Възпалителните заболявания на щитовидната жлеза, включително подострият тиреоид (струма на De Quervain, субакутен гигантоклетъчен тиреоидит), са подробно проучени в края на 19 век. Подострият тиреоидит се обособява като самостоятелно заболяване поради характерната хистологична структура и еволюция на процеса. От тиреоидит на де Кервен боледуват предимно млади хора, по-често жени. За възникване на заболяването се счита, че значение има предхождаща вирусна инфекция (грип, аденовируси, паротит, [highlight] морбили [/highlight] ), в подкрепа на което са по-високата честота на заболяването през студените зимни месеци и неговото предшестване от катари на горните дихателни пътища. Понякога тиреоидит на Де Кервен се развива след интоксикация, ревматизъм или коремен тиф. Обсъжда се ролята на йоден или витаминен недоимък.
Симптоми при тиреоидит на Де Кервен
Симптомите на заболяването често се наслагат върху клиничната картина на острия вирусен тиреоидит. Болезнеността на жлезата и локалните възпалителни изменения постепенно отзвучават. Регионарните лимфни възли не са ангажирани във възпалителния процес. Общата инфекциозна симптоматика липсва или е слабо изразена. Обикновено се установяват увеличена СУЕ и умерена левкоцитоза с олевяване.
Диагноза при тиреоидит на Де Кервен
Диагнозата се осигурява чрез биопсично изследване. Увеличението на жлезата обикновено е умерено, асиметрично, а консистенцията е плътна. Микроскопски в началото се открива деструкция на фоликулите, а впоследствие около тях се намират кръглоклетъчни инфилтрати с групи от епителоидни клетки и многобройни, (с ядра, разположени като венец или подкова) гигантски многоядрени клетки тип „Лангханс”, в някои от които се открива фагоцитиран колоид. Интерстициалната съединителна тъкан често е фиброзно задебелена. Фоликулите са частично разрушени и в тях проникват полинуклеарни левкоцити и фагоцити с оформянето на микроабсцеси. Микроскопската находка при тиреоидит на Де Кервен изглежда като съчетание на морфологията при туберкулоза, луес и саркоидоза.
Лечение при тиреоидит на Де Кервен
При лечението на това заболяване могат да се използват в ниски дози кортизонови препарати и нестероидни противовъзпалителни медикаменти. Обикновено процесът еволюира в рамките на няколко месеца към спонтанно излекуване и рядко преминава към хипотиреоидизъм. Обикновено тиреоидитът на Де Кервен не се съчетава с други видове тиреоидити, не се съпровожда от ендокринни смущения и няма нужда от лечение.
