Малко са щастливците със здрави зъби. Толкова малко, че вероятността да познавате човек без пломба в устата, почти се равнява на тази да улучите петица от тотото. Пломбите се наричат „обтурации” по научному. Думата обтурация означава запушване. С пломби се запушват дупките на кариесите. Материалите, които могат да се използват за тази цел са най-различни. Здравната каса обаче поема разходите само на амалгамените пломби. Основните предимства на амалгамените пломби са, че са евтини и могат да издържат повече от 20 години. Много са здрави. Направо са железни.
Справката за точния химически състав на амалгамените пломби показва следното:
„Амалгамите са сплави на живака с един или повече метали. Живакът при стайна температура е течен, реагира лесно с метали и сплави. В нашата практика най-често се използва амалгамирането на сребърно-калаено-медните сплави. Получената амалгама отначало е в пластично състояние и след това се втвърдява. Според препоръките ва Международната Федерация на Стоматолозите в амалгамата трябва да се спазват следните съотношения на отделните метали: сребро – не по-малко от 65%, калай – не повече от 29%, мед – максимум 6%, цинк – максимум 3%. Непосредствено след поставяне на амалгамата в кавитета (дупката на зъба – б.а.), тя е силно реактивоспособна. Токсични действие и алергизиране на пациента е възможно през първите часове след поставянето на амалгамата, когато частици от нея могат да се откъснат и да попаднат в устната кухина. Най-активен е живакът, който проявява афинитет към сярата и сулфхидрилните групи на лекарствените средства. За избягване на тези химически взаимодействия на пациента се препоръчва 2 часа след поставянето и да не се храни, да не приема лекарства в течно или прахообразно състояние.”
В природата бактериите преработват живака в живачното съединение метилживак (methylmercury), което се натрупва по хранителната верига в морските животни (мидите, раци), най-вече в хищната риба (акула, риба-тон, риба-меч и др.), а оттам – и в хората.
Живак се отделя в атмосферата от ТЕЦ-овете и от всяка пещ или печка, които горят въглища. Чрез въздуха той постъпва през белите дробове и се натрупва в организма. Най-много живак се натрупва в организма от пломбите – в пъти повече, отколкото постъпва от атмосферата и рибата.
Живакът е тежък метал, който е изключително токсичен. При дъвчене на храната и нощем при скърцане със зъби, той се отделя и натрупва в организма. Ако имате такива пломби в устата си, те бавно, но сигурно ви тровят в продължение на десетилетия. Нещо като бомба със закъснител. Живакът се натрупва в мозъка, черния дроб, бъбреците, имунната система и др.
Ето някои от симптомите на хронично живачно отравяне, причинено от малките дози живак в пломбите в устите на хората: афти и язви в устата и гърлото; гнойна ангина с некротични налепи; подпухнал, обложен език с отпечатъци от зъбите; кървящи венци, лош дъх и метален вкус в устата; възпаление на средното ухо; увреждане на мозъка, съпроводено с отслабване на паметта, неспокойствие, обърканост, напрегнатост, плачливост, депресивни състояния, мисли за самоубийство. Съществуват подозрения за причинна връзка с болестта на Алцхаймер, Паркинсон, Мултиплена склероза.
Тежките метали са причина за непоправими увреждания на генетичния апарат на клетките, в резултат на което се наблюдава увеличаване случаите на уродства сред новородените, повишаване на честотата на раковите заболявания и др. тежки страдания.
Преди няколко години, сред населението в околностите на КЦМ – Пловдив било проведено мащабно проучване с цел уточняване на увреждащото действие на тежките метали върху ядрената ДНК, Лекар, участвал в комисията, споделя на чашка със свой колега:
– Знаеш ли какво точно правят тежките метали с ДНК? – пита той.
– Увреждат я. – отговаря колегата.
– Да де, ама как?
– Е-ее, не знам точно как!
– Ами … късат я. Тежките метали, понеже са с тежки атоми, като се закачат за спиралата на ДНК в хромозомите, просто я разкъсват! По същия начин, по който едно гюле ще ти скъса синджира на врата, ако го закачиш на мястото на медальона.
На този фон недоумение буди още един факт. Живак се слага във ваксините, а ваксинациите се правят предимно на деца!
Защо не, след като това е препоръчано от СЗО? – с основание ще попита някой.
А тогава защо като се счупи живачен термометър в някое детско заведение, всички държавни институции изпадат в паника? Почват се евакуации на деца и персонал, задействат се всякакви инспекции, от РИОКОЗ тичат да дезинфекцират помещенията. Работниците, които пряко са заети с неутрализирането на изтеклия живак, се обличат в скафандри, сякаш няма да влизат в детска градина, а се канят да ходят на Марс! Защо е цялата тая суматоха? Не може ли просто някой да каже на чистачката да го премете и с лопатката да го изхвърли в коша за боклук?
Това далеч не е всичко! При ровенето в медицинските бумаги можете да попаднете на други „интересни” неща:
„Електрохимична обосновка на корозията, възникването на корозионния потенциал, електродвижещото напрежение и галваничния ток в устната кухина”:
„При лечението на зъбите и зъбните редици се използват различни метални сплави и понеже слюнката е добър електролит, те се натоварват отрицателно или положително и в устната кухина се установява различен по напрежение и сила галваничен ток, който може да промени усещанията в тази богата рецепторна област и да причини патологични изменения. Ако се отстранят излишните електрони (например от кислорода на въздуха, с поглъщане на слюнката), се образуват нови йони от амалгамата, които преминават в слюнката. Една част от тях се поглъщат в организма, а друга част служат за създаване на потенциали между металните обекти и възникването протичането на галваничен ток в устната кухина. При наличието на два или повече метални обекта в устната кухина се получава потенциална разлика и при свързването им директно или посредством проводник (лигавица, слюнка, зъбни тъкани, кръвоносни съдове) ще протече галваничен ток. Освен това слюнката и лигавицата свързват отделния електрод (амалгама, коронки, мостови протези) с „масата” (тялото) и тук също може да протече ток. Доказано е, че най-силен ток се получава, когато различни метални обекти (амалгама, коронки, мостови протези), стоят в непосредствен контакт един с друг, т.е. те са свързани „на късо” и имат твърде различни корозионни потенциали.”
За измерването на галваничните токове в устната кухина се използват различни уреди – миливолтметри, микроамперметри и проводници с подходящо оформени краища. Техните стойности достигат до -240 mV и повече.”
С други думи, в устите на хората с амалгамени пломби протича електрически ток!
Нормално в човешкият организъм са налице биотокове от порядъка на 30-100 mV. Те са физиологични потенциали, без които животът би бил немислим. При значително надхвърляне на тези стойности, както е при галваничния ток в устната кухина, породен от метални обекти, може да се получи патологично увреждане на живите клетки и на организма. Тези увреждания са известни под името патогалванизъм. Да не забравяме алергичното и токсично действие на отделните метални йони. Тези заболявания изчезват само след отстраняване на металните обекти от устната кухина.
Значи ли това, че човек, който има 3-4 амалгамени пломби и 1-2 коронки в устата, ако захапе електрическа крушка и тя ще светне? Не, не значи. Този номер е изпробван. Крушката дори не примигва, защото тока е слаб за нея.
Едно нещо обаче е абсолютно сигурно – в устите на хората пробягват невидими електрически искри. Не се чудете защо вечер като затворите очи, мълнии прорязват мисловното ви зрително поле.
- Знае ли някой как тези токове се отразяват на дейността на мозъка?
- Възможно ли е това електричество, освен тъканите в устната кухина, да уврежда и други жизненоважни органи?
- Дали същият този галваничен ток преминава и през мозъка, особено като се има предвид колко е близо той до устата?
- Може ли токът, също като тежките метални йони, да влияе негативно върху мозъчните функции, настроението, мислите, емоциите?
- Възможно ли е това да е причината за неизяснените случаи на упоритото хронично главоболие?
- Ами нарушенията в сърдечния ритъм, отпадналостта, хроничната умора и ред други заболявания?
[notification type=“notification_info“ ]С какво можете да изчистите организма си от тежките метали прочетете в статията за кашлица[/notification]
По повод на зъбния кариес възникват и други въпроси, свързани с това заболяване:
Дали флуорните таблетки и флуорираните пасти за зъби са надеждно профилактично средство против развитието на кариес? Ако това е така, то тези, които ги употребяват, би трябвало да имат по-малко кариеси. Повечето от тях обаче твърдят точно обратното. Не са малко и лекарите, които са противници на флуорирането. Те изтъкват сериозни доводи за токсичните ефекти на флуора и привеждат редица доказателства за това, че вместо да помага, флуорът спомага за развитието на кариеси. Къде е истината и кой е прав? Налага се сами да преценяте и да вземате решения. Никой освен вас не може да поеме отговорност за собственото ви здраве.
Преди да хукнете да си сменяте амалгамените пломби, имайте предвид следните неща:
При премахването на амалгамена пломба трябва да се спазва специална процедура. Тя изисква маска за пациента и стоматолога продължително плакнене на устата с много вода, раздробяване на пломбата на максимално едри парчета, задължително ползване на водна мъгла с бормашинката, смяна на гумените ръкавици, включена аспирация за изсмукване на въздуха от кабинета и осигуряване на постоянен приток на чист въздух!
Тези, които твърдят, че белите пломби са безвредни, ще разберат дали са прави след десетина – двайсет години. Тогава ще разберем всички.
Какво да правим дотогава?
Има ли изход от задънената улица?
« Който търси, не бива да престава да търси,
а който намери – ще бъде разтърсен;
и когато бъде разтърсен, ще се учуди
и ще завладее Вселената»
(Евангелие на Тома, 2)
Предложение:
Докато намерите решение на проблема с пломбите и флуора, защо не почнете да изяждате по една ябълка вечер преди лягане, вместо да си разранявате венците с електрическата четка за зъби, дето децата я извърлиха зад масичката с телевизора? Сутрин по същия начин бихте могли да закусите с ябълка или морков. Ако пък повече ви харесва прясното зеле в чувала на терасата, отрежете си един резен от него!
Погледнете зъбите на зайците! Те нямат кариеси, пулпити и пародонтоза. Овцете, козите, кравите, конете и магаретата също не полагат някакви особени грижи, а зъбите им са здрави. Защо ли?