Рахитът е описан за пръв път през 1650 г. от английския лекар Глисон, който е мислел, че заболяването се дължи на възпаление на гръбначния стълб, и затова го е нарекъл “rachitis”. По–късно се установява, че рахитът се лекува успешно чрез слънчеви облъчвания и с рибено масло. С откриването на съдържащия се в рибеното масло витамин D се доказва, че рахитът е авитаминоза. Противорахитичното действие на слънчевите лъчи се изяснява с доказването на превръщането на кожния ергостерол в холекалциферол, т.е. витамин D, под действието на ултравиолетовата част на слънчевия спектър. В началото рахитът се е наричал “английска болест”, заради широкото му разпространение в Англия, където първоначално е описан. По–късно се установява, че той се среща в повечето страни, като честотата му зависи от много фактори.
Фактори за възникване на рахита
У възрастните липсата на витамин D води до остеомалация, а у малките деца – до рахит. Рахитът е болест на растящия детски организъм, като засяга предимно периода на буйния костен растеж – кърмаческата възраст. Наблюдава се най-вече между 3 и 8 месец, но се среща все още до края на 2 година, а даже могат да се открият и деца на 3-4 и повече години с неоздравял рахит. У доносените новородени заболяването се наблюдава рядко преди 3-ия месец, тъй като дотогава детето все още разполага със запаси на витамин D, получени от майката през последните месеци на бременността. Изключително рядко може да се срещне и вроден рахит, когато майката е прекарала по–голямата част от бременността си в стаята на легло, при строг диетичен режим – без животински мазнини, поради тежки заболявания като hyperemesis gravidarum, чернодробни заболявания, строги вегетариански диети и др.
Недоносеност
По–голямата част от недоносените, оставени без активна профилактика, заболяват от рахит, и то много по–рано, отколкото доносените – още в края на 1 и началото на 2 месец. По–честото срещане на рахит сред тях се обяснява с по–малките резерви от витамин D и с недостатъчните запаси от калциево–фосфорни соли, необходими за усиления им растеж. Този недостиг е толкова по–изразен, колкото по–тежка е степента на недоносеност. Затова честотата и тежестта на рахита се засилват успоредно със степента на недоносеност.
Географска ширина
Рахитът е заболяване, характерно за страните от умерения пояс, където има дъждовна и сравнително дълга есен, продължителна и студена зима, поради което кърмачетата остават без слънце месеци наред. В южните и тропическите страни рахитът се среща рядко, обаче заболяването може да възникне дори у дете живеещо на екватора, ако то не се изнася на слънце. Ето защо в развитите страни рахитът е болест на децата на бедните, които живеят в жилища без слънце и с дефицит на храна. В северните страни, където са географските райони с 6 месечна полярна нощ, рахитът е извънредно чест, ако децата остават без активна профилактика.
Сезон
Най–застрашени от рахит са кърмачетата, родени през есента и началото на зимата (от септември до февруари), които прекарват първите си месеци затворени в стаите без да могат да излизат на слънце. Такива деца се наричат “зимни”. Обратно – тези деца, които се раждат през пролетта и лятото, заболяват 2-3 пъти по–рядко от зимните, понеже още от 1 месец се изнасят на открито и се излагат повече или по–малко на прякото действие на слънчевите лъчи. Във връзка с това се наблюдават различия в честотата на рахита в равнинните и планински райони у нас. Макар в планината да има повече ултравиолетови лъчи, рахитът там е по–чест поради по–тежката и дълга зима и по–продължителния престои на децата в къщи.
[notification type=“notification_warning“ ]Важно! Доказано е, че ултравиолетовите лъчи на слънцето не преминават през обикновеното стъкло на прозорците, поради което стайната светлина е лишена от противорахитично действие![/notification]Социално–битови фактори
Деца, които се отглеждат в тесни, претрупани и непроветрени стаи, заболяват по–често от рахит. Нерядко родители с добри материални възможности отглеждат кърмачето неправилно – претупват го с пелени, затоплят стаята прекалено много, не изнасят детето на чист въздух и слънце от страх да не го простудят.
[notification type=“notification_warning“ ]Внимание! Страхът от простуда има важен дял в комплекса от фактори, благоприятстващи появата на рахита. Рахитът е битова болест, свързана с ниската здравна култура и лошите хигиенни навици. Дори да живее в южна стая, кърмачето ще заболее от рахит, ако не се изнася редовно на слънце. Навикът месеци наред бебето да се навлича с много дрехи, при което се ограничава свободата на движения, липсата на гимнастика, редовни масажи и игри правят децата податливи на това заболяване.[/notification]Хранене
Естествено хранените бебета заболяват почти два пъти по–рядко от изкуствено хранените. В това отношение се придава значение на по–лесната и цялостна усвоимост на солите на кърмата и по–благоприятното съотношение между калциевите и фосфорните соли в него. Калцият се резорбира само след като се йонизира под действието на солната киселина от стомаха. По–голямото съдържание на белтъци в изкуственото мляко води до свързване на солната киселина и с това възпрепятствува йонизирането и усвояването на калция, необходим за костния растеж. Естествено храненото кърмаче обаче също може да заболее от рахит, макар и в по–лека форма, ако е лишено от слънце и чист въздух и достатъчно движения. Правилното хранене, своевременното внасяне на плодови сокове, зеленчукови пюрета, жълтък и местни пюрета в храната намаляват опасността от заболяване. Обратно, неправилното хранене, прекаляването с брашнените храни и с краве мляко благоприятстват развитието на рахит. Не може обаче да се разчита само на витамин D, който се внася с храните като жълтък, черен дроб и краве масло, тъй като те влизат в храната едва след 4-ия месец, когато рахитът обикновено е вече налице. Освен това внесеното с храната количество витамин Д не може да задоволи дневните нужди на кърмачето, които възлизат на около 400 Е за доносено и 800 Е за недоносеното. Един литър кърма доставя на детето до 80 Е витамин D, а от жълтъка и кравето масло то може да получи до 50 Е дневно. Това означава, че в никакъв случаи не може да разчита само на вноса на витамин D с храната. Ролята на храненето е незначителна в сравнение с противорахитичното действие на слънцеогряването. Установено е, че лошо охранените, хипотрофичните деца боледуват от рахит по–често от нормотрофичните.
Различните инфекциозни заболявания нарушават правилното хранене, усвояването на солите и обмяната на веществата, увеличават нуждата от витамини и с това улесняват развитието на рахит. У деца с вече преминаващ рахит, инфекциите предизвикват възвръщане на признаците на болестта. В това отношение значение имат най-вече [highlight] бронхопневмониите [/highlight] , храносмилателните разстройства, честите катари на горните дихателните пътища.
Причини и механизъм на развитие на рахит
Нормално, образуваният в кожата витамин D (холекалциферол), както и полученият чрез храната се подлагат на метаболизиране в черния дроб до 25–хидроксихолекалциферол, който се трансформира в бъбречните каналчета до 1,25–дихидроксихолекалциферол, наричан още витамин D – хормон. Това е активното вещество, което участва в калциево–фосфорната обмяна. Липсата му води до рахит.
Видове рахит
1. Екзогенен, който се дължи на липсата на слънчево облъчване, на липса на витамин D в храната, както и на недостатъчен внос на калциево – фосфорни соли с храната;
2. Ендогенен, който се дължи на причини в самия детски организъм – невъзможност за резорбция на витамин D и на калциево–фосфорните соли или невъзможност за трансформация на витамина в черния дроб (чернодробен рахит) и в бъбрека (ренален рахит) до последния активен продукт.
Недостигът или липсата на витамин D – хормон води до недостатъчното постъпване на калций в кръвта, което активира функцията на паратиреоидните жлези, чийто хормон извлича калция от костите, за да се поддържа нормалното му ниво в кръвта и усилва излъчването на фосфатите с урината. От друга страна, поради липсата на витамин Д, алкалната фосфатаза в кръвта остава неактивна, не отцепва фосфатите от техните органични съединения и не ги отлага в костите на мястото на растежа им. Така се стига до двата основни процеса, характерни за рахитичната кост:
- остеомалация – размекване на костите вследствие извличането на калциево–фосфорни соли от тях, вследствие на което рахитичните кости стават меки, неустойчиви и податливи на изкривяване в областта на черепа, гръдния кош и крайниците.
- остеоидна хиперлазия – прекомерно натрупване на непълноценно костно вещество, бедно на калциево–фосфорни соли, в зоните на растежа – епифизите на дългите кости и периоста на плоските и дълги кости, в резултат на което се наблюдават задебелявания в областта на гривните, на ребрата, а също така прекомерно изпъкване на челните и теменните тубери.
При рахит в резултат на общо смутената обмяна на веществата се стига до увеличение на киселите продукти в кръвта с тенденция към ацидоза, до обща отпуснатост и мускулна хипотония. Засяга се и нервната система – както вегатативният, така и висшите и отдели. Образуването на условни връзки може да се забави. Повишената възбудимост на парасимпатиковите нерви обуславят обилното изпотяване на рахитичните деца.
[notification type=“notification_info“ ]Прочетете също: Рахит – признаци и симптоми и Рахит – лечение, профилактика, капки[/notification]