Повръщането (vomitus) е чест симптом. Среща се във всяка детска възраст, особено у новородени и кърмачета. То трябва да се различава от оригването (regurgitatio) у кърмачетата, които често след кърмене заедно с погълнатия въздух изхвърлят кърма. Тя е в малко количество и 
не надминава 1 кафяна лъжичка, като намокря пелените с петно колкото една длан. Обикновено при оригване млякото изтича от устата, а при повръщане то излиза на струя под налягане и е в голямо количество. У някои кърмачета се създава навикът да задържат стомашно съдържимо в устата и да го предъвкват, след което отново го поглъщат. Това се обозначава като преживяне (ruminatio). То се среща при кърмачета с нарушена стомашна моторика.
При преценка на повръщането трябва да се има предвид възрастта на детето и особеностите на повръщането и повърнатите материи. Значение има дали детето повръща веднага след нахранване или късно след хранене, дали повърнатото мляко е непроменено или пресечено с кисел мирис. В първия случай то не достига или не се задържа в стомаха, а във втория обикновено млякото е престояло дълго време в стомаха. Трябва да се определи честотата на повръщанията, както и видът на повърнатите материи. Стомашните повръщания не съдържат жлъчка. Наличие на жълти повръщания говори за дуодено–гастрален рефлукс и се среща най–често при илеус. В повърнатите материи могат да се съдържат жилки кръв или чиста ясна кръв (haematemesis). При упорити повръщания, свързани с илеус, повърнатите материи могат да съдържат чревно съдържимо и да имат вид на фекалии. Означават се като фекулентни повръщания (miserere) и имат лошо прогностично значение.
Причини за повръщане при децата
Функционални повръщания
1. Поглъщането на околоплодни води по време на раждането, съчетано с незрелостта на стомашната перисталтика, може да доведе до повръщане в първите 24 часа след раждането.
2. Физиологина недостатъчност на кардията – при новородено е свързана с възможност за връщане на кърма от стомаха в хранопровода (гастро–езофагеален регфлукс). Поетото мляко се излива от устата на кърмачето при поставянето му в хоризонтално положение. Това е честа причина за повръщане в първите седмици след раждането, при поставяне на детето в хоризонтално положение.
3. Пилороспазъм (pylorosuspasmus) – повишен тонус на пилора. У новороденото и кърмачето в първите дни или седмици след раждането може да се стигне до подчертан пилороспазъм. Повръщанията започват скоро след раждането за разлика от пилорната стеноза, при която началото на повръщанията е към 15–20 ден след раждането. Това състояние се повлиява от спазмолитични средства.
4. Гълтане на въздух (aerophagia). По време на сучене кърмачетата гълтат нормално малки количества въздух. При лакоми и невротични деца това количество е голямо. Аерофагия има и при хипогалактия (сучене напразно) или при лошо оформени гръдни зърна. При оригване на въздуха в легнало положение децата изхвърлят и част от поетата кърма. Това налага след всяко кърмене детето да се изправи за няколко минути, за да може да оригне поетия въздух, без да повърне кърмата.
5. Хабитуално повръщане (vomitus habitualis). Среща се у кърмачета без доловими причини за повръщането, които са добре развити физически и със запазена охраненост. Причината е в системно прехранване или претоварване с течности. Повръщането може да бъде и невротонична проява. У част от тези деца се установява гастро–езофагеален рефлукс.
Органични повръщания
Те са основeн симптом на нарушена чревна проходимост. При новородените деца трябва да се имат предвид атрезиите на хранопровода или тънките черва. Типично за дуоденалната атрезия или стеноза е ранното жълто повръщане. Повръщанията могат да е дължат на вродена диафрагмална херния и вродена пилорна стеноза. В кърмаческата възраст при внезапно започващо повръщане, придружено с неспокойствие, трябва да се мисли за инвагинация.
Симптоматично повръщане
Това е повръщане, което съпътства редица заболявания на органи извън храносмилателната система
1. Заболявания на ЦНС – менингити, енцефалити, мозъчни тумори , мозъчни кръвоизливи.
2. Възпаление на горните дихателни пътища (особено фарингити), възпаление на средното ухо, па пикочните пътища, бъбреците, заболявания на черния дроб и т.н.
3. Повръщания при смущения в обмяната на веществата – при диабетна кетоацидоза. При по-големи деца се срещат често невротични повръщания. Те се наблюдават при ученици сутрин, често при тръгване за училище, преди класна работа или предстоящо изпитване. При тези деца се налага да се създаде спокойна обстановка в дома и умел педагогически подход.
4. Периодично ацетонемично повръщане (vomitus periodicus acetoanemicus) се наблюдава у деца в предучилищна възраст без видим повод или след поемане на по–мазни храни при недоимък от въглехидрати и гладуване. В резултат на това се повишава нивото на кетонните тела в кръвта, които се излъчват в урината. Повръщанията започват внезапно и биват неспирни. В началото децата повръщат приетата храна, а след това само поетата вода. Може да се появи и жлъчка или кървави частици (хематинови повръщания). Състоянието се влошава бързо, детето отпада много, настъпват прояви на дехидратация и ацидоза. От устата се чувства дъх на ацетон. В най–тежките случаи може да стигне до унесеност и кома. Лечението се провежда с вливане на водносолеви разтвори и глюкоза. След различен период от време може да настъпи нов пристъп на повръщане. Родителите на такива деца се съветват да провеждат диета с ограничаване на мазнините и даване повече на въглехидрати.
