Разривът на сърцето представлява разкъсване (руптура) на сърдечния мускул. Сърдечната мускулатура е здрава. Тя не може да се разкъса от силата на сърдечното съкращение, без предварително да е увредена. Такова разкъсване най-често се получава като усложнение на инфаркт на миокарда. Инфарктът представлява некроза, загиване на част от мускулатурата на сърцето вследствие запушване на коронарна (сърдечна) артерия, претърпяла тежки атеросклеротични изменения (коронаросклероза). Към края на първата седмица от инфаркта, мъртвата част от сърдечния мускул се размеква и става къслива. По същия начин изглежда човешкото тяло след смъртта, когато започне трупното разложение.
Като усложнение на инфаркта на миокарда, понякога, при някое от съкращенията на сърцето, може да се получи разкъсване (руптура) на стената на лява сърдечна камера, което е получило популярното име разрив на сърцето.
При това тежко усложнение, лява камера изтласква кръвта навън през разкъсаната си стена, вместо през аортата. Кръвта нахлува в перикардната торбичка и я напълва – получава се хемоперикард. Перикардната торбичка, в която лежи сърцето, може да побере 250-300 мл кръв, понякога и повече. Образуваният в перикардната торбичка кръвен съсирек блокира притиска сърцето, блокира неговите съкращения и води до смъртен изход. Непосредствената причина за смъртта в случая е сърдечната тампонада.
Атеросклерозата е заболяване, което засяга големите артерии на всички хора и се изразява в огнищни задебеления на съдовата стена. Това са т.нар. атеросклеротични плаки, които изпъкват навътре към кухината на съдовете и ги стесняват. По този начин те намаляват притока на кръв към органите. Атеросклерозата може да бъде изразена в различна степен при различните хора; при един човек тя може да засегне някои органни артерии в по-голяма степен, отколкото при друг; но всеки, без изключение има атеросклеротични изменения на своите съдове. Атеросклерозата започва в детско-юношеската възраст и прогресира бавно, подмолно, безсимптомно. След десетилетия, поради стесняване на артериалните съдове, атеросклерозата се проявява в различни органи със симптоматиката на влошено кръвоснабдяване.
Артериалната хипертония високото кръвно налягане върви „ръка за ръка” с атеросклерозата. Двете заболявания взаимно се утежняват и усложняват. Те са най-честата причина за смърт при хората.
Органните поражения на атеросклерозата и хипертонията са основна причина за смърт в развитите страни.
Засягането на мозъчните кръвоносни съдове от двете заболявания формира групата на т.нар. Мозъчно Съдова Болест (МСБ), Засягането на коронарните артерии (съдовете на сърцето) оформя групата на Исхемичната Болест на Сърцето (ИБС). Тук влиза и стенокардията (гръдната жаба).