Причината за развитието на тетанус е токсин, произведен на тетаничния бацил. Почти винаги в земята има бацили и спори на тетануса на дълбочина до 30 cm в почвата. Инфектирането става чрез разкъсни, контузни, прободни рани и случайни наранявания. Те са особено много изложени на опасност при замърсяване с пръст. По-рядка инфекция с тетанус може да се наблюдава при пъпна рана на новороденото (tetanus neonatorum) и вътрешната повърхност на матката (tetanus puerperalis). Зараснали чужди тела могат и след години да причинят тетанус. Тетаничните бацили се развиват най-добре в среда с пълна 
липса на кислород (анаеробно) при телесна температура. Инкубационният период на заболяването варира от 1 ден до 2 меесца. Най-често той е от 1 до 2 седмици. Колкото е по-къс инкубационният период, толкова е по-неблагоприятна прогнозата!
Симптоми на тетанус
- Общи начални симптоми на тетанус – главоболие, виене на свят, отпадналост, безсъние, неспокойствие.
- Местни начални симптоми на тетанус – напрежение на мускулни групи, които са близко до раната, мускулни спазми, вдървеност.
- Типични водещи симптоми на тетанус – затруднение в гълтането, тризмус, risus sardonicus, опистотонус, наподобяващ [highlight] гърчове [/highlight] при [highlight] епилепсия [/highlight] , тонично втвърдяване на мускулатурата на крайниците. По правило долните крайници при тетанус се засягат преди горните. Характерни са пристъпите на крампи при механично, акустично или оптично дразнене. Пациентът с тетанус обикновено е с ясно съзнание.
Препоръки на поведение при съмнение за тетанус
Незабавно настаняване на пациента в болница! При забавяне на транспорта се извършва хирургическа ексцизия на съмнителната тетанична рана, без последващо зашиване. Веднага се зопочва инжектиране на Penicillin G във високи дози. По преценка на лекаря се прави се също така при тетанус инжекция с тетаничен анатоксин, независимо от възрастта на пациентао и понякога без да се спазват медицински противопоказания.
Ваксина против тетанус
- Срещу тетануса няма развитие на трайна устойчивост!
- Само пълното активно предпазно ваксиниране при тетанус е сигурна профилактика!
- Прекараният тетанус също не оставя никакъв траен имунитет!
Профилактичните мерки, които се извършват най-напред в момента на нараняването, не гарантират предотвратяването на тетануса! След незабавното оперативно третиране на раната, се извършва преценка за противотетанична профилактика въз основа на имунизационното състояние на пациента спрямо тетанус, обстановката, при която е станало нараняването, наличието на замърсяване, характера на раната и начина на третирането й от самия пациент.
На активна ваксинация (имунизация) подлежат лица от кърмаческа до 75-годишна възраст. Тя се провежда с тетаничен анатоксин (ТА) самостоятелно или в комбинация с други ваксини – дифтерия, тетанус и коклюш (ДТК) или дифтерия и тетанус (ДТ). Единичната доза за имунизация и реимунизация, независимо от вида на ваксината, е 0,5 ml подкожно. Имунизацията и реимунизацията с ДТК се извършва според имунизационния календар, приоритетно 30 дни преди и след всички други видове имунизации и реимунизации поради несъвместимост. Изключение прави полиомиелитната ваксина, с която ваксината против тетанус е съвместима.
Профилактиката на тетануса при имунизирани и реимунизирани се извършва само с ТА – 0,5 ml еднократно, независимо от възрастта и без да се спазват медицински противопоказания. Тетаничен анатоксин не се инжектира само ако от последната реимунизация против тетанус са изминали по-малко от 12 месеца.
На неимунизирани против тетанус лица над 14 години, освен 0,5 ml ТА, се инжектира и 1 доза противотетаничен серум. Двойна доза серум се инжектира на неимунизирани, които имат тежки разкъсно-контузни рани, проникващи нараняване в телесни кухини, при открито счупване, след криминални аборти, обширни изгаряния, при наличие на чужди тела, при възрастни пациенти над 60 години и когато е налице масивно замърсяване на раните с тор или почва. Противотетаничният серум се инжектира винаги по метода на Besredka 30 min след инжектирането на ТА, с друга спринцовка и на друго място на тялото. Лица, които са имунизирани против тетанус само веднъж, се смятат за неимунизирани! Започнатата активна имунизация (ваксинация) на неимунизирани наранени лица, включително и на тези над 75 години се довършва с втора инжекция 0,5 ml ТА след 30 дни, с писмено уведомяване.
[notification type=“notification_warning“ ]Прилагането на противотетаничен серум на неимунизирани деца до 14-годишна възраст е противопоказано поради сериозни рискове от тежки анафилактични реакции!
Където въобще е възможно, би трябвало да се инжектира човешки тетаничен анатоксин!
Даването на конски противотетаничен серум не е безопасно!
Необходимо е предварително тестуване![/notification]
Противопоказанията за прилагането на ваксина против тетанус (обща противотетанусна профилактика) са остри, фебрилни общи заболявания, алергични пациенти. Пациенти, които са сензибилизирани с животински серум, не бива да получават животински противотетаничен антитоксин.
При симптоми за тетанус трябва да си мисли и за [highlight] менингит [/highlight] ! И двете заболявания изискват незабавно изпращане в болница! Амбулаторно изясняване не се прави!
[notification type=“notification_info“ ]Прочетете повече за бяс при човека.[/notification]