Хидроцефалията (воднянка) на главния мозък) е заболяване на централната нервна система, което се проявява самостоятелно или съпровожда различни вродени малформации ( [highlight] уродства [/highlight] ), възпалителни, травматични, генетични, обменни и други заболявания.
Появата и развитието на хидроцефалията е тясно свързана с патология на ликворната система по отношение процесите на образуване, циркулация и рeзорбция на ликвора (мозъчната течност). В тази патология съществена роля играят мозъчнитие стомахчета (вентрикулите). Стомахчетата на главния мозък са четири взаимосвързани кухини, в които циркулира мозъчната течност. При запушване на някои от комуникационните пътища, вентрикулите се разширяват и в тях се натрупва ликвор. Тъкмо това означава и използувания в клиничната практика термин – вътрешна хидроцефалия, за разлика от т.н. външна хидроцефалия, при която се разширява предимно субарахноидното (по повърхността на мозъка) пространство.
Хидроцефалията се характеризира с увеличаване на налягането в мозъчните кухини и увеличен обем на ликвора. Ако ликворът циркулира свободно в цялата вентрикулна система и цистерните, но не се резорбира адекватно, говорим за комуницираща хидроцефалия. При случаите, когато се спре частично или тотално движението на мозъчната течност от единия в другия вентрикул или от вентрикулната система в базалните цистерни, говорим за обструктивна (некомуницираща) хидроцефалия.
[notification type=“notification_info“ ]Най-честите причини за тази патология са менингоенцефалити от различен бактериален произход.[/notification]
Също така експериментално е доказана и ролята на хипер и хиповитаминоза А, разнообразни интоксикации, както и йонизиращите лъчения като причина за стеснение на ликворопроводните пътища.
Най-често в литературата като пример за хидроцефалия от повишено производство на ликвор се сочи плексус папилома на страничните вентрикули.
Симптоми на хидроцефалията
Първият белег е увеличения обем на черепа, който бавно прогресира и обикновено минават седмици или месеци докато се диагностицира. Почукването на главата издава характерен звук на “пукнато гърне”. Срещат се също кризи на [highlight] главоболие [/highlight] . Повишеното вътречерепно налягане се проявява с повръщане и застойни папили при изследване на очите.
Това не трябва да се смята за абсолютно правило.
Има форми, при които хидроцефалията протича с бавна прогресия и периоди на ремисия (стъпаловидно). Болестта може да спре напълно своето развитие – изчезват белезите на повишеното интракраниално налягане, спира бързия растеж на черепа и детето по-нататък се развива сравнително нормално.
При тези случаи трябва да се приеме, че са налице изразени адаптационно-компенсаторни механизми.
През 1965 год. Adams описва т.н. хидроцефалия с нормално налягане. Тя е описана и се среща предимно у възрастни пациенти. Увеличеният обем на вентрикулите предизвиква промени в мозъка с прогресиращ характер, водещи до атрофичен процес със загуба на липидното и протеиново съдържание на мозъка.
В едно училище провели планов тест за интелигентност с цел определяне ефективността на обучението. Ст.В., ученик в горен гимназиален клас, получава оценка над 100 (при
норма около 80). При анализа на резултатите, изумени от изключителния интелект на ученика, преподавателите започват да обсъждат причините за този неочакван резултат. По време на разговора някой подмята репликата „Това да не би да е онова момче с голямата глава?”. Тогава всички осъзнават този факт, който им е бил пред очите години наред, но не са му обръщали внимание. Училищният лекар насочва момчето към невролог. Специалистът преглежда ученика, но не открива никаква смущаваща симптоматика или откронения в нервнопсихическото развитие. Единствено прави впечатление несъразмерно голямата глава на детето. При липса на оплаквания от страна на пациента и пълното отсъствие на данни за каквото и да било заболяване, неврологът му назначаво образно изследване на главния мозък. Резултатът е шокиращ. Момчето е с тежка вътрешна хидроцефалия, която на практика е унищожила почти целия главен мозък.
Снимката показвала една изпълнена с ликвор черепна кухина, а мозъчната вещество било останало като тънка обвивка, долепена до вътрешната повърхност на черепните кости. Подробният анализ на образното изследване показал, че от главния мозък са останали едва 5%. Останалата част (95%) от мозъчното вещество липсвала напълно и нейното място било заето от мозъчна течност.
Резултатът сам по себе си е изумителен най-малко поради две причини. Този случай демонстрира огромните компенсаторни възможности на мозъка при патология, която е способна да унищожи почти изцяло неговата структура. От друга страна, това е нагледен пример за това, че човек наистина използва едва няколко процента от възможностите на мозъка си.
- Какъв друг извод може да се направи за глава, съдържаща 95% вода и само 5% мозък?
- Какви ли възможности ще се открият пред човека, който се научи да използва и оставалите 95% от мозъка си?
- Дали тогава телепатията, телекинезата, телепортацията, левитацията и всички други феномени от зоната на паранормалното няма да станат реалност?
Друг подобен уникален случай е описан наскоро в Марсилия, Франция. В една от болниците е постъпил за лечение пациент със ставни проблеми. Този мъж, в началото на четиридесетте е водил съвсем нормален живот при необичаен вид на главния си мозък. Лекарите, които изследвали пациента, открили у него некомуницираща (обтурационна) хидроцефалия. При този пациент мозъчните кухини се оказали прекалено увеличени и главният мозък се бил разстлал по повърхността на мозъчната кутия. Потресени от невероятния казус, невропсихолози измерили коефициента на интелигентност (IQ) на пациента и открили, че нивото му е напълно нормално.
