Некроза

Некрозата представлява местна смърт на тъкани в жив организъм с пълно прекратяване на техните функции.

С настъпване на биологичната смърт, всички органи и тъкани на човешкото тяло загиват. Те се подлагат на разпад и този процес се нарича автолиза. Разликата с некроза е тази, че последната представлява закъснял морфологичен образ на прижизнена смърт на тъканите. Ако некрозата бързо (до няколко часа) доведе до смърт на целия организъм (напр. [highlight] инфаркт на миокарда [/highlight] ), тогава мъртвия (некротичен) участък в сърцето, причинил смъртта, няма да може да бъде различен от послесмъртните автолитични промени в останалата част от сърцето. За да се развие некрозата като процес, организмът трябва да я преживее. Около некротичното поле винаги има възпалителна реакция, а при автолиза такава липсва.

Най-честата причина за некроза е абсолютната исхемия (инфаркт), при която има пълно спиране на кръвотока в дадена съдова област.

Коагулационна некроза

се развива в плътните паренхимни органи – миокард, слезка, бъбреци, черен дроб, защото те са богати на белтъци.

Представете си строежа на сурово яйце, което току-що сте купили от кварталния магазин. Под черупката има белтък, а в центъра – жълтък с малък зародиш в единия край, ако яйцето е оплодено. Това яйце представлява жив организъм, защото от него може да се излюпи пиле или нещо друго, в случай, че го поставите при подходящите условия. Но вие не сте купили яйцето, за да си отглеждате пиле. Вие сте взели яйцето, за да го изпържите, сварите или използвате за застройката на супата. Подлагайки яйцето на физичния фактор висока температура, вие го умъртвявате, т.е. предизвиквате „некроза”. След действието на този фактор, белтъкът на яйцето се денатурира и вие знаете как изглежда той след това – блед, плътноеластичен, леко проминиращ (придобива определена форма). По същия начин изглежда и коагулационната некроза в плътните паренхимни органи – като белтъка на свареното яйце, с тази разлика, че факторът, предизвикал некрозата не е високата температура, а прекратяване на кръвоснабдяването.

Казеозната некроза е характерна за туберкулозата.

При туберкулоза могат да се засегнат много органи и във всички тях е възможно да се срещне казеозна некроза.

[notification type=“notification_info“ ]Казеинът е белтъка на сиренето. Оттам идва името на казеозната некроза и нейният синоним – сиренеста некроза. Сиренето е бяло, суховато и трошливо, а не плътноеластично като белтъка на свареното яйце.[/notification] 

Коликвационна некроза се развива в мозъка, защото той е беден на белтъци, а като няма белтъци, няма какво да се денатурира. Мозъкът не е богат и на въглехидрати. Той е много чувствителен на нивото на глюкозата в кръвта, но тя се използва ведната като енергиен източник, а не се съхранява под формата на гликоген.

[notification type=“notification_info“ ]Яли ли сте някога агнешки мозък? Той сладък ли е като торта? Обикновено хората го посоляват, докато го ядат, защото той е богат на мазнини (липиди). Основният липид е миелина в обвивките на нервите. При прекратяване на кръвоснабдяването в дадена зона в мозъка, липидите започват да се разпадат и участъкът придобива кашевидна консистенция. Процесът се нарича Енцефаломалация – мозъчно размекчение.[/notification]

Ензимна мастна некроза (стеатонекроза) се развива само в мастната тъкан около панкреаса, защото само там съществуват условия за нейното развитие. Това е мастната тъкан около бъбреците, мезентериума и оментума.

Стара традиция е по Коледа да се колят прасета. Мастната тъкан около вътрешните органи се събира отделно, поставя се в казан с вода и се вари на огън, докато се втечни. Процесът се нарича хидролиза на мазнините и при него сложните липиди се разпадат на глицерол и свободни мастни киселини. Към втечнената мазнина се добавя сода каустик (натриева основа) и се получава сапун. Ако искате, можете да си добавите благовонни масла и аромати или да сложите оцветител, подхождащ на сенките за очи, които използвате най-често.

Аналогичен процес се развива и в коремната мастна тъкан при остър панкреатит. В норма ензимите на панкреаса си стоят в неактивна форма и се задействат едва когато постъпят в дуоденума, за да участват в смилането на храната. При остър панкреатит настъпва вътреорганно активиране на ензимите и настъпва автодигестия (самосмилане) на задстомашната жлеза. Активираните протеази разграждат стените на кръвоносните съдове с резултат – масивни кръвоизливи, а липазите разграждат мастната тъкан около панкреаса до глицерол и свободни мастни киселини. Последните свързват калция от тъканите и кръвта и се получават калциеви сапуни. Тези участъци изглеждат като капки от лоена свещ по перитонеума.

[notification type=“notification_info“ ]На микроскопски препарат некротичният участък се познава по липсата на ядра.[/notification]

За казеозната некроза е характерно пълно заличаване на подлежащите структури в некротичното поле. Това означава, че ако при туберкулоза е засегнат бъбрека … и в него се е развила казеозна некроза … и ние гледаме само некротичния участък, няма как да познаем, че това е бъбрек. Ще виждаме само една силно еозинофилна зърниста материя. За разлика, коагулационната некроза на бъбрека „оставя” сенки, очертания от предшестващи структури – гломерули, каналчета, съдове. По тях можем да познаем органа, чиято некроза гледаме.

некроза

Изход от некрозата

Сценарии №1 – Коагулационна некроза

Прибирате се в къщи след  прекрасен уикенд, освежени от чудесния пейзаж на ароматните борови гори и тучни поляни. Влизате в коридора, отваряте вратата на стаята, в която живеете и отвътре ви блъска тежка миризма на мърша. Мишката, дето топуркаше из стаята и ви стряскаше нощем, най-после е хапнала от рокфорското сиренце, заложено в капана. Мъртва, некротична тъкан във вашето живо тяло (жилището, в което живеете). Отваряте кухненския шкаф, хващате умрялата мишка, изнасяте я навън и я изхвърляте. Организмът, в който се е развила некроза ще иска да направи същото с мъртвата тъкан. Ролята на чистачи се изпълнява от възпалителните клетки. Неутрофилните левкоцити, подпомогнати от макрофагите се струпват около некротичната тъкан (като лешояди около мърша) и започват малко по малко да я „изяждат”. По периферията на некрозата винаги се развива възпалителна реакция. Вие също не бихте оставили умрялата мишка да гние в стаята. Макроскопски това възпаление се представя под формата на червено-виолетова ивица, опасваща по периферията некротичното поле. Нарича се хиперемично-хеморагична зона или демаркационна (отграничаваща) линия. После некротичният участък се възстановява чрез прорастване откъм ръбовете на същата тъкан (реституция) или се замества с друга тъкан – съединителнотъканен цикатрикс (субституция).

Сценарий №2 – Казеозна некроза

Прибирате се в къщи след прекрасен уикенд, освежени от чудесния пейзаж на ароматните борови гори и тучни поляни. Влизате в коридора, отваряте вратата на стаята, в която живеете и отвътре ви блъска тежка миризма на мърша. Мишката, дето топуркаше из стаята и ви стряскаше нощем, най-после е хапнала от рокфорското сиренце, заложено в капана. Мъртва, некротична тъкан във вашето живо тяло (жилището, в което живеете). Отваряте кухненския шкаф, хващате умрялата мишка и тръгвате да я изнасяте навън. Изведнъж се оказва, за ваш голям ужас, че не можете да излезете навън! Някой мръсник е заключил отвън вратата на жилището, вратата на тоалетната и е запечатал всички прозорци, докато сте ровили в шкафа, за да извадите мишката. Това сигурно са недораслите хлапаци от горния етаж, дето всички ги мислят за хобитите от „Властелинът на пръстените”. Само да ги пипнете, като излезете … ама нали първо трябва да излезете. А кога ще стане това, въобще не е ясно. Какво да правите сега с мишката? Ако се сетите, може да вземете няколко найлонови торбички и да я опаковате добре, за да не се развони навсякъде из стаите и жилището ви да заприлича на екарисаж. При някои форми на туберкулоза, поради невъзможността да резорбира и изчисти казеозната некроза, организмът прави същото – той капсулира некротичното огнище и по този начин го изолира от здравите тъкани. Сега вече спокойно помислете кого да повикате да ви отвори. Докато той дойде, вие можете да приготвите една чудесна торта с миша изненада за хобитите.

Фагоцитираните липиди при Коликвационна некроза се натрупват в макрофагите, избутват ядрата им в периферията, цитоплазмата просветлява и добива пенест вид. Тези клетки се наричат липофаги или пенести клетки – виж [highlight] клетъчни натрупвания [/highlight] . Мозъкът е не само беден откъм съдържание на белтъци и въглехидрати. В него липсват също така епителна и съединителна тъкан. Затова на мястото на некрозата се образува глиален цикатрикс, ако некротичното поле е с малки размери или псевдокиста, изпълнена с течност, ако то е голямо. Истинската киста е тапицирана отвътре с епител, а псевдокистата в мозъка – с глия.

[notification type=“notification_info“ ]Прочети още Мозъчен удар[/notification]