Развитието на симптомите на шизофренията позволява да бъдат обособени 3 стадия на заболяването: 1. Начален, който може да се изяви като остро начало с краткотрайни продромални явления – бурно внезапно начало с обърканост, двигателна и говорна възбуда, страхова напрегнатост, изживяване на витална застрашеност, продроми на налудни идеи; подостро начало – с невротична интродукция, понякога с хипохондрични преживявания, бавно, трудно забележимо начало – то може да бъде и доста продължително, незабележимо, прокрадващо се и поради това създаващо огромни диагностични трудности. 2. Стадий на пълно развитие на психозата – в него се очертават нейните форми с разгърната клинична картина. 3. Изходен стадий – той може да бъде определен като ремисия, резидуален стадий, шизофренен дефект и други.
Симптоми на шизофрения в начален стадий
Неговото долавяне е особено важно за ранната диагностика, но за съжаление то е много трудно поради неговата неспецифичност и бавното му, подмолно прокрадване. Важен ориентир е преморбидната характеристика на личността, отклоненията от която могат да бъдат първите симптоми на шизофрения. Нерядко първоначалните изменения се изразяват в недостатъчна активност, слабост на контакта с обкръжаващите, необщителност, затвореност, емоционална хладност, неспособност за продължително напрежение. Болните се оплакват от чувсто на умора, липса на сили, на енергия, на подбуди за работа. Те все повече предпочитат състоянието на пасивност пред активната дейност. Едновременно с това може да се наблюдава раздразнителност и капризност, особено при опит да се активират болните по повод на някаква външна причина. Сами по себе си симптомите на шизофренията в този стадий са нехарактерни, нетипични и по-скоро са израз на общо астенно състояние. При шизофренията обаче те все пак са налице някои характерни особености – астенният синдром нерядко възниква и се развива без никаква връзка с психогенно или соматично заболяване, явявайки се израз на евдогенния патологичен процес. Друга важна в диагностично отношение особеност на началния стадий на шизофренията е своеобразния емоционален фон. Най-често той се изявява със състояние на потиснатост, усещане за тревожност и тъга и, което е особено важно, тези състояния нерядко са без предметно съдържание. В картината на апатията особено важно е, че болният престава да се интересува от това, което е било по-рано особено значимо за него. Пациентът се обръща повече към своите собствени преживявания, захвърля учението, книгите, престава да се интересува от живота на семейството. От страна на вътрешните органи могат да се наблюдават неопределени усещания, които са много разнообразни и невинаги отчетливо формулирани от самите болни. Обикновено те казват, че нещо им става в стомаха, че имат непрекъснато газове в червата, че походката им се е изменила, че става същото с израза на лицето, цвета на кожата и че въобще те вече не са вече същите. В редица случаи неприятните емоционални състояния като симптоми на шизофрения се свързват не толкова с патологичното възприятие от собственото тяло, колкото с измененото възприемане на околния свят. Така възприемането на околните престава да предизвиква за индивида емоции, лицата на обкръжаващите стават като че ли сиви, безизразни, изгледите от природата – лишени от привлекателност. Това се съпровожда обикновено със склонността на болните да се уединяват и да странят от хората. В някои случаи възникват пристъпи от немотивирани страхове, явявящи се без всякакъв повод, нерядко нощем. Пристъпът от страх може да възникне по всякаква асоциация или при някаква ярка фантастна представа.
В началото на шизофренията са чести неврозоподобните разстройства. Изучавайки ги като „невротична интродукция на шизофренния процес”, учените разкриват, че те могат да продължават от 2-4 седмици до 7-8 години (най-често 1 година), че се явяват без доловим външен повод, че имат феноменологична връзка с по-късно оформящата се шизофрения; псевдоневрастенен синдром с простата форма на шизофренията, хипохондрични или натрапливо-невротични прояви с параноидната шизофрения, хистеричен синдром с кататонната форма на шизофрения.
В началния стадий като ранни симптоми на шизофрения могат да се наблюдават и редица соматични разстройства: [highlight] главоболие [/highlight] , субфребилни епизоди, изпотявания, акроцианоза, спадане на телесната маса, разстройства на съня – безсъние или инверсия на съня. Към явленията на начеващата шизофрения могат да се отнесат и неочакваните остри или бавно настъпващи характерологични промени на личноста, т. е. психопатоподобен дебют. Както е известно, характерът е сред най-устойчивите свойства на психиката, които се оформят през ранните етапи на онтогенезата и по време на живота малко се подават на изменения. Острите промени на характера винаги трябва да насочват нашето внимание към евентуална начеваща шизофрения или най-малкото към един или друг прогредиентен процес.
Симптоми на шизофрения в стадий с разгърната клинична картина
Основана на феноменологичен принцип, класическа систематизация на тези форми се обогатява със съвременни динамични (еволютивни) виждания. Класификация на формата е представена в 9 ревизия на Международната класификация на болестите, където освен основни форми – проста, хебефренна, кататона и параноидна, се различават още остър шизофренен епизод, латентна шизофрения, резидуална шизофрения, шизоафективна форма, други и неуточнени форми.
Проста форма на шизофрения
Нейна основна характеристика е упадъкът на цялостната личност при бедност на психотичните изживявания. Централно място в симптомите на шизофренията заемат емоционално-волевите разстройства, съпровождащи се от бавно нарастващо снижаване на интересите и подбудите. При тази форма преходът от началния стадий в стадия на разгънато развитие на симптомите на шизофренията е почти незабележим. Обикновено близките на болния започват да забелязват болестта му в периода, когато тя вече е достигнала значително развитие. Тази форма се среща най-често по време на половото съзряване и се характеризира с нарастващо обедняване на личноста, вялост, апатия, афективно снижаване. Продуктивните симптоми на шизофрения са слабо изразени. Ходът на болестта е вял с наличие на неврозоподобна или психопатоподобна симптоматика. В редица случаи заболяването напредва непрекъснато до настъпване на оглупяване в тесния смисъл на думата. Възможни са и ремисии, настъпващи сонтанно или след лекуване. Извън пристъпите болните могат да извършат добре елементарна работа, но не самостоятелно, а под чуждо ръководство.
Хебефренна форма на шизофрения
За нея характерно, че се развива в юношеската и младата възраст с гротескна извратеност на психичните особености на младоста. Това не означава, че тази форма не е възможна и в по късна възраст. Тя започва с обикновено по-просто, отколкото първата форма. От основните симптоми на шизофрения най-постоянни са резоньорството, неологизмите, разкъсаността на мисловния процес, съчетани с маниерност и нелепост в поведението. Болните се впускат в разсъждения по най-дребен повод и без никаква необходимост. Маниерността прониква цялото поведение и въобще облика на болния. Тя се изразява с гримаси, величествени пози, в особени жестове, а понякога в церемониални действия не на място и с подчертана нелепост в съдържанието им. Нерядко болните говорят с глас, който не им е свойствен – например басово, с шепнене, с пресилена артистичност. Често се наблюдават нелеп смях или неадекватен немотивиран плач, несъответност на емоционалните реакции, от една страна, и на лицевата изразеност спрямо преживяванията, от друга. Външното поведение на болния носи чертите на глуповатост и на стереотипност – повтарят се един и същи шеги, едни и същи гримаси или движения. Срещат се и откъслечни налудни идеи, които могат да бъдат свързани с телесни халюциниции. Нерядко болестта започва с явления на повишена раздразнителност, гневливост, склонност към бурни афективни изяви. Още от самото начало обаче тези симптоми на шизофрения са оцветени от елементи на нелепост и палячовщина, които в нататъшното проявление на болестта стават водещи. Ходът на болестта е неблагоприятен – обикновено тя завършва с формиране на дълбок дефект на личноста.
Кататонна форма на шизофрения
Най-често започва в прехода между пубертета и началния период на зрялата възраст (предимно 20 и 30 години). Възможна е етиопатогенетична съобусловеност с екзогенни вредни фактори (инфекции, интоксикации) или генерационни процеси. Когато е налице неврозоподобен дебют, обикновено той преминава бързо и се развива разгърнатата форма. Нейна основна симптоматика е парабуличното разстройство на волята. То се проявява главно с картината на кататонен ступор или кататонна възбуда. Кататонната възбуда се характеризира със стереотипност, еднообразие и безсмисленост. Външно този симптом на шизофрения може да наподобява хиперкинеза, тъй като няма целенасоченост. Съпровожда се с речева възбуда, изявена често в разкъсан мисловен поток. За кататонните състояния е характерно съчетаването на патологична подчиняемост със съпротивляемост, което се изявява ярко дори при крайните степени на възбуда. Болните безсмислено повтарят казаните от другите хора думи или изречения (ехолалия) или извършваните от тях действия (ехопраксия) и в същото време се съпротивляват на подканите да се погрижат за собствения си тоалет или порядък в облеклото, прическата и т. н. При кататонния ступор липстват всякакви движения, болният сякаш застива в често пъти неудобни, странни и необичайни пози. Например той може да държи главата си над възглавницата (т. н. въздушна възглавница). Едновременно с това и тук може да се наблюдават като симптоми на шизофрения съчетаването на подчиняемост и съпротива. Съпротивата се проявява особено когато се направи опит да се измени позата на крайниците или тялото, да се отворят очите и т. н . В такъв случай от пациента се извършват даже противоположни движения – още по–силно затварянето на очите. При ступора речта често е напълно затормозена. Това означава, че болните не отговарят на въпроси или при настойчиво питане помръдват устните си, сякаш шепнат нещо, без да може да се разбере какво искат да кажат. Те могат да произнасят и нечленоразделни звуци. При недълбок ступор болните могат да имат само крайно забавени движения – сковани, застинали за повече или по–малко продължително време. Стереотипията е честа не само в повтарянето на един и същи движения, но и при избирането на едно и също място за заставане. В някои случаи кататонните симптоми на шизофрения могат да се съчетаят с халюцинаторно–параноидни. При изхода от болестта могат да се появят и онейродни явления. Простата, хебефренна и кататонната форма на шизофренията с непрекъснато протичане, водещо бързо до слабоумие, се обозначават от редица автори като „ядрена форма на шизофрения”. Други автори наричат тази форма „истинска шизофрения” за разлика от другите форми поради нейните типични прояви във всеки случай.
Параноидна форма на шизофрения
Тя е една от най–често срещаните форми, в които централно място заемат параноидните налудности за отношение, въздействие, преследване, ревност, а нерядко и налудни идеи, насочващи към [highlight] хипохондрия [/highlight] и идеи за величие. Обикновено симптомите на шизофрения се развиват постепенно и налудностите се оформят бавно. Тези идеи са разнообразни по своята конкретност, макар и да принадлежат към една група. В много случаи болните намират в поведението на околните (жестове, мимики, недомлъвки, загатвания, странности) потвръждение на своите налудни преживявания. В този смисъл могат да им служат и редица външни обстоятелства – предмети, разположения, цветове, местоположения и други. Чести са преживяванията за въздействие от външни, недоброжелателни сили, за заговори за унищожаване (много често чрез отравяне) или за унижаване на достойнството, мания за преследване. При тази форма към симптомите на шизофрения се наблюдават често халюцинации, които обикновено са слухови. По своето съдържание гласовете, които чуват пациентите съответствуват на налудните преживявания и нерядко са едно от потвръжденията за истиността им. Когато халюцинациите са ярко изразени, може да се оформи халюцинаторно–параноидна форма на шизофренията, която е само вариант на параноцинации, както и псевдохалюцинации. Заедно с параноидните налудности е възможно да се развият и хипохондрични налудности, които притежават всички черти на налудните преживявания – неизводимост, нелепост, некоригируемост със средствата на психичното въздействие. В такива случаи някои автори говорят и за хипохондрична форма на шизофрения. Ролята на сенестопатиите в нейното възникване обикновено е голяма. При хипохондричните налудности водеща е идеята за гибелта на организма, а в други случаи преобладават дисморфофобните преживявания. Параноидната форма на шизофренията се характеризира обикновено с продължително протичане, но при системно прилагане на психотропни средства е възможно болният да се държи дълго време в рамките на семейството и да се приспособи към труда. В сравнение с другите форми на шизофрения тук явлениета на шизофренен дефект настъпват относително по–късно. С хронифицирането на болестния процес налудностите постепенно избледняват, губят своята цялостност и стават откъслечни.
Парафренната форма на шизофренията
Тя е близка до параноидната форма на шизофренията, но със своите специфични особености дава дори основание на някои автори да я отделят като самостоятелна нозологична единица – парафрения. Парафренната форма се проявява в по–късна възраст – след четвъртото десетилетие. Най-характерните симптоми на шизофрения тук са систематизираните налудности, носещи фантастен характер. Налудната ситема е стройна, последователна, с параноидно съдържание. Почти по правило налудностите се придружават от халюцинаторни преживявания и автоматизми. Тук почти липсва еволюция към деградация, напротив, личността се оказва дълго време формално запазена. Обикновенно лечебните усилия са неуспешни, макар че въпреки наличието на налудности работоспособността се запазва дълго време. В някои случаи може да се стигне до деградация със слабоумие и апатия, с разпадане на налудната система.
В специализираната литература са описани и други форми на шизофрения, които не са общоприети, но заслужават да бъдат споменати: хипохондрична (мека), късна (в напредналата възраст), присадена (шизофрения – олигофрения) и т. н . Рядко се среща т. нар. смъртна кататония или хипертоксична шизофрения. Тя се характеризира с остро, неочаквано начало, рязка психомоторна възбуда, помрачение на съзнанието, онейроидни преживявания, страхове, халюцинации, налудности – най–често за преследване, неприемане на храна. Тази форма на шизофрения протича с висока температура, с явления на тежка интоксикация и обезводняване. По-рано водеща до смърт като особена форма на [highlight] самоубийство [/highlight] , сега тази форма на шизофрения може да бъде излекувана чрез активна електрошокова терапия и общите средства против токсикозата и възбудата.
Изходен стадий на шизофрения
Като изход на шизофренията може да се наблюдават ремисия, дефект или рецидив. Ремисията може да се отъждестви с оздравяване, но действителността показва, че изчезването на симптомите на шизофренията все още не означава прекратяване на шизофренния процес. Процентът на трайните ремисии – оздравяване с възстановяване на трудоспособността, се оценява твърде различно от отделните изследователи. Дефектът е вече понятие за трайно изменение на личността на шизофренно болния. Това състояние се характеризира главно със снижаване или загуба на емоционалната реактивност, на интенционалността, т. е. на инициативата и действената активност, с вялост, безразличие, активиране на инстинктивни влечения, вторично интелектуално снижение. Колкото и тези състояния да изглеждат тежки, съвременните рехабилитационни системи си поставят за задача да постигнат, макар и минимална обратна динамика. Някои автори са склонни да разграничават четири разновидности на дефектните състояния, напомнящи в известна степен основните форми на шизофрения: апатико-абулична, хебефренна, кататонна и халюцинаторно-параноидна.
