„Медитацията не идва лесно. Красивото дърво расте бавно. Трябва да изчакаш цъфтежа, узряването на плодовете и най-прекрасния вкус. Цветът на медитацията е всепроникващ покой, а плодът и … той не подлежи на описание .” Свами Вишну Девананда
Съзнателно или не, всички се стремим към покоя, който носи медитацията. Всеки го търси по свой начин – от жената, която шие гоблен или рибарят, загледан в реката. Задоволството, което изпитваме, когато
умът ни е вглъбен, често се дължи не толкова на самото занимание, а на факта, че когато се концентрираме, забравяме грижите и проблемите. Такива дейности обаче могат да дадат само кратки мигове душевен покой, докато сме погълнати от тях.
Умът по природа постоянно се стреми към щастие и напразно се надява да намери удовлетворение с постигането на желаната цел. Когато получи желаното, временно се успокоява, но не след дълго всичко се повтаря отначало, защото умът сам по себе си остава непроменен, а истинският му стремеж – неосъществен.
Йога ни учи, че притежаваме извор на радост и мъдрост вътре в самите нас, извор на спокойствие, който можем да видим и от който да черпим, когато успокоим ума си. Ако успеем да насочим стремежа към удовлетвореност навътре в себе си, вместо към външни обекти, които по природа са ефимерни, ще се научим да живеем в душевен мир.
Ако упражнявате медитация дори и за кратко време всеки ден, ще забележите колко много движение има в ума ви и колко малко живеете СЕГА. Ако наблюдавате безпристрастно себе си по такъв начин, без да се осъждате или хвалите, вашите мисли и емоции няма да имат власт над вас и ще започнете да гледате на ума и на тялото си като на инструменти, които можете да контролирате. В дните, когато душевния ви мир е нарушен от гняв или лошо настроение, ще успеете да се успокоите, като се фокусирате върху противоположна емоция. Заменете омразата с любов, съмнението с вяра и надежда, гнева с разбиране и прошка. Прилагайки тези прости похвати, скоро ще приучите ума си към състояние на концентрация. Ще забележите как външните фактори ви въздействат все по-слабо. Това е същността на медитацията. Съществуват разнообразни техники за концентрация: визуални символи, звук – мантра, дишане и т.н.
Когато започвате да практикувате медитация, ще ви бъде трудно да задържите вниманието си върху един предмет. Затова се избират няколко, например плодове, дървета, цветя. Важното е да ограничите ума си само в избраната група и да наблюдавате безпристрастно. Когато без затруднение си представяте дадена категория предмети и запазвате фокуса си върху тях, можете да продължите с концентрация само върху един предмет.
Тратака (постоянно взиране) е чудесно упражнение за концентрация и медитация. Свързано е с последователно взиране в някакъв предмет или точка и затваряне на очите за визуализиране на предмета. Най-често тратака се изпълнява със свещ, тъй като е много лесно човек да си представи яркия пламък при затворени очи.
Звукът е енергия, съставена от вибрации. Мантрите са срички, думи, фрази на санскрит, които се повтарят при медитация. Те са звукове или енергии, които винаги са съществували във Вселената и не могат да бъдат създадени или унищожени.
„ОМ” е оригиналната мантра, корен на всички звукове и букви и обхваща в себе си и езика и мисълта. Звукът „О” се заражда дълбоко в тялото и бавно се издига нагоре, свързвайки се със звука „М”, който резонира в главата. Ако повтаряте „ОМ” двадесет минути, всяка клетка на тялото ви ще се отпусне.
Принципи на Медитацията
Никой не може да ви научи на медитация, както и никой не може да ви научи да спите. Медитацията идва от само себе си, когато и дойде времето. Ако следвате началните стъпки правилно, ще ускорите значително напредъка си. Свами Вишну Девананда дава дванадесет принципа за медитация:
1. Отделете си специално място за медитация – атмосферата, която създадете в него, ще ви помогне да успокоите ума.
2. Изберете време ,когато умът е свободен от делнични грижи – най-добре на разсъмване или по залез слънце.
3. Ако всеки ден се занимавате на едно и също място, по едно и също време, умът привиква по-бързо да забавя дейността си.
4. Седнете така, че гърбът, шията и главата да образуват права линия. Обърнете се на север или на изток.
5. Заповядайте на ума си да остане спокоен през цялото време на сеанса.
6. Регулирайте дишането си – започнете с пет минути дълбоко дишане и после го забавете.
7. Изработете си модел за ритмично дишане – вдишвайте и издишвайте по около три секунди.
8. Отначало оставете ума ви да се лута – ако го насилвате да се концентрира, той само ще стане още по-неспокоен.
9. А сега насочете ума си към избраната от вас точка за фокусиране – Аджна чакра (третото око) или Анахата чакра (сърдечната чакра).
10. С помощта на избраната от вас техника задръжте концентрацията върху тази фокусна точка през цялото време на сеанса.
11. Медитацията започва, когато достигнете състояние на чисто мислене, но все още запазвате състоянието си за двойственост.
12. След продължителна практика двойствеността изчезва и се постига самадхи – свръхсъзнание.
