Продължителното изместване на главата на бедрената кост при зверското повиване на бебетата е основната причина за високата честота на придобитата луксация на тазобедрената става у нас. Момичетата са били в по-голяма степен засегнати от тази болест, защото при тях методът за „оформянето” на прави и стройни крака се е съблюдавал изключително строго. Механичното травмиране и изместване на тазобедрените стави от стегнатите пелени превръщат тази част от тялото за цял живот в „слабо място”. Подложените на подобна инквизиция, които не са се разболели като деца от луксация, се разболяват като възрастни от [highlight] артроза [/highlight] на тазобедрените стави. Това е една от причините коксартрозата да е по-честа при жените.
Виждали ли сте възрастни жени с болни тазобедрени стави как се клатят при ходене като пингвини? Техните майки и баби са дали първоначалния тласък на това заболяване още в ранната детска възраст.
Луксацията (изместване, изкълчване) на тазобедрените стави е заболяване, което може да бъде вродено или придобито и съответно да се прояви още при раждането или по-късно в детската възраст. Вродената форма често се съчетава и с други аномалии на костния скелет – криви ходила, крива шия, spina bifida.
Честотата на заболяването показва големи вариации в отделните страни и географски райони – от 1% до 30%. В Африка и Азия тази болест почти не се среща поради навика на родителите да носят децата си разкрачени – на хълбок или на гръб.
Колкото по-рано започне лечението на тазобедрена става с луксация, толкова по-добри са крайните резултати. Поради тази причина стремежа трябва да бъде диагностицирането да бъде в извършено още в първите 1-2 седмици след раждането.
Съветът новороденото да бъде прегледано от ортопед е умен съвет! Вслушайте се в него. Ехографското изследване е напълно безвредно и може да даде ценна информация за скритите форми на това заболяване.
[notification type=“notification_warning“ ]Тези симптоми са късна проява на вече изразена луксация на тазобедрените стави. Не чакайте те да се проявят, за да се обърнете към ортопед. „Излишните” профилактичните прегледи имат смисъл![/notification]
Дръж го здраво за ръката!
Всеки е слушал и продължава да слуша този съвет от старите хора. Младите непрекъснато биват поучавани да стискат ръчичката на детето – да не падне, да не избяга на улицата, да не се изгуби и т.н. Подобно силно дърпане на ръката може да доведе до сериозни травми на крехките детски кости. Лакътната или раменната става могат да бъдат „извадени” от местата им. Такова изкълчване не само е много болезнено. То разхлабва връзките на ставите и ги прави лесно уязвими при леки бъдещи травми. Тези увредени стави след години стават „лесна плячка” на различни костно-ставни и сухожилно-мускулни заболявания.
За някакви си десетина минути проливният дъжд удави града. Кални реки хукнаха по улиците. Отводнителните шахти жадно погълнаха дъждовната вода и когато слънцето отново се показа иззад облаците, хората излязоха от временните си подслони. Младото семейство пристъпваше внимателно по средата на пътя. Локвите привличаха като с магнит тригодишното момиченце. То не можеше да прескочи водата като възрастните, а и не искаше. Мечтата му бе да прецапа с новите сандали през всичките тия чудесни локви до края на улицата.
Какво предстои да се случи:
а) майката ще стисне здраво детето за ръката, ще се разкрещи и ще го дърпа далеч от водата
б) бащата ще хване детето за ръцете и ще го залюлява над локвите, за да го прехвърля весело през водата
в) майката или бащата ще изкълчат ръчичката на дъщеря си
г) бащата ще вземе детето „на конче“, за да прескачат заедно локвите и така всички ще останат сухи и доволни от неочаквания дъжд
[notification type=“notification_info“ ]За други тежки ортопедични проблеми при децата, причинени от недомислиците на възрастните можете да прочетете Сколиоза.[/notification]
Българската народна медицина е съхранила огромно наследство от изпитани рецепти и правила за здравословен начин на живот и лечение на много заболявания. Сред полезните неща обаче невидимо се промъкват и „ценни” съвети, спазването на които не само може да навреди, а дори и да има трагични последици.
Старостта не е непременно символ на мъдрост. Хората съдят за нещата въз основа на собствения си опит, а много често той е ограничен и примитивен. Изумление предизвиква факта, че някои от тези крайно порочни и вредни навици се практикуват и днес с небивало упорство и постоянство.
Столетия наред у нас е царувал обичая новородените през първите шест месеца от живота си да бъдат повивани в пелени. Тогава памперси е нямало и детските дрешки са били лукс. Пелените се стягали около изпънатото като мумия тяло. Сред народа е битувало мнението, че колкото по изпънати и стегнати в пелените бъдат краката на детето, толкова по стройна и красива девойка ще израстне след години. По шавливите деца допълнително са били стягани с въжета върху пелените, за да не могат да мърдат и да се измъкнат от хватката.
„То реве колкото може, аз пък стягам въжетата колкото сила имам” – гордее се с постиженията си една баба от селата в района на Странджа.
Това бедро едва ли би било толкова съвършено, ако тя бе отгледана от странджанската баба. Много често, всички ние посягаме да съдерем ризата и никога не се замисляме, че преди това тя е трябвало да бъде съшита! Има ли човек, ходил някога по Земята, способен да създаде такова перфектно тяло, да му дари душа и да му вдъхне живот?
„Когато създадете от двете едно и когато уподобите вътрешната страна на външната и външната на вътрешната, а горната страна на долната, и когато съедините мъжа и жената в едно, за да не бъде мъжът повече мъж, а жената – жена, когато направите очи на мястото на едно око и ръка на мястото на ръката и крак на мястото на крака и образ на мястото на образа – тогава ще влезете в царството Божие.”
Исус, Евангелие на Тома, 22