Претибиалният микседем е наблюдаван още от още от Basedow през 1840 година. Заболяването е проучвано подробно от дерматологична гледна точка и се нарича още ограничен микседем. Развитието на претибиален микседем се свързва с усилена секреция на тиреотропен хормон или на предизвикващия екзофталм (изпъкване на очните ябълки) фактор на аденохипофизата. Не е изяснено защо кожните изменения се проявяват само в областта на долните крайници, като за това най-вероятно значение имат невротрофични фактори. Микроскопски се установяват разрушаване на колагенните влакна при 
запазени еластични влакна и наличност на слузоподобна междуклетъчна субстанция, която пропива влакнестите структури на съединителната тъкан. При претибиален микскедем вероятно е локално е нарушена обмяната на мукополизахаридите, специално на системата хиалуронова киселина – хиалуронидаза.
Симптоми на претибиален микседем
Заболяването се появява при по-продължително боледуване от тиреотоксикоза (Morbus Basedow), обикновено във връзка с провеждане на лечението и успоредно с настъпването на известно подобрение в хипертиреоидния синдром. Понякога появата на претибиалния микседем съвпада с увеличаване или малигнизация на екзофталма. Кожните изменения се локализират по предната повърхност на подбедриците, понякога се разпространяват по гърба на стъпалата и по бедрата или обхващат циркулярно надглезенната област, но винаги са симетрично разположени. Кожата на краката е плътна, опъната, с вид на портокалова кора, понякога бледа, по-често зачервена или по-тъмно пигментирана. В някои случаи се наблюдават фоликулити, хиперкератоза, хипертрихоза, нарушена сетивност. В началото на претибиалния микседем измененията могат да бъдат ограничени като малки възелчета и по-късно да се слеят. Понякога са по-силно изразени, с проминиращи над околната тъкан участъци (туберкулозен микседем) или стигат до степен на елефантиаза.
Претибиален микседем – лечение
Лечебните резултати при това заболяване са незадоволителни. Понякога се получава ефект от тиреоидни препарати (ако състоянието на болния позволява прилагането им) или от прилагането на хиалуронидаза локално. Опитите за лечение на микседем с гликокортикоиди не дават особено добър резултат.
