Напоследък заболяването Рефлукс-езофагит обезпокоително зачестява. Нарича се още пептичен езофагит и се дължи на увреждане на лигавицата на долната част на хранопровода от постъпило там стомашно съдържимо. Дълго време се е приемало, че увреждащ ефект върху лигавицата на хранопровода има солната киселина, но има описани случаи на рефлукс-езофагит и при пълна стомашна ахилия – липса на солна киселина. Понастоящем се смята, че увреждащо действие върху стената на хранопровода имат освен стомашният, още панкреасният сок и жлъчката.
Рефлуксът представлява връщане на известно количество стомашен сок в хранопровода. Той се наблюдава, макар и рядко, и у здрави хора. Особено чест е рефлуксът през нощта, при дълбок сън и ниска възглавница. Попадналият в тези случаи в хранопровода сок бързо се неутрализира, без да настъпят увреждания на неговата лигавица. При рефлукс-езофагита регургитираното в хранопровода стомашно-чревно съдържимо показва различно изявен увреждащ ефект върху лигавата ципа. Според съвременни клинико-статистични данни, рефлукс-езофагитът е неподозирано често заболяване. Той се открива до 50 % при рентгеново и гастроскопско изследване. В повечето случаи той е „вторично заболяване“, т.е. съпътствува или се предизвиква от друга основна болест. Особено чест е рефлукс-езофагитът при болни с хиатус-херния (до 90%), [highlight] язвена болест [/highlight] (до 80%), бременност, хроничен алкохолизъм. Основен момент на рефлукса е намаленият тонус на кардията (мускулният сфинктер на входа на стомаха), често съчетан с покачено вътрестомашно налягане. Болестният процес обичайно обхваща долния отдел на хранопровода и има различна изявеност – от леко, повърхностно увреждане, до тежки некротични и язвени промени в лигавицата. В повечето случаи заболяването има хронично рецидивиращ ход и нерядко завършва със стеснение и скъсяване на хранопровода.
Симптоми на рефлукс-езофагит
Най-честият симптом на рефлукс-езофагита е паренето зад гръдната кост, което се явява след нахранване и се засилва при легнало положение, на гръб. Паренето често се съчетава с болка, която може да се излъчва към сърдечната област и да имитира [highlight] гръдна жаба [/highlight] – стенокардия. Покрай паренето и болката чести симптоми са уригването, киселините и затрудненията при гълтането. Освен в легнало положение, оплакванията на болните с рефлукс-езофагит се засилват при вдигане на тежест, дълбоко вдишване, кашлица, силно прегъване на тялото напред. В някои случаи рефлукс-езофагитът спонтанно оздравява с подобряване на основното заболяване. В повечето случаи обаче той има хронично възвръщащ се ход, изпъстрен с редица усложнения: кръвоизливи, образуване на язви, стеснения, дивертикули, перфорация. В над 20 % от случаите хроничният рефлукс-езофагит може да завърши с рак на хранопровода. Правилното разпознаване на рефлукс-езофагита е сравнително трудно в отделните случаи. Основното е да се мисли за заболяването при характерни оплаквания и при наличие на „първични заболявания“. Клинично рефлукс-езофагитът може само да се подозира. Същинското разпознаване се осъществява посредством редица допълнителни методи. Понастоящем като най-добро диагностично средство се препоръчва езофагоскопията с вземане на материал за микроскопско изследване. Приема се, че този метод дава до над 90 % правилна диагноза. Не съществува единомислие за диагностичната стойност на рентгеновото изследване. Характерно в тези случаи се приема установяването на спазми на дисталния хранопровод и нарушена структура на лигавицата. Рефлуксът на киселото стомашно съдържимо може да се установи рН-метрично, а нарушената динамика на хранопровода – със специален тонокимограф. Диагнозата на рефлукс-езофагита трябва обезателно да включва и евентуалното съществуване на предизвикващи или придружаващи заболявания – язвена болест, хиатусна херния и др.
Лечение на рефлукс-езофагит
Лечението на рефлукс-езофагита следва да започне с лечение на основното заболяване. Болните се съветват да избягват напрягането на корема – вдигане на тежести, силно навеждане напред. Те трябва да се хранят често, по малко, най-добре в изправено положение, да не лягат по-рано от три часа след нахранване и да спят на висока възглавница. Храната трябва да се дъвче добре, да не е много гореща или студена. Забранени са всякакви силни подправки, алкохолни напитки, пикантни консерви. Пациентите се съветват преди ядене да се изпиват по една супена лъжица затоплено растително масло, зехтин или шарлан. Медикаментозното лечение се извършва с различни алкализиращи медикаменти и смеси — алумоксид, алмагел, бисмутово мляко. Добри резултати от прилагането на Н2-блокери. По отношение временното успокояване ефектът на почти всички медикаменти е много добър. По отношение дефинитивното (пълното) оздравяване обаче той е твърде съмнителен. Поради вероятността от развитие на сериозни усложнения, включително [highlight] рак на хранопровода [/highlight] , прогнозата на рефлукс-езофагита е винаги сериозна.
Прочети още: [highlight] Рефлуксна болест – симптоми и лечение [/highlight]
