Темпоралният артериит (arteriitis temporalis, синдром на Magath-Brown-Horton, синдром на Schmidt-Warburg) е възпалително заболяване на темпоралната артерия и нейните разклонения. Заболяването е подробно описано от Т. Magath, G. Brown и B.Horton през 1932 г. Наблюдава се предимно при мъже на възраст 45—50 години. Причините за развитието на темпоралния артериит не са напълно изяснени, допуска се участието на хронични инфекции, атеросклероза, алергизиращи фактори и травма. Заболяването засяга предимно a. temporalis (темпоралната артерия), но може да засегне и други клонове на a. carotis (сънната артерия). Обикновено засегнатата част е с дължина няколко сантиметра, задебелена е и лесно се напипва под кожата.
Симптоми на темпоралния артериит
Темпоралният артериит започва с общи прояви – повишена температура, отпадналост. Постепенно се явяват главоболие – общо или локализирано в темпоралната област (понякога болният не може да понася дори шапката си), световъртеж, нощни изпотявания. При засягане на очни или мозъчни артерии могат да се наблюдават симптоми на дезориентация, делир, хемипарези (обездвижване на половината тяло), диплопия (двойно виждане) и дори ослепяване. В началото на заболяването пулсациите на темпоралната артерия са много ясни, но постепенно поради тромбозиращи процеси намаляват и дори изчезват. Твърде характерни са съпътстващите артралгии (болки в ставите), които понякога могат да наподобяват симптомите при ревматоиден [highlight] артрит [/highlight] . Темпоралният артериит може да продължи от 2 до 30 месеца и повече. Характерни са периоди на обостряне и ремисии (затихване) на процеса.
Диагнозата темпорален артериит се поставя въз основа на всички данни – клинични, лабораторни и хистологични. Кръвната картина се характеризира с лека левкоцитоза, умерено до значително повишено СУЕ . Доста често в острия стадий се установява С-реактивен белтък. От засегнатия артериален съд се взема материал за биопсично изследване. Микроскопски се откриват значителни струпвания на лимфоцити и фибробласти, наблюдават се некротични участъци в мускулния слой на артерията, заобиколени от гранулационна тъкан и гигантски клетки. Еозинофилни клетки почти не се откриват, а аневризмалните промени в съда са много редки.
Заболявания с подобни на темпоралния артериит симптоми са атеросклерозата и периартериитис нодоза (periarteriitis nodosa). При периартериитис нодоза се засягат по-големи артериални съдове и има съответни разлики в микроскопската находка, болните са на възраст над 45 години и прогнозата е по-добра.
Лечение на темпоралния артериит
Лечението на темпоралния артериит се провежда основно с кортикостероиди – до изчезване на основните симптоми. Като допълнителни средства за лечение могат да се използват антикоагуланти, рентгенова терапия, антибиотици и салицилати.
Прочетете още за:
– [highlight] Болест на Бюргер – лечение и симптоми [/highlight]
