Болките в ръката при синдрома на карпалния канал засягат по-често жени на възраст между 40 и 60 г. особено шивачки и плетачки. Друга възрастова група, имащи подобни оплаквания, са майки, които са принудени да държат бебето си на ръце през по-голямата част на денонощието. При мъжете това заболяване се наблюдава няколко пъти по-рядко. Състоянието се развива по-често едностранно (на по-често използваната ръка) или двустранно.
Причини за болки в ръката
Болките в ръката при синдрома на карпалния канал се дължат на притискане на n. medianus в карпалния канал.
Първичните форми са по-чести. При тях компресията се дължи на патологични промени в самия нерв – неврином, исхемия или венозна стаза, оток, ревматично поражение на нерва, задебеляване на ануларната връзка или на синовиалните влагалища – тендовагинит и др.
Вторичните форми на синдрома на карпалния канал, водещи до болки в ръката, настъпват във връзка с някое друго основно заболяване, като ревматоиден [highlight] артрит [/highlight] , инфекциозен тендосиновит, микседем, [highlight] подагра [/highlight] , болни на хемодиализа; травми, при които притискането на нерва става поради разместване на костите от хематом, фрактура на долната част на радиуса, асептична некроза на семилунарните кости на китката; вродени костни аномалии, акромегалия.
Допълнителните фактори, които благоприятстват появата на болки в ръката са:
- хормонални – бременност, пред- и след менопаузата, употреба на хормонални препарати с цел предпазване от забременяване или за лечение;
- механични – благоприятствуват появата на тендосиновит вследствие свръхобременяване на мускулите сгъвачи на пръстите, което често става при професии, изискващи продължително и силно хващане или извършване на продължителни еднообразни движения на китката на ръката, като плетачки, шивачки, музиканти, градинари, перачки, полировчици и др.;
- притискане на венозни съдове на ръката при спане върху нея, което е причина за появата на пристъпите на болки в ръката през втората половина на нощта.
Симптоми на синдрома на карпалния канал
Доминиращ симптом са кризите под формата на силно болезнени боцкания на върховете на пръстите и по-рядко под формата на болезненото им вдървяване. Те засягат обикновено първите три пръста и рядко само един от тях. Настъпват през втората половина на нощта и могат да се разпространяват към предмишницата. Болките в ръката са понякога толкова силни, че карат болния да стане от леглото и да раздвижи ръката си, след което обикновено изчезват. При някои от болните в по-късните стадии на заболяването може да остане чувство на вкочаненост на пръстите и през деня, което намалява възможността за извършване на фини движения и противопоставяне на палеца, каквито болните са извършвали преди заболяването с лекота.
В началния стадий на заболяването изследването на китката на ръката дава нормални данни или се намират дискретни неврологични нарушения – обезчувствяване в областта на първите 3 пръста или на 1 от тях, дискретна пареза на късия абдуктор на палеца при липса на атрофия на мускула, засягане на медианния нерв, който се опипва в някои случаи под формата на твърд кордон. В някои случаи е налице твърд оток на китката, набъбване на сухожилията на повърхностните свивачи на пръстите. Почукването върху медианния нерв, както и хиперсгъването и хиперразгъването на китката водят до чувство на болезнено убождане във върховете на пръстите. През време на пристъпа понякога пръстите са подути, бледи и оточни. Изчезването на нощните кризи след локална инфилтрация в карпалния канал с кортикостероиди е добър не само лечебен, но и диагностичен тест. Промените, които настъпват след това, са в няколко посоки: при част от болните се получава пълно оздравяване, при други след 3-4 месеца на пълно здраве настъпват рецидиви; при трети няма ефект, което налага извършване на декомпресивна оперативна интервенция чрез прерязване на ануларния лигамент. Ако не се направи това навреме, в късните стадии на заболяването има опасност от настъпване на амиотрофия в областта на тенара и особено на късия абдуктор на палеца. При засягане и на двете ръце тези прояви са изразени асиметрично.
Често се наблюдават и някои атипични форми ва синдрома на карпалния канал: 1.Глобална форма, при която са засегнати всички пръсти. 2. Частична форма, при която е засегнат само четвъртият пръст. 3. Дизестезични форми, които протичат без нощни кризи от акропарестезии. Те са по-чести при мъже в напреднала възраст. Съпровождат се често от моторни смущения и хипотрофия на тенара. 4. Улцерозни форми, които засягат върховете на пръстите. Наподобяват склеродермия или исхемия от артериите на пръстите. 5. Форми, протичащи като синдрома на Raynaud. При тези атипични форми електромиографията е от голямо значение, тъй като дава не само диагнозата, но и степента на притискане на медианния нерв.
Лечение на болки в ръката при синдрома на карпалния канал
Нощните кризи се влияят най-добре от интраканални инжекции с кортикостероиди, като при манипулацията се пази от нараняване медиалният нерв и се изключи предварително инфекциозна причина за заболяването. Една инфилтрация е достатъчна обикновено за изчезване на кризите в продължение на около 4 месеца. При рецидивиращпте форми без данни за постоянна компресия на нерва лечението продължава по същия начин. Ако болките в ръката не изчезнат след 3 последователни инжекции или се появят данни за постоянна компресия с хипестезия на върха на пръстите и пареза на късия абдуктор на палеца, се налага отбременяваща операция чрез прерязване на ануларния лигамент, като се внимава да не се пререже тенарното кожно клонче на медианния нерв. С профилактична цел е необходимо избягване на обременяване на ръката и евентуалното й поставяне в шина. Прогнозата при болки в ръката е най-благоприятна при бременност, тъй като пристъпите изчезват след раждането. При другите форми еволюцията е прогресивна и се нуждае от активно лечение.
[notification type=“notification_mark“ ]За напълно безвреден и ефективен метод за лечение на болки в ръката прочети за конопените продукти против болки – Коносан[/notification]