Спазмофилията (spasmophilia) представлява усложнение на рахита и се характеризира с повишена възбудимост на нервната система и склонност към гърчове. В последните години спазмофилията се среща рядко благодарение на системната профилактика и лечение на рахита. Заболяването се наблюдава предимно между 6-ия и 18-ия месец, като засяга рахитичните деца, и то в края на зимата и началото на пролетта, когато рахитът започва да преминава. По–това време, под действие на слънчевите лъчи в кожата на болното започва да се образува витамин D, който активира алкалната фосфатаза и подобрява калциево–фосфорната обмяна. Калцият започва да се отлага в костите и концентрацията му в кръвта спада. Хипокалциемията води до повишаване възбудимостта на нервната система. Така се стига до повишената склонност към гърчове, т.е. до спазмофилия. Случаите на спазмофилия, които не са свързани с рахит, са изключително редки.
Симптоми на спазмофилия
Спазмофилията може да остане латентна, непроявена или да се манифестира с [highlight] гърчове [/highlight] на различни мускулни групи или на цялото тяло.
Латентната (скрита) спазмофилия
1. Признак на Трусо (Trousseau) – пристягането на предмишницата на детето с есмархов бинт води до свиване на пръстите на ръката в положение на «акушерска ръка».
2. Признак на Хвостек (Chvostek) – при почукване по бузата на детето с неврологично чукче се получава трепкане на мимическата мускулатура от същата страна.
3. Признак на Ерб (Еrb) – при него е налице повишена възбудимост на периферните нерви при дразнене с галваничен ток.
Явната спазмофилия
1. Екламптичният припадък е най–често срещаната форма. Той настъпва обикновено по време на фебрилно заболяване, но може да се развие и без повод. Пристъпът се проявява изведнъж и ангажира долните крайници и дихателната мускулатура. Детето загубва съзнание, с трепкане на очните ябълки или втренчен поглед, появява се пяна на устните, понякога и цианоза на лицето. Този гърч имитира [highlight] епилепсия [/highlight] продължава няколко минути и стихва, след което детето се успокява и заспива. Гърчовете могат да се повторят.
2. Карпопедалните спазми, наричани още тетания, са по–леко и по–рядко усложнение на рахита. Пръстите на ръката се събират един до друг, както прави акушер–гинекологът, преди да вкара ръката си в гениталиите на родилката. Спазмите могат да продължат часове и дни, като обхващат китките и стъпалата. Те са болезнени, понякога придружени от оток на меките тъкани, вследствие нарушение в циркулацията.
3. Ларингоспазмът е най-рядката и най–опасна изява на спазмофилията. Без видим повод настъпва внезапен спазъм на мускулите на ларинкса, при което гласната цепка се затваря и дишането спира. Детето цианозира (посинява), по лицето му се появява студена пот, то отмята глава назад, загубва съзнание и се отпуска като умряло. Това драматично състояние продължава няколко секунди, рядко до една минута. След това ларингеалната мускулатура се отпуска, настъпва вдишване през още тясната гласна цепка, придружено от характерен шум, напомнящ дрезгаво произнасяне на звука “и”. Постепенно дишането се успокоява, но спазмът може да се повтори. Леките форми на ларингоспазъм могат да придружават и тетанията.
Лечение на спазмофилията
Генерализираният гърч при спазмофилия трябва да бъде овладян без никакво забавяне. Понеже той се дължи на хипокалциемията, спешно се инжектира венозно калциев глюконат или Calcium bromatum. Калциевият глюконат може да се инжектира и дълбоко мускулно. Освен това се инжектират и други противогърчови препарати – фенобарбитал или диазепам – венозно или мускулно. Детето не бива да остане в гърч повече от половин час. След излизането на детето от гърча се предприема лечение на рахита чрез инжектиране на витамин D мускулно. Продължава се пероралното насищането на организма с калций.
Прогнозата на спазмофилията в повечето случаи е добра. Опасност за живота крият ларингоспазъма и екламптичния припадък. Изходът зависи до голяма степен от своевременно оказаната квалифицирана помощ.