Неврастения – лечение и симптоми

Независимо че отделни описания на тази невроза съществуват от най-далечни времена, едва  в 1878 г. Ж. Бърд дава наименованието на неврастенията и я описва системно в САЩ. Бърд долавя правилно основната и причина в продължителното емоционално напрежение, водещо до изтощение на нервната система. Неврастенията се развива най- често под влияние на повече или по-малко продължителна психична травматизация. Особено значение имат продължителното емоционално напрежение, което нерядко възниква при дълготрайно пребиваване в неблагоприятната семейна или служебна обстановка. Тук значение имат продължителното състояние на тревога и голямото умствено или физическо напрежение, свързано с условията на неприятен труд, с предявяване на непосилни изисквания към личността, например по време на подготовка на отговорни изпити. Подобни причини предизвикват особено лесно заболяване у хората, които принадлежат към по слабия тип нервна дейност, или са астенични по конституция, или мнителни, педантични, с високо развито чувство за дълг. При особена сила на причинните фактори неврастения може да се появи и при хора със силен тип нервна система. При хора със слаба подвижност на нервните процеси (бавни, инертни, трудно превключващи от един вид дейност на друг) особено лесно могат да се окажат психотравматизиращи тези ситуации, които изискват чести, бързи превключвания на вниманието. Изтощаващите организма фактори, свързани с недохранване, недоспиване, напрегната работа без достатъчно отдих също могат да способстват вторично за възникването на неврастения.

Симптоми на неврастения

Заболяването започва незабелязано, постепенно. Една от основните му прояви е раздразнителността – повишена възбудимост и лесна изтощаемост. Незначителни или безразлични за здравия човек дразнители започват да предизвикват повишена реакция. Болните стават избухливи, дразнят се по най-незначителен повод, не понасят по-силни външни дразнители – шум, ярка светлина, а също и болка. Повишава се чувствителността и по отношение на интероцептивни и проприоцептивни дразнения. Това е причината такива болни да се оплакват почти по правило от неприятни усещания в различни части на тялото: световъртеж, шум в ушите, пълзене на мравки по кожата, стягане на главата като в каска , неприятни усещания в сърдечната и коремната област. Раздразнителноста и избухливоста се проявяват особено при повторно действие на тези фактори, които са предизвикали заболяването. Учудващо е понякога, че при някои обстоятелства, които би трябвало силно да развълнуват болните, те показват необичайна сдържаност, без да прояват повишената си раздразнителност. Повишената възбудимост на болните се изявява и по отношение на сухожилните рефлекси, например силно оживен коленен рефлекс. Също така се наблюдават вегетативни разстройства – сърцебиене, зачервяване или побледняване на кожата на лицето, обилно потоотделяне. Нерядко има тремор на ръцете, клепачите, езика. Повишената възбудимост се съчетава с повишена изтощаемост, която се проявява в понижена възможност за труд, повишена уморяемост, чувство на постоянна слабост. Това усещане се съпровожда от липса на бодрост, енергия, невъзможност да се издържа на обикновения до заболяването труд. Вниманието лесно се отклонява по незначителни поводи. Това води до незадоволително запаметяване на редица неща, което привидно се проявява като намаляване на паметта, макар всъщност тя да не е нарушена, както се доказва от експериментално-психологичните изследвания. Особеностите в реактивността на болния от неврастения се изразяват и в лесното възникване на емоционални реакции – скръб, радост, които лесно угасват. При тези болни гладът например нараства бързо и угасва още със започването на храненето. Понякога у мъжете се получава ерекция на половия член при най-слабо механично или условнорефлексно дразнене. Обикновено при тези болни са повишено изтощими тези функции, които поначало се характеризират с повишена възбудимост. Много характерни са разстройствата на съня. Често заспиването е затруднено. Сънят е недостатъчно дълбок, тревожен, с много и неприятни сънища. Болните лесно се пробуждат под влияние на незначителни външни дразнители. След съня те не са бодри, свежи, а се чувстват отпаднали, сънливи, отпуснати. Започват работата в това състояние. Към средата на деня обикновено настъпва известно ободряване, за да се получи отново спад в края на деня. Главоболието е много често, то е по-скоро едно постоянно и крайно неприятно, макар и не много силно, усещане за стягане на главата, особено в челната област. То се усилва при вълнение и напрежение, но е постоянно и непрекъснато напомнящо за себе си. Субективно болните усещат главата си като „налята с олово”. Нерядко у неврастенно болните се развиват изживявания от типа на хипохондрията . Затова способстват и сенестопатичните преживявания от различини области на тялото.

Неврастения

При неврастенията се разграничават две основни форми: хиперстенна и хипостениа. За първата форма са характерни повишена възбудимост, раздразнителност, избухливост, нетърпеливост, емоционална неустойчивост, чувство на напрегнатост, понякога на тревога, повишена отвлекаемост на вниманието, разсеяност, нетърпеливост, затруднено заспиване, вегетативни разстройства. Хипостенната форма се отличава с отпадналост, астения, повишена уморяемост, снижаване на работоспособноста, лесна изтощяемост, чувство на разбитост, липса на усещане на свежест и бодрост, прилив на сили след сън и бързо отпадане след това, вегетативни разстройства. Освен тези две форми се отделя обикновено и трета, промеждутъчна – на раздразнителна слабост. Тя се характеризира с повишена въбудимост и лесна изтощаемост, резки колебания на работоспособността, неустойчивост на настроението. След енергичното начало на дейността следва бързо спадане на работоспособността, непосредствено след избухването в гняв – сълзи, след остро възникналия интерес – вялост и апатия, след нетърпеливия стремеж да се каже нещо или направи нещо – усещане за безсилие, след емоционалния подем – необосновано разочарование. И при тази форма вегетативните разстройства са така чести, както при първите две. Понякога на преден план изпъква трайно понижено настроение, което дава основание за условно отделяне на депресивна форма на неврастенията. Тя се различава от истинската (ендогенната) или реактивната депресия с това, че тук депресивният афект е сумарна реакция на психотравматизиращата ситуация, без да доминира в съзнанието, свързан с нея. Депресивното настроение не е така трайно и дълбоко, както при реактивната депресия и минава, когато вниманието на болния е отвлечено от нещо, например от интересен разговор, филм. Не се наблюдават двигателна затормозеност, идеи за самоунищожение или за виновност. Настроението на неврастенно болните е обикновено унило, нерадостно, потиснато. Това произтича както от самата болест, така и вторично от съзнанието, че болният не може да се справи с изискванията на трудовата дейност. Достатъчно е най-малък неуспех или огорчение, за да се дойде до мисълта за непреодолими трудности в живота, до загуба на радостта от него. Много често това изживяване се съпътства и от своеобразно тревожно очакване: че ще се случи нещо неприятно, някакво нещастие със съмия болен или неговите близки. Често раздразнителността, тревогите и избухванията на болния са причинени от незначителни събития. Оказва се, че различни дреболии го измъчват повече, отнемат по-голяма част от духовните му сили, отколкото действително заслужаващите причини, към които нерядко той е учудващо равнодушен. Това естествено се отразява неблагоприятно на социалните отношения на болния и може да доведе до тежки конфликти със семейната, трудовата или училищна среда. Поради намаленото активно внимание такива болни стават разсеяни, правят понякога съществени пропуски в работата си, което още повече утежнява положението им. Най-чести симптоми на неврастения от страна на вътрешните органи са усещанията от сърцето. Болните имат сърцебиене, усещат, че сърцето им прескача или спира. Това предизвиква извънредни силен страх от внезапна смърт. Нерядко поради тези преживявания те се насочват към интернист и трудно могат да повярват, че нямат органично поражение на сърцето. У други болни се развиват оплаквания от страна на стомаха – болки, гадене, парене, понижаване на апетита, диария или запек , отвращение от определени храни. Много честа е болката при натиск в областта на епигастриума. Там се усеща често и сърцебиенето. Треморът на ръцете може да попречи на правилното и точно извършване на определени действия. Нерядко такива болни се оплакват от смущения в половия живот – повишена полова възбудимост и намалена възможност за извършване на половия акт поради преждевременна еякулация или недостатъчна ерекция. Понякога се наблюдават и чести нощни полюции. Когато това са най-силно изразените прояви на болестта, може да се говори за (сексуална неврастения). В такива случаи мисълта на болните, че имат органично поражение на половата система, засилва още повече неврастенното разстройство и води до още по- тежки нарушения на половите функции.

Лечение на неврастения

Лечението на неврастенията е комплексно. Най-напред на болния трябва да се обяснят причините и проявите на болестта, да му се даде възможност да разбере обратимостта на заболяването. Психотерапевтичните въздействия могат да бъдат в различна степен на систематизираност – от простото психотерапевтично отношение към ежедневните грижи до системна психотерапия – рационална, сугестивна, автогенен тренинг, превъзпитаващи и преустройващи личността похвати и т. н. Необходимо е заедно с това да се вземат мерки за оздравяване на семейната, трудовата, учебната среда, за отстраняване на тези неблагоприятни условия, които в своята съвкупност въздействат невротизиращо. В някои случаи за лечението на неврастения е целесъобразно трудоустрояване. Нужни са мерки от предимно от социален порядък. Освен психотерапията в лечението на неврастения добър ефект оказват общоукрепващите медикаментозни средства, транквилизаторите, стимулантите. Голямо значение имат и други мерки: пребиваване на свеж въздух в планината, екскурзии, физическа работа, отдих с откъсване от обичайната среда, физиотерапевтични процедури – вани, душове, гимнастика, фрикции, галванична яка, къпане в минерална вода.

Вие буквално можете да се „издърпате за косите” от състоянието на неврастения чрез Техниките за медитация

Сходно