Кашлицата е важен защитен механизъм на организма, който се задейства при попадане в дихателните пътища на вредни вещества от всякакъв произход. Кашличният рефлекс играе съществена роля и за очистването на трахеята и бронхите от увеличени секрети при различни болестни състояния
Видове кашлица според причините
Продуктивната „влажна” кашлица е съпроводена с отделянето на храчки. Основна причина за влажната кашлица са остри и хронични възпалителни заболявания на бронхиалното дърво. Потискането с лекарства и билки на тази кашлица не е целесъобразно, защото това води до задържане на секретите в бронхиалното дърво и забавяне на оздравителните процеси.
Непродуктивната кашлица е суха, дразнеща и не води до отделяне на храчки. Причините за сухата кашлица са най-различни:
- Термични – при вдишване на студен или горещ въздух.
- Химични – отровни газове (амоняк, тютюнев дим и др.)
- Механични – дразнене на лигавицата на дихателните пътища от вдишани прахови частици, чужди тела, тумори. Различни болестни процеси, които притискат бронхите отвън, също спадат към тази група – възпалителни огнища, разширения (аневризми) на аортата, свиване и обезвъздушаване на белия дроб (ателектази), огнища на хронична пневмония, рак на белия дроб.
Покашляне – причините за тази лека кашлица са дразнещи налепи по гърлото при фарингити, а често се среща и на „нервна почва”.
Лаеща кашлица – беззвучна и дрезгава, която се дължи на засягане на ларинкса и гласните връзки.
Нощна кашлица – насочва към сърдечно заболяване
Сутрешна кашлица – при хроничен бронхит, бронхиектазии, каверни при туберкулоза
Кашлица по време на или след хранене говори за заболяване на хранопровода – дивертикул, хиатусна херния.
Лечение на кашлица
Билколечението и ароматерапията са едни от най-ефикасните природни методи за лечение на кашлица. Билките, приемани под формата на запарки и отвари действат не само чрез химичните си субстанции, а и чрез ароматите, които постъпват при вдишване.
- Редовният прием на билкови чайове спомага за изхвърляне на токсините от целия организъм, включително и от белите дробове.
- Употребата на комбинации от билки е за предпочитане пред употребата на само една билка.
- Добре е билковите чайове да се сменят периодично.
Най-често използваните в народната медицина билки за лечение на кашлица са липа, ленено семе, корени от ружа, семки от дюля.
Други билки (подбел, трицветна теменуга, иглика) съдържат сапунини, които също повлияват рефлекса на отхрачване, втечняват бронхиалните секрети и усилват движенията на ресничките на епителните клетки, тапициращи дихателните пътища. С тяхното дозиране обаче трябва да се внимава, защото дразнят лигавицата на стомаха и червата и могат да предизвикат леко гадене.
Билките, съдържащи етерични масла (мащерка, бор, анасон) в малки дози втечняват бронхиалния секрет и улесняват неговото отделяне. Някои от тях (мащерка, роза) имат и разширяващо действие върху бронхите, което позволява използването им при спастичен бронхит, бронхиална асма и др.
[notification type=“notification_warning“ ]Внимание![/notification]
Всички противокашлични средства, потискащи и „успокояващи” центъра на кашлицата в продълговатия мозък, имат токсичен ефект, потискат центъра на дишането и могат да доведат до привикване и пристрастяване!
Етеричните масла и благовония не са непременно с приятен аромат!
Чесънът е едно от най-cтaритe растения с лечебни свойства, което е било популярно сред почти всички древни цивилизации от преди 5 000 години. Лековитата сила на чесъна и характерната му миризма са били известни и ценени още в зората на човешката история. От древни времена той е бил използван като лекарство и подправка.
[notification type=“notification_info“ ]Чесънът е най-здравословния зеленчук.[/notification]
Чесънът си е спечелил славата на универсално лекарство срещу кашлица и възпаления на белия дроб, благодарение на антибиотичното действие на съдържащия се в него естествен бактерицид алицин. Не по-малко важни са и противогъбичното и противовирусното му действие. Чесънът спира отделянето на тромбоксан В2 (вещество, което свива кръвоносните съдове и бронхиолите). Чесънът предотвратява появата на атеросклеротични плаки върху стените на кръвоносните съдове, а дори може да намали дебелината на появилата се плака. Той снижава и равнището на LDL-холестерола („лошия” холестерол) и на триглицеридите в кръвта, а повишава концентрацията на „добрия“ HDL-холестерол. По този начин чесъна противодейства на рисковите фактори при исхемична болест на сърцето. Той регулира високото кръвно налягане , подсилва имунитета , подобрява циркулацията на кръвта в органите, стимулира чернодробните ензими, които са „чистачи на отрови“, нормализира ускорената сърдечна дейност, подобрява работата на сърдечния мускул, подходящ е при лица, страдащи от подуване на корема и всякакви смущения в храносмилането, намалява риска от мезентериална тромбоза при коремна ангина, ускорява зарастването на раните, укрепва организма в напреднала възраст.
Висшият разум на природата е направил така, че алицилът – активната съставка на чесъна, да се натрупва преимуществено в белия дроб и да се излъчва от организма с издишания въздух. Затова полезните ефекти на чесъна се реализират преимуществено в червата и в белите дробове – местата на постъпване и излъчване на алицила от организма.
- Всичко това се отнася и за кромида.
- Чесънът и лукът в малки количества нямат странични ефекти.
- Малко количество означава 3-4 скилидки чесън и ½-1 глава лук.
- Редовната консумация на чесън и лук в суров вид е незаменим универсален профилактичен метод.
Ако не сте диабетик, отличен ефект за намаляване на кашлицата и втечняване на секретите има приемането на лъжица захар, напоена с олио, вечер преди лягане.
Платнена торбичка с десетина сурови кестена, поставена върху гърдите преди заспиване също успокоява кашлицата.