаващ състоянието на пациенти, страдащи от костно-ставни и нервно-мускулни заболявания.

Повече за продукта „Коносан”

Д-р Биволарски е привърженик на природните методи и средства за лечение. Смята, че прекомерният продължителен стрес лежи в основата на повечето заболявания на нашето съвремие. Медикаментозната терапия, според него, трябва да бъде строго обоснована крайна мярка, а не средство на избор при лечението на често срещаните остри и хронични заболявания.

Д-р Биволарски използва следните диагностични и лечебни методи:

Ирисова диагностика,  Акупресура, Рейки, Су-джок, Висцерална хиропрактика, Приложна кинезиология и Кинезитерапия.

Член е на Съюза на учените в България, Български Лекарски Съюз и Националното дружество по Патология.

За контакти:

тел: 032/ 602 047,

GSM: 0887 734 191; 0895 050 914

konosan_e-mail_2

 

Защо е полезно да ходим боси?

Биологично Активните Точки

Преди около пет хиляди години било забелязано, че при убождане на някои участъци от кожата с игла, болката намалява и се ускорява оздравителния процес. Тези малки зони по повърхността на тялото са наречени акупунктурни или биологични активни точки.

Изучавайки в продължение на векове връзката на точките с вътрешните органи и помежду им, а също така реакцията на организма при раздразването на точките, лекарите от древния изток са създали теория, според която точките изпълняват ролята на малки входни врати за поглъщане и отделяне на енергия. В класическите китайски атласи се съдържат описани около 700 точки. Понастоящем техният брой е значително увеличен.

Как изглежда Биологично Активната Точка?

Външно точките не се отличават по нищо от останалите кожни участъци и обикновено имат размери до 0.5 см. При опипване, в областта на точката понякога може да се намери трапчинка, втвърдяване или омекване на тъканта и почти винаги – болезненост. Болката при натиск е един от признаците за това, че точката е намерена правилно. Под микроскоп в зоната на точката се открива концентрация на различни нервни окончания и рецептори.

Принципи на акупунктурата и акупресурата

Раздразвайки кожата с игла, върха на пръст или специален прибор, ние включваме много сложен рефлексорен механизъм. В него се задействат химически вещества и хормони, съдове и нерви, а оттам – гръбначния и главния мозък. Тази връзка на кожата с вътрешните органи е отдавна известна. Повишаването на температурата и чувствителността на определени участъци от кожата често е белег на заболяване на съответстващ вътрешен орган, свързан чрез гръбначния мозък с тези кожни полета. Това са зоните на Захарин и Хед, изучени подробно от традиционната медицина. На клиницистите са добре известни болезнените точки, появяващи се при заболявания на троичния (невралгия на тригеминуса) или седалищния нерв (ишиас). Такива точки се откриват при заболявания на стомаха, жлъчния мехур, апендикса и почти всички останали вътрешни органи.

Биологично активните точки се делят на такива за общо и местно действие. Точките за общо действие са разположени по дланите и ходилата и имат тонизиращ ефект върху целия организъм. Природата предвидливо е поставила тези точки именно по ходилате и дланите, за да може при ходене и хващане на различни предмети човешкото тяло да се лекува само. Точките за общо действие оказват влияние и върху съответстващите им вътрешни органи. Точките за местно действие са разположени по гърдите и корема, намират се близо до съответстващите им органи и оказват пряко въздействие върху тях.

Електропунктура и електроакупунктура

Първите сведения за електропунктурна терапия датират от 1825 г. и се свързват с френския лекар Сарландeр. Той поставя в тялото игли за електрически разряд от електроформиращи машини и нарича този метод електропунктура. По това време генераторът на електрически ток е бил много примитивен.  През 1950 год. японският учен Накатани намерил линия, която напомня меридиан и съдържа серия от точки, чиято електропроводимост е по-висока от тази на съседните области. В областта на тези точки рязко се понижава електрокожното съпротивление т.е. съществува като че ли „диря” при преминаването на електрическия ток. Той нарекъл тази линия, която съответства на точките по меридиана – „линия на добрата електропроводимост”. Чрез многобройни изследвания върху пациенти, Накатани доказал класическите меридиани на белите дробове, стомаха и бъбреците при заболявания на тези органи.  В същото време, въздействието на тока върху дадена точка или линия изменя нейните показатели и предизвиква лечебен ефект.

Сега се използват портативни, удобни и прецизни уреди за електроакупунктура.

Днес електроакупунктурна диагностика и лечение използват специалисти в повече от 100 страни в света, в това число Франция, Германия, Великобритания, САЩ, Румъния, Италия, Австрия и т.н.

Какви болести се лекуват с тези методи?

Много добре се повлияват пациенти с артрити, артрози, спондилити, тендовагинити, периартрити, дискови хернии, радикулити, неврити, ишиас, лумбаго, депресии, неврози, мигрени, хронично главоболие, менструални нарушения, нощно напикаване и много други. Списъкът на Световната Здравна Организация включва над 100 заболявания, протичащи с хронични болкови синдроми, които се повлияват изключително благоприятно при използването на някои от гореизброените методи на лечение.

Колко лечебни сеанса са нужни?

Остро възникнал болков синдром може да се повлияе и от еднократна процедура. При хронични заболявания са препоръчват няколко сеанса, чиято продължителност е 20-30 минути, а броя им зависи основно от това колко бързо настъпва подобрение в състоянието на пациента.

Сходно