Атеромът е доброкачествено кожно образувание, което често се разполага по главата – Atheroma capitis. Атеромът на главата не е истински тумор, а ретенционна киста на мастните жлези.
Обикновено атеромите се развиват след 15 годишна възраст. Те се локализират по–често в теменната област на главата и биват единични и множествени. Множествените атероми са израз на вродена генеза. Приема се, че в процеса на ембрионалното развитие, епидермални клетки са се откъснали и са попаднали в дълбоките слоеве на кожата. Доказателство за ембрионалната генеза на множествената атероматоза са две обстоятелства: първо – атеромите се появяват там, където нормално няма мастни жлези и второ – при щателно търсене на изходен канал на кистозно изменената жлеза, такъв често не бива намерен. Затова се смята, че островчетата мастни жлези, попаднали в дълбочина заедно с епидермиса, с течение на времето започват да произвеждат мазнина. Липсата на изходящо каналче създава условие за развитие на ретенционната киста на атерома.
[notification type=“notification_info“ ]Вижте тук как изглежда едно кистично образувание[/notification]
Придобитите или единични атероми на главата започват да се развиват след запушване на изходното каналче на мастната жлеза. Това запушване става от вроговени отпаднали клетки, от сгъстена мазнина и други плътни частици. Секретът на мастната жлеза не може да се извежда навън, започва да се натрупва и след време самата жлеза се превръща в торбовидно разширена кистична формация с различни размери. Атеромът е обвит отвън от съединителнотъканна капсула, а отвътре е тапициран с многослоен плосък епител. Малките атероми имат по-дебела капсула. При опипване те са по–плътни, за разлика от големите атероми, при които се установява флуктуация. Епителът по вътрешната стена отделя непрекъснато мазнина, която се събира и оформя съдържимото на атерома. На цвят то представлява сивобеленикава пенлива каша. При микроскопското изследване на това съдържимо се откриват вроговени епителни клетки, кристали от холестерол, мастни капки и детритна маса (разрушени, мъртви тъкани).
Появяването на атерома на главата става бавно, постепенно, без манифестни симптоми.
Пациентът първоначално забелязва малка изпъкнала неболезнена бучка. Същата нараства съвсем бавно и след години може да достигне големина на орех, яйце и даже портокал. Повърхностният слой на стената на атерома е срастнал с кожата. При опипване не се образува гънка на кожата над атерома. Кистозното образувание е подвижно спрямо съединително-тъканната обвивка на черепа (галеа апоневротика).
Атеромът представлява предимно козметичен дефект, особено когато е с по–големи размери. При ресане на косата той може да бъде разранен и дори – пробит.
При развитие на възпалителен процес атеромът също се пробива и фистулизира. От образувалото се каналче (фистулата) непрекъснато изтича мазнина. Често пациентите се опитват да лекуват атерома чрез изтискване и отделяне на мазнината. Ефект от тази манипулация не се получава, тъй като за излекуването е необходимо премахването на външната капсула на атерома, заедно с епитела, който секретира мазнината. Понякога стената на атерома може да се втвърди от отлагане в нея на калциеви соли. Само при единични случаи е наблюдавана малигнена дегенерация (раково израждане) на дълго съществуващи фистулизирали атероми.
[notification type=“notification_info“ ]Пълното излекуване на тези образувания е възможно само при оперативното им премахване.[/notification]
То се състои в премахване на тази ретенционна киста заедно с нейната капсула. За целта се прави малък листовиден разрез на кожата над атерома. Операторът се старае да избели кистата заедно с нейната капсула. Ако остане макар и много малка част от стената на атерома, след време той се появява отново (рецидивира) или се оформя фистула – отворено към повърхността каналче, което секретира мазен секрет.
Понякога в съдържанието на атерома преобладава роговото вещество и микроскопски се представя под формата на епидермална киста. Има и други кистозни кожни образувания, които не се отличават видимо от епидермалните кисти. Те се разполагат предимно по окосмената част на главата (в 90%). В много случаи те са множествени. Нарастват бавно като атерома и често достигат значителни размери. Кожата над тях обикновено не показва промени. При опипване са плътни, неболезнени. За разлика от епидермалните, трихолемалните кисти се енуклеират лесно и представляват гладко, белезникаво възелче. Често при тях се установява генетично (автозомно-доминантно) унаследяване. Трихилемалните кисти се отнасят към космените кисти, които в миналото бяха известни като себацейни кисти, аналогични на атеромите. След като се изяснява, че образуването и отлагането на рогово вещество при тези кисти е подобно на това от вътрешната обвивка на корена на косъма, която се нарича trichilemma, названието им се променя на трихилемални кисти.
[notification type=“notification_info“ ]За други образувания в организма статията за тератоми[/notification]