Възпалението на млечната жлеза се нарича мастит. Маститите са най – чести в периода на активизиране на млечната жлеза: непосредствено след раждане, пубертет, бременност и лактация, климактериум. Те биват остри и хронични. Острите мастити се делят на:
- Мастит на новороденото (Mastitis neonatorum)
- Юношески мастит (Mastitis adolescentium)
- Послеродов мастит (Mastitis puerperalis)
Мастит на новороденото
Маститът на новороденото представлява физиологично набъбване на млечните жлези на децата в първите дни след раждането. Това е реакция на намиращите се в организма майчини хормони. Набъбвайки, гърдите на детето отделят малко количество [highlight] коластра [/highlight] . Млечните каналчета са с отворен лумен. Твърде често към това бъзропреходно състояние се прибавя гноен възпалителен процес на гърдата. Превръщането на този мастит в гноен се благоприятства от неправилното отношение към него.
Изстискването на млякото, практикувано широко от баби и майки, има за последствие травматизиране на тъканта на гърдата, още по-широко отваряне на млечните канали и създава входна врата за проникване на инфекцията.
Лечението на мастита на новороденото се състои в прилагането на топла баня, загряващ компрес и лек масаж на гърдата и тъканта около нея. При гноен мастит се провежда активно антибиотично лечение и се извършва радиерна инцизия на мястото на гнойника. Поради слабата резистентност на детския организъм към гноеродните микроорганизми и при ненавременно или неправилно лечение, гнойния мастит може да прерасне във флегном на гръдната жлеза, имащ за последствие [highlight] некроза [/highlight] на паренхима на гърдата и другите тъкани на гръдната стена.
Юношески мастит
Юношеският мастит се наблюдава при подрастващите от двата пола. През периода на пубертета гърдите набъбват, стават болезнени и плътни при опипване. Понякога кожата над тях се зачервява. Регионалните лимфни възли се увеличават. От зърната рядко се отделя млекоподобен секрет. Това състояние прави впечатление повече на момчетата, тъй като при момичетата след пубертета гърдите започват да се развиват. Рядко при травма на гърдите (упорито изстискване) може да се развие гноен мастит. Юношеският мастит обикновано преминава за две–три седмици. При нужда се прилага загряващ компрес.
Послеродов мастит
Най-често срещан е послеродовия мастит. В родилните домове и акушерските клиники той настъпва в 0,45 до 0,50% от родилките, а първите седмици след изписването от родилния дом в 3-6%. Заболяват изключително първораждащите жени. По-често заболява дясната гърда, което се обяснява с по-голямото удобство за кърмене и изцеждане на млякото от лявата гърда. Възпалителния процес започва от горните и външни квадранти. Остър мастит може да се развие при жените, макар и рядко, и в нелактационен период.
Основен предразполагащ фактор за появяване на послеродовия мастит е застоят на млякото в гърдата, нарушаването на кръвообращението и лимфотокът. Това настъпва тогава, когато детето заболее и няколко дни не суче нормално или когато сученето от едната гърда причинява болка и майката кърми детето само от другата гърда. Мастит може да се развие и след раждане на хипотрофично дете от майка, имаща голямо количество мляко. Същата роля може да изиграе и неправилното положение на гърдата, продължителното прегъване и други.
Попадналите в застоялото мляко патогенни микроорганизми чрез рагади, втриване по млечните канали, лимфните пътища, хематогенно (по кръвен път), намират благоприятна почва за развитие. Най-честите причинители на гнойния мастит са стафилококи, по-рядко стрептококи, гонококи и др. Инфекцията, обаче само по себе си не е в състояние да предизвика възпалителен процес. При изследване в млякото на здрави жени са намерени микроорганизми без да са предизвикали развитието на мастит.
Стадии на остър мастит
Разграничават се три стадия на остър мастит: серозно – инфилтративен, абсцедиращ и гангренозен. Гнойната колекция може да се локализира в различни участъци на гърдата: субареоларно, премамарно, интрамамарно (паренхиматозно и интерстициално) и ретромамарно.
1. Инфилтративният стадий на острия мастит представлява началото на възпалителният процес. От лечението на мастита зависи дали възпалителният процес ще спре в този стадий, или в гърдата ще се развият деструктивни промени. Инфилтративният стадий започва с оток, пробождания и тъпи болки в гърдата. Температурата бързо се покачва и достига до 39-40оС. По-късно болките се засилват и стават постоянни. Общото състояние на жената е тежко. Тя има [highlight] главоболие [/highlight] , анорексия. Кожата на гърдата е зачервена. Явява се лимфангит и болезнено увеличаване на лимфните възли в подмишничната ямка. Наблюдава се левкоцитоза и ускорено утаяване на еритроцитите.
2. За абсцедиране на острия възпалителен процес на гърдата говори прогресиращото влошаване на общото състояние на болната. Температурата добива септичен характер. Абсцедирането настъпва към 2-4-ия ден от началото на заболяването. Възпалителният процес тогава се ограничава. При повърхностните абсцеси се установява флуктуация. Бедни на локални симптоми остават дълбоките интрамамарни и ретромамарни абсцеси.
3. Гангренозен мастит се развива следствие на множествена тромбоза на кръвоносните съдове на гърдата или при попадане в нея на силно вирулентни микроорганизми, причиняващи бърза некроза. Възпалителният процес прогресира, кожата на гърдата става тъмно-виолетова, общото състояние на болната е много тежко.
Диагнозата на острия гноен мастит не представлява трудност. Диференциалната диагноза на мастита се индивидуализира съобразно стадия и формата на заболяването.
Лечение на мастит
Целта на лечението е да се спре възпалителния процес още в инфилтративния стадий (когато болната се яви при лекаря в началото на възпалението), а при абсцедиране да се “остави” в гърдата колкото е възможно по-малко съединителна тъкан. И в двата случая не трябва да се създава огнище, което за в бъдеще може да представлява основа за развитие на [highlight] рак на гърдата [/highlight] .
При наличие на мастит в инфилтративен стадий най-напред трябва да се източи млякото от болната гърда. Грубото изстискване на млякото от гърдата може да причини разпространение на възпалителния процес. Рагадите на гръдното зърно и ареолата трябва да се намажат с вазелин и анестезин.
Добър ефект в този стадий на мастита имат физиотерапевтичните процедури: съгряващ компрес, който се сменя през няколко часа, облъчване с кварц, ултрадерм. Добре направена блокада новокаин – пеницилин по метода на Вишневски също може да предизвика обратно развитие на възпалителен процес. При впръскването на разтвора около и зад гърдата, се цели да получаването на пръстен от новокаин под форма на възглавничка, на която да лежи гърдата. По този начин се прекъсват всички аферентни и еферентни патологични импулси и се заменят със слабо, подобряващо трофиката дразнене. Наред с това се назначават антибиотици с широк спектър на действие. Ако се приложат само антибиотици, несъчетани с изброените по-горе мероприятия, инфекцията може да се подтисне и възпалителният процес да се забави, без да се ликвидира.
При диагностициране на повърхностен абсцес, трябва да се направи хирургична инцизия. След почистване на гърдата, на болната се дава краткотрайна наркоза. Разрезът се прави винаги радиерно на мястото, където флуктуацията е най-добре изразена. Той не следва да бъде по-дълъг от 3 см. Ако се наложи, лекарят може с показалеца на дясната ръка да бръкне през разреза, за да изследва абсцесната кухина и евентуално отвори в нея странично разположените гнойници. За предпочитане е за дрен да се използва найлонова тръбичка, а не ленти от гумена ръкавица, които в някои случаи могат да запушат инцизионното отвърстие. Дренът се държи 24-48 часа, след което се правят плоски превръзки. Дългото задържане на дрена в гърдата причинява разрастване на съединителна тъкан около него и образуване груб цикатрикс.
Не е препоръчително източването на гнойната колекция на абсцеса, чрез пункция и локално поставяне на антибиотици. През пункционната игла е трудно да бъдат отделени некротични материи. Те остават и около тях се образува инфилтрат, който скоро след затихването на възпалителния процес създава картината на [highlight] бучка в гърдата [/highlight] .
Случаите с дълбоки интрамамарни и ретромамарни абсцеси, както и тези с гангренозни мастити трябва да бъдат незабавно изпращани в хирургична клиника. Инцизията при ретромамарните абсцеси се прави дъговидно под гърдата, а при гангренозните – няколко дълги и дълбоки радиерни разрези са в състояние да спрат разпространението на възпалителния процес.
Профилактиката на послеродовия мастит се свежда до правилна подготовка на гърдата за лактация (няколко месеца преди раждането периодично намазване на зърното и ареолата с индиферентниа мазнина) и запознаване на бъдещата майка с причините и първите симптоми на мастита.
[notification type=“notification_info“ ]Прочети още: Антистрес терапия[/notification]
Кратки анатомо – физиологични данни на млечната жлеза
Млечната жлеза произлиза от потните, а епителът и произхожда от ектодермата. Развитието на жлезата започва от шестата седмица на плода. В момента на раждането тя е образувана от 20-26 епителни повлекла с отвор по средата. В дълбочина те се разклоняват и дават зачатъка на лобовете (делчетата). Каналчетата са послани с многослоен епител, който с възрастта става двуслоен и накрая – еднослоен. През пубертета и след него, млечната жлеза при момичетата нараства за сметка на увеличение на съединително – тъканната строма и мастната тъкан. Наред с това се удължават и разклоняват епителните каналчета. Пълно развитие жлезата добива на 17 – 18 г. През периода на бременността жлезистата тъкан на гърдата нараства, а тръбестите делчета се превръщат в алвеоларни. В периода на старческата инволюция (обратно развитие) млечната жлеза намалява своите размери за сметка на изчезване на ацините. Жлезистите лобове атрофират. От тях остават само сплеснати каналчета. Съединителната тъкан хиалинизира. Развитието на млечната жлеза и нейната функция се регулира от хормоните на яйчниците и хипофизата, дейността на които е свързана с надбъбреците. Млечната жлеза е кръстосана от гъста мрежа кожни, подкожни и паренхиматозни лимфни съдове, обединени чрез множество анастомози в едно цяло. Лимфната мрежа на гърдата има връзка с околните лимфни колектори и голяма група лимфни възли. Главните пътища на лимфата са към аксиларните и парастернални пътища, които водят в подключните и надключните лимфни възли, другата гърда, подмишничните лимфни възли на противоположната страна, предния медиастинум, предната коремна стена, субфреничното пространство и черния дроб и др. Лимфният възел, намиращ се на горно външния полюс на млечната жлеза носи името лимфен възел на Зоргиус. В него сравнително рано се откриват ракови метастаза.
