Средата на миналия век. Световната икономика навлиза в етапа на своето бурно развитие след втората световна война. Автомобилостроенето и самолетостроенето са във възход, ерата на високите технологии бележи своето начало, човечеството всеки момент ще завладее космоса …
Учени откриват в Папуа Нова Гвинея племена от туземци, които практикуват ритуален канибализъм. Приключенията на Робинзон Крузо и Петкан придобиват реални измерения.
Куру
Гайдушек (1957 год.) описва неизвестно до тогава заболяване, което местното население нарича Kuru (треперене от студ). Това заболяване е причина за почти половината от смъртността всред едно племе от Папуа Нова Гвинея. Туземците от въпросното племе са практикували ритуален канибализъм. Гайдушек установил, че заразяването с Куру става при консумацията на човешки мозък, месо и вътрешности в суров вид. Болестта поразявала главно жени и деца над 4 годишна възраст, както и възрастни над 60 години. Протичането на заболяването преминавало през три стадия:
- Начален, с неясно чувство на слабост и треперене от студ;
- Стадий на спастична и кинетична атаксия (болните са с нарушено равновесие, походката им е с накъсани движения като на роботи);
- Терминален стадий на еуфорично настроение, завършващо с деменция, подобна на старческото слабоумие и Алцхаймер.
При проведените изследвания се доказва, че причинителите на болестта Куру при канибализъм са коренно различни от бактериите, вирусите и всички познати до момента на науката инфекциозни агенти. Причинителите са идентифицирани като малки белтъчни молекули, които електронномикроскопски и имунохистохимично по нищо не се различават от белтъчните молекули при амилоидоза. Те са наречени приони (от протеинова инфекциозна частица) и уникалното при тях е потенциала им да предават болестта на други организми, в които попадат чрез храната. Механизмът на размножаване на прионите в заразения организъм разрушава основната догма на биологията по онова време, според която всички живи организми трябва да използват нуклеинови киселини, за да се възпроизвеждат. Правилото за посоката на създаването на живот „ДНК – РНК – БЕЛТЪК” е обърнато наопаки.
За това си откритие, през 1976 година Гайдушек получава Нобелова награда. Тогава премията към наградата е възлизала на около 150 000 долара.
Други човешки болести, причинени от приони:
Синдром на Gersmann-Staussier
Характеризира се също със симптоматика от страна на нервната система.
Болест на Creutzfeld-Jacob
Започва в средна възраст и има бавно, многогодишно протичане. Характерни са смущенията в походката и говора. Заболяването завършва с парализи, епилептични гърчове и оглупяване.
Прионови болести по животните
Всички те протичат с тежко увреждане на нервната система и са нелечими. Очевидно са и потенциално опасни за човека, след като с цел спиране на разпространението на болестта „Луда крава” затваряха граници на държави и предприемаха строги международни мерки за контрол върху вноса и износа на месо.
Нова Зеландия е изолирана от останалия свят не само чрез естествената бариера на Тихия океан. Тя се разграничава и чрез отношението на хората към храните и хранителните продукти. В тази държава отглеждането на селскостопанските животни става в условия, максимално близко да природните. Именно изолираността и природосъобразното отглеждане на животните са основните причини техните крави да не полудяват. Новозелендските фермери са производители на най-качествените млечни продукти. Такъв продукт е новозеланската коластра, която е световноизвестна със своите уникални лечебни свойства. Коластрата представлява първото, най-гъстото, силно и полезно мляко, което кравата отделя през първите 20 дни след раждането. За да бъде тя наистина висококачествена, новозеландските фермери, сключили договори с фирми за производство на коластра, трябва да отговарят на определени условия. Те са се задължили стадата им да бъдат изключително на пасищно отглеждане. Храненето с какъвто и да било концентриран фураж или сено се наказва с жестоки глоби. Така се гарантира производството на един изключително ценен, екологично чист животински продукт.
[notification type=“notification_info“ ]Повече по темата прочети в Коластра – естественият антибиотик[/notification]
Екарисажите
В цивилизования свят, включително и у нас, вместо гробища за домашни любимци и за селскостопански животни, държавата е създала екарисажите. Това са предприятия, в които труповете на животните и развалените месни продукти се изпичат, мелят се на прах и се превръщат в месо-костено брашно. Така мъртвите тела и загнили меса се използват за промишлени цели. Далновидността на човешкия ум е безгранична! Ако живеете в близост до екарисаж или сте минавали покрай него, вероятно ви е направила впечатление вонята, която се разнася наоколо. Това е миризмата на изгоряла плът. Сега вече по-добре можете да усетите историческата обстановка при викингските погребения или пък ежедневието във фашистките концлагери.
Хранителни добавки за животни
Месо-костеното брашно се използва от десетилетия в „модерното” ни родно животновъдство като „ценна” добавка към фуражите за животни. С тази храна животните получават допълнително количество протеини и микроелементи, с което се цели да се увеличи техния прираст. Тази добавка представлява пепел от труповете на умрели животни. Месо, кости, кожа, вътрешности – всичко. С това трупно брашно човек е превърнал домашните животни в канибали. Овце, кози, говеда, прасета, кокошки – всички те консумират трупове на своите починали биологични родственици.
При тези обстоятелства, изненадващ ли е факта, че сред домашните животни съществуват аналози на болестта Куру при хората?
А дали създателите на тази технология са обмислили и това, че хората се намират на върха на хранителната пирамида и при тях се връща всичко, което те са вложили като суровина в храната си?
Болестта скрапи по овцете
Нарича се още „Лупинг” или „Въртоглавие”. Засегната овца навежда главата си, накланя я в една посока, придобива учудено изражение и почва да се върти в кръг. Тя всъщност не знае, че се върти в кръг. Овцата си мисли, че върви напред, но следвайки посоката пред погледа на изкривената си глава, тя може до изнемога да следва своята опашка. Такова животно не може да се лекува. То се убива и се праща в екарисаж … или се прави на курбан, или на буркани, или пък отива при съседа, дето има месарски магазин …
Канибализмът при животните е болестно състояние, което се смята за заразно. Животното, което е проявило такива наклонности, веднага се убива, за да не научи и останалите на този пагубен навик. Това явление е често срещано в природата: родилката (свиня, зайкиня, хамстер) изяжда малките си; кокошка почва да кълве задниците на другите в стадото и не спира, докато не ги изкорми и не извади червата им навън; женският паяк изяжда мъжкия след края на съвъкуплението …
Диагностичната триада, обща за прионовите болести включва морфологични изменения, разположени само в нервната система:
- Спонгиоформена дегенерация – поява на вакуоли между мозъчните клетки, при което мозъчното вещество добива спонгиозен вид (като гъба).
- Тежка астроцитна глиоза – разрастване на помощните клетки в нервната тъкан, което надхвърля по степен загубата на неврони.
- Образуване на амилоидни плаки, състоящи се от хомогенна централна част, заобиколена от радиерно разположени амилоидни фибрили.
Амилоидоза
Един век преди откриването на прионовите болести, Вирхов дава ново име на сланинестата болест. Това отдавна известно заболяване се характеризира с това, че засегнатите органите се уголемяват, побледняват, уплътняват и престават да функционират. Те заприличват на сланина и оттам е идвало името на заболяването. Вирхов установил следното: ако срезна повърхност на поразен от това заболяване орган се залее с луголов разтвор и разредена сярна киселина, органа се оцветява в синкавовиолетов цвят. По същия начин се оцветява и срезната повърхност на картоф, ако бъде залята с йод (луголов разтвор). Какво има в един картоф? Скорбяла. Тя е основната негова съставка, както и на много зеленчуци. Картофите са изключително богати на тази складова форма на въглехидрати. Как да бъде наречена болест, при която органите наподобяват натрупване на скорбяла? Наставката „оид” означава „подобен на”. Научното име на скорбялата е амилон. Оттам идва името на болестта – Амилоидоза.
При амилоидоза във вътрешните органи се открива натрупване на голямо количество чужд за организма белтък, който притежава особени оцветителни свойства. На рутинен (обикновен) микроскопски препарат амилоида се вижда като хомогенно розово вещество, складирано в интерстицияма между паренхимните клетки. Ако се направи оцветяване по Конгорот, този белтък се багри в оранжевочервено. С метилвиолет и крезилвиолет се оцветява метахроматично в розовочервено, а с тиофлавин S флуоресцира в жълтозелено.
Органите при амилоидоза се уголемяват, уплътняват, побледняват и престават да функционират. Причината за последното е, че амилоидът се отлага в междуклетъчното простронство като бариера между кръвоносните съдове и клетките. По този начин този абнормен белтък затруднява преминаването на кислород и хранителни вещества към тъканите. Така клетките на организма загиват от „глад” и „задушаване”. Отлагането на амилоид в слезката прави изключение, защото при нея се наблюдават две форми на отлагане на амилоид: сагова слезка, със засягане само на лимфните фоликули и шункова слезка, когато амилоида е отложен в бялата и червената пулпа. Тези форми всъщност се смятат за две последователни фази на въвличането на слезката в процеса. Саговата слезка е началната фаза, а шунковата – крайния етап. Бъбрекът с амилоидоза се нарича „Голям бял бъбрек”.
Как човек се разболява от амилоидоза?
Съвременното разбиране за същносттта на амилоидозата разглежда това заболяване като усложнение на други първични страдания. От амилоидоза се разболяват хора, които дълги години боледуват от някакво хронично възпалително или туморно заболяване. Основният момент при заболяванията, които водят до амилоидоза е производството на голямо количество белтъци, 
които постъпват в кръвния ток. В едни случаи тези белтъци се произвеждат от ракови клетки, в други те се продуцират от черния дроб заради хроничното възпаление. Разрушаването на тъканите при тези първични заболявания е причина за попадането на голямо количество белтъци в кръвния ток. Макрофагите в тъканите улавят тези излишни белтъчни молекули и ги „изяждат”. В 5-15% от случаите, макрофагите „полудяват” и вместо да си вършат работата на чистачи на организма, те решават да използват отпадъците като строителен материал, за да построят нова белтъчна молекула – амилоид.
Това не напомня ли идеята на човека да създаде екарисажи, в които да преработва биологични отпадъци за създаване на нов хранителен продукт за промишлени цели?
Съществуват локални форми на амилоидоза, при които амилоида се отлага само в някои органи, без да има съспътстващи други заболявания при тези пациенти. На науката са познати и много други форми на амилоидоза, които търсят своето обяснение – наследствена фамилна амилоидоза, фамилна средиземноморска треска, фамилна амилоидна полиневропатия, старческа амилоидоза.
Кое е общото между амилоидозата и прионовите болести?
Канибализмът (човекоядството, изяждане на себеподобните) е тема, която присъства като реалност при прионовите болести и като символика при амилоидозата. Подобно на ритуалния канибализъм при туземците и дейността на екарисажите, при амилоидоза самоизяждането на организма се реализира поне на две плоскости. Единият момент е дългогодишното саморазрушаване на тъканите от собствените клетки на имунната система при хронични възпалителни заболявания и от туморните клетки при някои видове рак (мултиплен миелом). Втората проява се реализира от макрофагите на организма, които фагоцитират (изяждат) голямо количество собствени белтъци (нормални или дефектни) и в един момент „решават” да ги използват за градивен материал.
Също като амилоидозата, прионовите болести имат дълъг инкубационен период.
При двете заболявания, срещу новосинтезираните белтъчни молекули, липсват възпалителна и имунна реакция въпреки тежките тъканни увреждания.
Когато науката идентифицира белтъчните молекули на прионите, за нейна голяма изненада се оказа, че те всъщност представляват амилоидни фибрили.
Прионовите протеини неизменно се трансформират в амилоид.
Прионовите и амилоидните белтъчни молекули са изключително устойчиви на физични (топлина, студ, изсушаване), химични (формалин) и ензимни (протеазни) въздействия.
Последното би трябвало да означава, че термичната обработка на хранителните продукти, тяхното консервиране, както и храносмилателните сокове не биха могли да унищожат прионите (амилоида) в храната.
Изводи:
- Предпочитайте храна, която става за ядене!
- Избягвайте да се храните с трупове!
[notification type=“notification_info“ ]Повече за храните прочетете във Вкусната салата и Консерванти в храните.[/notification]
Само за колежани и студенти от медицински специалности:
Двата основни вида амилоидози са генерализирани, т.е. засягат множество органи и системи на човешкото тяло.
Първата генерализирана форма на амилоидоза се развива като усложнение на мултиплен миелом. Миеломът е туморно заболяване на плазмоцитите. Плазмоцитите са активираните В лимфоцити на организма, чиято физиологична роля се изразява в образуването на антитела (имуноглобулини) и изграждането на хуморалния имунитет. Миеломните клетки приличат морфологично и функционално на плазмоцитите, но само приличат. Като клетките на всеки тумор, те се характеризират с неограничено размножаване, разрушаване на нормалния строеж на органа, в който се развиват (най-често в костния мозък). Антителата, които произвеждат миеломните клетки са функционално негодни, дефектни. Често това дори не са цели имуноглобулинови молекули, а само части от тях. Представете си, че вместо цял, завършен и жизнеспособен плод, майката ражда само неговите ръце, крака или други части от тялото. Така излеждат рожбите на миеломните клетки. Вместо цели антителни молекули, те произвеждат само фрагменти от тях – т.нар. леки вериги. Произвеждат ги в „промишлени количества” и ги пускат в кръвта. Тя ги разнася навсякъде и те достигат и преминават през всички тъкани и органи на цялото тяло. Природата е поставила във всяка тъкан многобройни часовои, които следят какви вещества пристигат с кръвния ток. Тези постове се заемат от тъканните макрофаги. Тяхната основна функция е да залавят и унищожават всеки чужденец или нашественик, донесен с кръвния ток. Макрофагите разпознават уродливите фрагменти от антитела, улавят ги и ги разграждат. Така в организма се формира една непрекъсната верижна реакция: туморните (миеломните) клетки се произвеждат голямо количество ненормални белтъци, които циркулират с кръвта из цялото тяло, а макрофагите в тъканите ги улавят и разграждат. Дотук добре, но в 10-15% от случаите поради някакъв „генетичен дефект ?” (на непонятните неща науката често лепи етикети с такъв надпис), макрофагите вместо да разграждат тези чужди белтъци, започват да ги използват като градивен материал, свързват ги едни с други и образуват дългите неразклонени нишки на AL амилоида. Изнасят този материал от цитоплазмата си и го отлагат в междуклетъчното пространство. С времето амилоидът се увеличава и така се развива заболяването „Първична” амилоидоза. На въпроса „Защо да е първична, след като се развива като усложнение на мултиплен миелом?” учените глави дават обикновено уклончиви отговори. Започва се едно мрънкане, едни дълги безсмислени обяснения и накрая – нищо смислено. Явно така са нарекли това заболяване на времето, когато са разкрили неговите механизми на развитие и никой до сега не е посмял да му смени неправилното име.
Втората генерализирана форма на амилоидоза се нарича Вторична (и тя наистина си е такава), защото се развива като усложнение на редица хронични възпалителни заболявания. В миналото такива са били остеомиелит, [highlight] бронхиектазии, белодробен абсцес, хронична пневмония [/highlight] , [highlight] туберкулоза [/highlight] и др. Понастоящем, благодарение на антибиотиците и развитието на хирургията, тези болести са по-рядко срещани и тяхното място е заето от групата на т.нар. ревматични заболявания. Обща черта на всички тези болести е наличието на дългогодишен хроничен възпалителен процес в организма. Заради хроничното възпаление, в черния дроб се увеличава синтеза на един белтък, наречен SAA протеин. Това е белтък на хроничното възпаление чието количество надхвърля нормата над 1000 пъти. В тялото отново се развива аналогична верижна реакция: черния дроб произвежда голямо количество белтък, той се разнася с кръвния ток навсякъде, макрофагите в тъканите го улавят, разграждат и премахват. Само дето 5-15% от тях отказват да го разградят, започват да го използват като градивен материал и образуват нишките на АА амилоида. Макрофагите изнасят този нов белтък от цитоплазмата си и го отлагат до себе си в интерстициума на органа.
Внимание!
При амилоидоза кръвта циркулират само предшествениците (градивните белтъци) на амилоида. Самият амилоид се образува на място в органите от тъканните макрофаги. Това означава, че ако в слезката има отложен амилоид, макрофагите на този орган са го образували; ако има амилоидоза на черния дроб, амилоидът е образуван от чернодробните макрофаги и т.н.
