Независимо, че симптомите на шизофренията съчетават психични, неврологични и соматични явления, тя притежава специфичност единствено в психопатологичната си съставка. Психопатологията на шизофренията е изключително разнообразна и богата, което обяснява сравнително късно обособяване на нозологичното единство на тази психоза. По същия начин могат да се обяснят многобройните опити за търсене на основно разстройство, от което да се изведат останалите, както и разпределението на синдромологията на първична и вторична шизофрения.
Разглеждането на срещаните при шизофрения симптоми, които са обобщени в психопатологични синдроми е необходимо за правилното и разбиране. Приема се, че при шизофрения основно е нарушено единството на психичния живот, като най-ярко тези нарушения са изразени в мисловната и емоционално-волевата сфера.
Многогодишните изследвания върху голям брой болни от шизофрения, са позволили да се разграничат следните синдроми: 1. Астенни 2. Афективни 3. Неврозоподобни 4. Параноялни 5. Халюцинозни 6. Халюцинаторно-параноидни (синдром на Кандински-Клерамбо) 7. Парафренни 8. Кататонни 9. Крайни, изходни. Не всички синдроми възникват в хода на една шизофрения, някои дават акцент (като заедно с това очертават формата на болестта и типа на протичане), други въобще не се появяват, трети имат значение в определени периоди на болестната еволюция.
Мисленето се разстройва в няколко насоки: 1 по протичане – разкъсано мислене, задръжка, нахлуване на мисли (мантизъм); 2 по структура – неологизми, резоньорство. 3. по съдържание – символно мислене (придаване на своебразна символика на общозначими понятия), аутистично (свързване с личните преживявания, без да се държи сметка за околния свят), кататимно (произтичащо и ярко оцветено от емоционална мотивация) , паралогично (несъобразено с основните механизми на мисловния процес, създаващо непонятни за здравата психика връзки). В тази област чести са налудните идеи, главно от параноидната им разновидност – за преследване, отношение, въздействие, ревност.
Емоционалната сфера е нарушена най-вече в насока на снижение на емоционалната реактивност до пълното и затихване в някои изходни състояния; своеобразна отчужденост и студенина спрямо околните (обикновено най-близките), съчетана със сензитивност, отнасяща се до жизнено важни за болния теми (биологична сигурност, чест, достойнство и т. н.). Тук условно можем да изключим аутизма. Чести са явленията на паратимия, които могат да дадат основна окраска на симптомите на шизофрения, емоционалната амбивалентност (странна, необяснима за нормалната психика мотивация), афектът на недоумение. В съзвучие с емоционалните разстройства се изявяват разстройствата на волевата сфера. Тук също може да има снижение – хипобулия, стигащо до изчезване на волевата активност – абулия, обикновено наблюдавана в изходните състояния. По–ярко изявено продуктивно начало носят качествените разтройства, обединени в понятието парабулия и изявяващи се в разнообразна гама от синдроми: стереотипии, приемащи понякога формата на шизофренен ритуал, хебефренна нелепостна поведение; амбитендентност; съвкупност от т. нар. кататонни прояви – ехолалия, ехомимия, (симптом на хоботчето), симптом на (въздушна възглавница); автоматична подчиняемост и негативизъм.
Във възприятно-представната сфера особено значение имат халюцинациите, които най- често са слухови, и то обикновено вербални, следвани от обонятелни (по-рано считани за патогномични като симптоми на шизофренията), хаптични (нерядко родствени на споменатите сенестопатии) и много рядко зрителни. Разстройствата в другите психични сфери не се открояват с такава яркост и обикновено са производни на мисловните и емоционално-волевите нарушения. Интелектът остава дълго време незасегнат, поне във формалните му изяви, и показва своеобразно снижение в изходните стадии. Налице е яснота на съзнанието, която в много редки случаи на остро начало или остро протичане на психозата може да се наруши. Няма специфични неврологични прояви към симптомите на шизофрения. Те са твърде разнообразни и не се поддават на систематизация. Сред тях доминират вегетативните нарушения, главно в зеничната и съдовата моторика, нерядко като усилена слюнчена секреция. Епизодично могат да се наблюдават промени в силата на сухожилните и надкостните рефлекси, снижение на кожната сетивност. Някои автори обръщат внимание върху сенестопатните прояви (например разкъсващо главоболие) в началото на психозата, които отдават на предполагаем преходен мозъчен оток. Неспецифичен характер носят и соматичните симптоми при шизофрения. Те могат да се наблюдават при остро начало на психозата – повишение на температурата, промени в кръвната картина с левкоцитоза, олевяване, лимфопения, ускорено утаяване на еритроцитите. Много автори насочват вниманието си върху промени във функциите на ендокринните жлези (някои от тях им отдават дори определящо значение) и върху промени в основата обмяна. Обръща се внимание и върху белодробни, стомашно-чревни и бъбречни заболявания.
По типа на протичане и симптомите на шизофрения се различават три форми на заболяването
1. Непрекъснато протичаща шизофрения се характеризира с относително бавно развитие и последващо разгъване на неврозоподни, налудни, халюцинаторни, хебефренни и кататони синдроми. Изходът при тази форма, особено при злокачествените варианти е от най–тежките крайни състояния в клиниката на шизофренията. За нея не са характерни острото начало, протичането под формата на пристъпи, не се наблюдават и изразени афективни (депресивни или маниакални) синдроми, фантастни налудности, а също така и помрачение на съзнанието. Измененията на личността при тази форма по правило предшествуват появата на продуктивната симптоматика. В зависимост от степента на прогредиентност непрекъснато протичащата шизофрения се разделя на вяло протичаща, средно прогредиентна (параноидна) и злокачествена шизофрения.
2. Рекурентната (периодичната) шизофрения принадлежи към относително благоприятните форми на болестта, тъй като при нея не настъпват тежки промени на личността, присъщи на непрекъснато протичащата шизофрения. Тази форма се наблюдава по–често у жените. Симптомите на шизофренията се изявяват периодично, протичат с добре очертани пристъпи, след които следват отчетливи и достатъчно дълбоки ремисии. Вероятността от възникване на нови пристъпи на болестта е много висока (затова тази шизофрения се нарича възвратен, рекурентен тип). Клиничната картина на повечето пристъпи е твърде полиморфна (както и на всички остри психози). В нея се отделят следните синдроми: афективни (депресивен, маниакален) и на помрачение на съзнанието. Пристъпите могат да протекат с преобладаване на един от тези симптоми на шизофрения, но често е налице и синдромна полимофност (смяна на синдромите в хода на пристъпа). При повторните пристъпи тяхната клинична картина може да бъде идентична на предишната (клише), но по-често се наблюдават различни типове (варианти) на пристъпите. Типичният пристъп от рекурентна шизофрения се разгъва не хаотично, а в определена последователност (стереотип на развитието на пристъпа). В началото има емоционални колебания, главоболие, сенестопатии, разстройства на съня. По–късно се появяват тревога, страх, чувство за изменост на Аза и на обкръжаващата среда. По–нататък се появяват лъжливи припознания, автоматизми, чувство, че около болния става нещо непонятно, разиграващо се специално за него. Соро след това настъпва фантастно преобразуване на налудноста. Тогава могат да се добавят и кататонни разстройства към симптомите на шизофренията. На върха на пристъпа може да се развият илюзорно–фантастна дереализация и деперсонализация. Обратното развитие може да бъде постепенно или сравнително бързо. По–дълго остават афективните разстройства. Критиката към собствените психотични преживявания постепенно се възстановява. За известно време може да остане и резидуална налудност.
3. Пристъпно–прогредиентната шизофрения като самостоятелна по своята клинична изява заема междинно място между непрекъснато протичащата и рекурентната форма, гравитирайки по признаците си ту към едната, ту към другата. За пристъпно–прогредиентната форма е характерно съчетаването на свойствените за непрекъснатото протичане синдроми (неврозоподобни, параноялни, параноидни) с очертаните афективни и афективно–налудни и кататонни пристъпи. Наблюденията показват, че измененията на личността обикновено предшествуват появата на очертани присъпи и нарастват скокообразно след всеки пристъп. Началото на тази форма обикновено е в ранна възраст . За пристъпите са характерни наличието на афективни разстройства, а също така и по–сложни синдроми: натрапливи, параноялни, параноидни, халюцинаторни, парафренни, кататонни и кататонно-хебефренни. След всеки пристъп на симптомите на шизофрения настъпва скокообразно нарастване на дефекта на личността.
Особени форми на шизофрения
1. Фебрилна шизофрения. Като разграничават тази форма от „смъртната кататония”, авторите считат, че фебрилен характер могат да придобият острите или рязко обострящите се пристъпи, достигащи равнището на фантастно-налудните и на кататонно-онейроидните синдроми. Температурната реакция не е свързана със соматични причини. При най-високото повишение на температурата се наблюдава аментивноподобна или хипертонична възбуда. Пристъпът показва обратно развитие след преминаване на температурата и тогава клиничната картина придобива типичен за рекурентната или пристъпообразна форма ход.
2. Параноялна шизофрения. При нея постепенно се образува и разширява интерпретативна налудност, която вече на късните етапи на психозата придобива отвлечен, неправдоподобен и нелеп характер. Тази форма се развива у хора, притежаващи и преди заболяването черти на активност, настойчивост, високомерие, изострена нетърпимост към несправедливост. Не настъпва интелектуално снижаване, няма и пълно оздравяване.
3. Вяло протичаща шизофрения. Тя се отличава с бавно протичане, постепенно развитие на изменение на личността, което не води до дълбоко емоционално опустошение. Симптомите на шизофренията се ограничават в кръга на невротични, вегетативни, натрапливи, фобийни, хипохондрични, психопатни, афективни и слабо изразени параноидни разстройства. В тази форма се различават известни разновидности: с натрапливости, с явления на деперсонализация, хипохондрична шизофрения, сенестопатна шизофрения, с хистерични прояви и прост вариант – бедна на симптоми шизофрения.
Условно може да се отдели и една трета линия на класифициране на формите на шизофрения – според възрастта. Това вече спада в областта на сравнителната психиатрия. Детската шизофрения си има свои особености и възниква главно в критични възрастови периоди, с преобладаване на двигателни разстройства, страхове, натрапливости, налудоподобни фантазии вместо систематизирани налудности, своеобразен депресивен дебют и т. н. В късната възраст шизофренията може да бъде не първи пристъп, а обостряне на вече прекарана в миналото болест. Симптомите на шизофренията се характеризират с обилие на налудности, главно параноидни, афектни разстройства, халюцинации – слухови и зрителни, и с възможност за субклинично протичане на заболяването.
[notification type=“notification_info“ ]Вижте още информация за Шизофрения – симптоми и форми[/notification]