Артериит на Такаясу (безпулсова болест) – симптоми

Безпулсовата болест (Синдром на Takayashu, arteriItis brachiocephalicus) е описана за първи път от М. Такауashu през 1908 г. Заболяването се наблюдава по често при женския пол. Причините и механизмите за развитие на артериита на Такаясу не са напълно изяснени. Предполага се участието на заболявания като ревматизъм, туберкулоза и други хронични инфекции, водещи до патологично изменена реактивност на болния. Според друга теория основно място в развитието на безпулсовата болест имат някой нервноендокринни фактори. Тя  се подкрепя  от по-голямата честота на артериита на Такаясу при женския пол.

Началните симптоми при безпулсовата болест са отпадналост, лесна умора, артралгии (болки по ставите) и понякога субфебрилна температура. В някои случаи първите прояви могат да настъпят остро, придружени с изразена фебрилна реакция. С прогресиране на заболяването настъпват симптоми от страна на съдовата система – повишена чувствителност на синусо-каротидния апарат, намаляване до изчезване на пул­са на едната или на двете ръце. Тъй като процесът в по-голямата част от случаите обхваща разклоненията на аортната дъга в напредналия стадий на артериита на Такаясу, настъпват и изразени дегенеративни промени в очните дъна, а също така и симптоми от страна на нервната система – преходни хемипарези, афазии. От страна на сърцето се наблюдава хипертрофия на стената на лявата камера и последващо разширяване на на левокамерната кухина, като израз на тъканна [highlight] адаптация [/highlight] . От лабораторните изследвания – уве­личено СУЕ, левкоцитоза,  еозинофилия, повишаване на С-реактивния протеин. Хистологично се установяват хронични възпалителни изменения в стената на засегнатите съдове с лимфоцитна ин­филтрация и грануломатозни процеси в адвентицията.Често при безпулсовата болест се наблюдават тромботични усложнения.

Заболявания протичащи със симптоми подобни на артериита на Такаясу са [highlight] сифилис [/highlight] (луес), [highlight] атеросклероза [/highlight] , хронични възпалителни про­цеси. Безпулсовата болест може да има по-бавно протичане, но въпреки това прогнозата остава лоша. Смъртта настъпва най-често от мозъчни усложнения. Лечението се провежда основно с кортикостероиди.