От различните видове психични заболявания централно място заема шизофренията, която може да започне в най-ранна детска възраст. Влиянието на възрастовата еволюция е очевидно, макар в общи 
линии заболяването да отразява основното разстройство – дисоциацията на личността. Наслагването на болестния процес и на процеса на развитие става причина за редица възрастово специфични явления. Психичната незрялост при детето обагря някои от характерните симптоми и синдроми, а и пречи на други да се прояват. Към специфичните ранни прояви следва да се спомене ранният детски аутизъм, който може да бъде ранна форма на изява на детската шизофрения. По-леки аутистични прояви в ранната детска възраст по-нататък могат да еволюират към аутистичната психопатия. В оформянето на детската шизофрения трайната поява на психопатологични симптоми се диктува от равнището на функционална зрелост на системите, с които са свързани. Освен общопознатите явления от позитивен или негативен характер в детската възраст могат да се добавят и симптоми на задържано развитие или регрес. От тях произтичат някои особености на клиничната изява – психопатоподобни симптоми, речеви разстройства, инфатилизъм. В детската възраст се наблюдават всички форми на протичане, но преобладава злокачественото, непрекъснатото и присъпно-прогредиентното протичане, което е близко до злокачественото. От това се обуславя и лошата прогноза. Колкото повече е очертана пристъпността в протичането, толкова прогнозата е по-благоприятна. В общи линии, в детската възраст преобладава негативната симптоматика, което води и до по-чести дефектни състояния и затруднява лечебните усилия. Общо взето, [highlight] шизофренията [/highlight] е рядко заболяване в детската възраст. От много автори понятието детска шизофрения се индефицира с понятието детска психоза. Рудиментарната картина в ранното детство (с неоформени или липсващи явления от налуден, халюцинаторен характер) отстъпва място вече в пубертетната и следпубертетната възраст на картини, които в много отношения се доближават до тези при възрастните, макар че преобладават хебефренните картини, дисморфофобният синдром, охладняването към родителите.
Към видовете психични заболявания се отнася маниакално-депресивната психоза. Възможността за нейната поява в детската възраст преди 12 години е оспорвана от много учени. Дори когато това заболяване изглежда доказано, то се отличава с особености, които му придават определен атипизъм. Атипизмът прави толкова трудна диагнозата при първото наблюдение. Преди и по време на пубертета могат да се появят маниакални и депресивни картини. [highlight] Депресията [/highlight] е по-честа и при тях освен дистимния афект се наблюдават страхови изживявания и ажитираност, сензитивни налудности и обективизиране на лошата себеоценка в халюцинации. При такава картина диагнозата е трудна; тя може да се улесни едва при алтернантно протичане с внезапно преминаване в противоположна фаза. Маниакалните фази също са атипични, с едва загатната продуктивност. Феноменологично те се доближават до възрастовите кризи или до хебефренния синдром.
[highlight] Епилепсията [/highlight] е едно от честите видове психични заболявания, изявяващи се предимно в детството. Известно е, че повече от 50% от случаите тя възниква преди 15 годишна възраст. Причината за това се крие в по-голямата гърчова готовност на още незрелия главен мозък. Известно е, че от това се обуславя честата поява на гърчови явления в детската възраст, които могат и да не принадлежат нозологично на генуинната епилепсия, например фебрилни гърчове, диспептични гърчове и т. н. Наблюдението и динамичното проследяване дават опорните пунктове за диференцирането на епизодичните гърчови феномени от епилепсията. Когато се отнасят за епилепсия в детската възраст, тя се изявява най-често с малки припадъци. Обикновено с течение на времето те прерастват в големи, което означава, че заболяването приема по-злокачествен ход. В диагностиката се използват класическите електроенцефалографски изследвания и наблюдението. Лечението на епилепсията трябва да бъде системно, продължително и съобразено с вида на припадъците. Непосрествената му цел е пълното спиране на припадъците, но в далечна перспектива то е протекция срещу инвалидизирането от болестта. При лечението трябва да се имат предвид и други мерки, целящи правилното развитие на индивида – образование, труд, възпитание.
Органични болести на главния мозък, протичащи със симптоми на психични заболявания
Тези заболявания във всяка възраст могат да се изявят с психопатологична симптоматика. Особено място заемат олигофрениите. Тук трябва да се представи и т. нар. минимална мозъчна дисфункция. Отнася се за органично увреждане на главния мозък, вследствие на пренатални и ранни постнатални патогенни въздействия (интоксикации, заболявания на майката, инфекции, асфиксия, родилни травми, дистрофични заболявания и т. н. ), което не се изявява с явна неврологична картина. При минималната мозъчна дисфункция няма интелектуална недостатъчност, няма също така огнищни неврологични симптоми, но са налице някои патологични симптоми на психично заболяване, които най-общо затрудняват социализацията на децата и вграждането им в детското общество. В разнообразието на тези прояви главно място заема т. нар. хиперкинетичен синдром. Той се проявява с двигателно неспокойствие, импулсивност, невъздържаност, възможност за преминаване в агресия. Всичко това прави тези деца невградими в училищния колектив и въпреки задоволителните си интелектуални възможности, те изостават в училище. Това болестно състояние е доста често и то все повече привлича вниманието на специалистите. Неговата отрицателна социална значимост се засилва особено много, ако към основната картина се прибавят и някои частични разстройства – дислексия и дисграфия. В лечебния подход към това състояние освен възпитателните и социализиращите мерки се оказва полезно прилагането на психостимулиращи средства за повишаване на бодростта на мозъчната кора, а при тежки случаи и невролептици.
[notification type=“notification_info“ ]Прочетете още за Болестта на Пик[/notification]
