Никотин – никотинова интоксикация

Никотинът е вещество от групата на алкалоидите (вещества, които въздействат върху дейността на нервната система). Извлича се от листата на растението тютюн (Nicotiana tabacum). В него се съдържа обикновено не повече от 1 % никотин. Негова разновидност е махорката (Nicotiana rustica). Tя съдържа до 6 % никотин и служи като суровина за производството му.

Чистият алкалоид никотин е изолиран още в началото на миналия век, но той не се използва в медицината и единственото му приложение е като наркотик и инсектицид. Извлечен в чист вид, никотинът е прозрачен и се характеризира със силен мирис, стипчив и дразнещ вкус. Представлява стимулант  и се съдържа в най-голяма степен в листата на тютюна, както и в по-малки количества при доматите, картофите, патладжаните и зелените чушки.

История

Тютюнът е сред първите неща, които привличат вниманието на Христофор Колумб при пристигането му в Новия свят. Няколко години по-късно Америго Веспучи забелязал, че някои племена дъвчат тютюна, смесен с натрошени мидени черупки. Той разбрал, че ако никотинът се приема рядко и в големи дози, той има много по-силен ефект и може да действува като халюциноген и да доведе до изпадане в екстаз.  Испанците първи донесли тютюна в Европа. Тогавашните лекари го обявили за чудодейно лекарство, което лекува всички възможни болести, даже рак. Френският посланик в Португалия Жан Нико, впечатлен от тези слухове, изпратил малко от него на своята кралица Катерина Медичи, която страдала от мигрена; за тази заслуга името на Нико е увековечело в названието никотин.

Как се употребява

никотинНикотинът в тютюна може да се приема чрез дъвчене, смъркане или пушене (цигари, пури, лули, емфие), т.е. по всички възможни начини, без да минава през храносмилателната система, тъй като много бързо се обезврежда в черния дроб. Значително по-безопасно е никотинът да се приема чрез лигавиците на носа (смъркане) или устата (смучене на тютюн или никотинова дъвка) или даже през кожата (никотинови лепенки).

Една цигара обикновено съдържа не повече от 10 mg никотин, но за 10 дръпвания пушачът приема само около 10 % от него. По-голямо количество никотин се съдържа в пурите и лулите, но съотношението между общото количество и поетия никотин при пушенето им остава приблизително същото.

Шокиращите съставки на цигарите

„Коктейлът” от съставки в цигарите съдържа близо 600 различни вида вещества.

Някои съставки се добавят само за вкус и аромат, а останалите водят не само до пристрастяване, но и до усложнения за здравето.

Интересното е, че много от тези съставки се използват като добавка и в храни. Резултатите са по-различни, когато се поставят в цигари, защото в тях те изгарят.

От това изгаряне се образуват над 4 000 химични съединения, включително над 40 известни канцерогена и 600 други токсини.

Някои от токсичните съставки, които се използват, за да направят цигарите по-вкусни и бързо ефективни са:

  • Амоняк- отровен и дразни силно лигавицата;
  • Арсен- в отрови;
  • Бензен- в отрови за плъхове;
  • Бутан- газ;
  • Въглероден оксид- изтласква кислорода от хемоглобина на еритроцитите и води до кислороден глад;
  • Кадмий-блокира цинка, води до забавяне в развитието;
  • Полоний 210 –  радиоактивен елемент, който излъчва много повече алфа частици дори от плутония, използван в атомната бомба, пусната над японските градове Хирошима и Нагасаки. Периодът на разпадане на полоний 210 е около 138 дни. Това прави елемента хиляди пъти по-радиоактивен от ядрените горива, използвани в първите атомни бомби.
  • Радий 228  – радиоактивен изотоп
  • Олово 210 – радиоактивен изотоп
  • Бензпирен – полицикличен въглеводород, канцероген
  • Бронцкатехин – три пъти по-опасен от бензпирена
  • ДДТ – отрова, инсектицид
  • Живак

Най – отровните съставки са катран, бензпирен и антрацен. От тях най-опасен е бензпирена, който е изключително мощен канцероген. Допреди петдесетина години ракът на белите дробове е бил „запазена марка“ почти изключително за мъжете …

Какво е положението сега, можете да прочетете в статията „Димната завеса”.

 

Освен всичко това, цигарите са “заразени” и с патогенни бактерии. Самите цигари могат да бъдат директен източник на широк спектър от потенциално патогенни микроби. Те могат да вредят не само на пушачите, но и на другите хора, изложени на вторичен дим. Броят на микроорганизмите в една цигара може да бъде толкова голям, колкото и броят на химичните съставки в нея. Бактерии, влияещи на здравето на хората, са намерени  във всички изследвани цигари. Такива са:

  • Acinetobacter – свързана с инфекции на белите дробове и кръвта.
  • Bacillus – някои видове, свързани с хранителни заболявания и антракс.
  • Burkholderia – някои форми отговорни за респираторни инфекции.
  • Clostridium – свързани с хранителни заболявания и белодробни инфекции.
  • Klebsiella – свързани с разнообразие от инфекции на белия дроб, кръвта и други.
  • Pseudomonas aeruginosa – организъм, който причинява 10% от всички вътреболнични инфекции в САЩ.

Ефекти

Физиологичните и психологични ефекти на тютюна се дължат именно на никотина.  Когато никотинът попадне в белите дробове, чрез потока на кръвта той се пренася до мозъка за около 10 секунди.  Никотинът взаимодейства с ацетилхолинови рецептори, от типа на N-рецепторите. Чрез тях се предават нервните импулси към скелетните мускули. N-рецептори има в голямо количество и в мозъка. Като следствие от действието на никотина върху клетките на мозъка, в него се отделят ендогенният опиат бета – ендорфин и някои други хормони, най-вече катехоламини – в това отношение той действува като типичните стимуланти.

Токсичност

  • Химическата структура на никотина му дава възможност да се разтваря във вода и мазнини и така да въздейства токсично върху нервната клетка. Действието на никотина върху нервната система бива – пряко (чрез директно проникване на отровата до нервната клетка) и косвено (поради явяващия се спазъм на кръвоносните съдове и оттам недостиг на кислород за нормалното функциониране на нервната тъкан и на главния мозък ).
  • Типичната доза никотин, която се поема при изпушване на една цигара, е около 1 mg. Смъртните случаи от свръхдоза са редки.
  • Една капка никотин може да убие здрав мъж, а смъртната доза е около 70-100 mg.
  • Въпреки че никотинът е силно отровен, при пушенето той се приема в много малки дози и съвсем не е най-опасната съставна част на цигарения дим.
  • Вредата от пушенето слабо зависи от това, дали цигарите са силни или слаби, както и от това дали имат филтър. Цигарите, направени от марихуана или даже от магданоз, са почти толкова вредни, колкото тези от тютюн. Вредата от тях зависи най-вече от броя изпушени цигари.
  • Никотинът стеснява кръвоносните съдове, учестява сърдечната дейност, намалява притока на кислород, намалява резорбцията на витамин С от организма и понижава имунитета.

Повече за имунитета и как да увеличите защитните си сили прочетете в статията „Невидимото наметало”.

Тютюнът е вероятно най-широко използувания лек стимулант, към който стотици милиони хора имат силна зависимост. Тази популярност се дължи на рядкото съчетание от свойства, по които никотинът съществено се отличава от останалите стимуланти – той едновременно потиска напрежението и леко стимулира интелекта. Той предизвиква силна зависимост и има твърде неприятни странични ефекти. Никотинът има относително меки ефекти върху психиката и в повечето страни отношението към него е относително либерално. Това би могло да създаде погрешното впечатление, че той не е особено вреден.  Всички сериозни изследвания обаче показват, че никотинът изглежда е абсолютен лидер сред всички легални и нелегални дроги – както по силата на създаваната зависимост, така и по броя на причинените смъртни случаи.

Съществува ли поне една „полза” от цигарите и как те влияят на заболявания като Паркинсон и Алцхаймер, прочетете в статията „Димната завеса”.

 

Тютюнопушенето е най-важната причина за заболяване и преждевременна смърт от редица хронични незаразни заболявания. Доказано е, че пряко свързани с пушенето са:

  • 80-90% от хроничните заболявания на дихателната ситема;
  • 80-85% от белодробния рак;
  • 30% от всички злокачествени заболявания
  • 25-43% от исхемичната болест на сърцето

Тютюнът е безкомпромисен “разрушител” на човешкото здраве, оказващ пагубни последици върху всички системи на организма!

Нервна система

  • Ефектът на никотина върху висшата нервна дейност е нееднозначен. От една страна почти всички изследвания показват, че той действува възбуждащо, но общоизвестно е, че пушачите възприемат цигарата като средство, което им помага да потиснат нервността и стреса. Това противоречие, наречено парадокс на Несбит, има много възможни обяснения, но несъмнено във всички случаи цигарата е едно приятно преживяване за пушача. Би могло да се помисли, че по-важен е самият ритуал на пушенето, но даже венозното въвеждане на никотин у страстни пушачи е предизвикало ефекти, които някои са оприличавали на морфин, но повечето на амфетамин и кокаин. Забележително е, че непушачите са оценили същото преживяване като неприятно.
  • Никотинът влияе положително на изпълнението на задачи, изискващи интелектуални усилия, и в това отношение пушачите превъзхождат непушачите, но затова пък при липса на цигари пушачите се представят значително по-лошо.
  • Свиването на кръвоносните съдове се отразява върху кръвоснабдяването на мозъка и се проявява с главоболие, виене на свят, отслабване на паметта, намаляване на работоспособността и др.,а влошеното кръвоснабдяване на кожата причинява по-бързото и стареене.

Сърдечно-съдова система

  • Около 25% от всички заболявания на сърдечно-съдовата система са свързани с тютюнопушенето.
  • Всяка изпушена цигара ускорява сърдечната дейност с около 20 удара в минута.
  • Изпушването на 20 цигари дневно се равнява на физическо натоварване, получено при 8 часа колоездене срещу вятър. Така сърцето на пушача се “уморява” и “остарява” по-бързо.
  • При тютюнопушене кръвното налягане се повишава с 20 до 40%, което се дължи на учестяването на сърдечната дейност и свиването на кръвоносните съдове.
  • Кръвта е с намалена способност да пренася кислород, което се дължи на въглеродния окис, съдържащ се в дима.
  • Тютюнопушенето ускорява образуването на атеросклеротични плаки в кръвоносните съдове, поради което то е един от най-важните рискови фактори за исхемичната болест на сърцето и мозъчно-съдова болест.
  • Характерна за пушачите е и болестта на Бюргер, при която се развива болезнено стеснение на артериите на долните крайници, довеждащо до некроза и ампутация.

Дихателна система

  • Всмуканият цигарен дим дразни дихателните пътища и предизвиква кашлица и задух.
  • Дразнещото действие на дима се дължи на акролеина, фенолите и други продукти на непълно горене, които са виновни за тютюнджийската кашлица – която си е най-обикновен бронхит.
  • В белите дробове заедно с никотина постъпват и много други отрови, които причиняват: дразнене и спазъм на гладката мускулатура на бронхите, увеличаване на слузната им секреция и увреждане на ресничестия епител на лигавицата с развитие на белодробен емфизем и хроничен бронхит.
  • При пушачите е по-голяма честотата на бронхиалната астма, белодробния карцином и дори белодробната туберкулоза, поради намалената устойчивост на белите дробове към инфекциозните агенти.
  • Цигареният дим уврежда ларинкса по два начина:
    1. Директно върху ларингеалната лигавица, променяйки тъканта от един вид в друг. Това само по себе си може да отключи развитието на рак.
    2. Цигареният дим повишава температурата в гръкляна до 42 градуса, при норма около 37 градуса. Това води до микроизгаряния на лигавицата, т.е. хронична термична травма. Хроничната травма е в основата на много съвременни теории за образуването на злокачествени тумори.

Храносмилателна система

  • Тази система, посредством устната кухина и дъвкателния апарат е сред първите, които се срещат с тютюневия дим.
  • Особено силно се засягат влизащите в непосредствен контакт с дима лигавици на устните, езика, гласните струни и т.н.
  • Зъбите пожълтяват и лесно се развалят, поради което пушачите имат лош дъх (халитозис).
  • Те също страдат от хроничен гастрит и язвена болест.
  • Тютюнопушенето е и една от причините за развитието на стомашен рак.
  • Никотинът забележимо потиска апетита, поради което пушачите отслабват средно с 3 до 5 кг.

Ендокринна система

Под въздействието на никотина надбъбречните жлези отделят голямо количество адреналин в кръвта, което довежда до редица неблагоприятни промени: повишаване на кръвното налягане, учестяване на сърдечната дейност, увеличаване на кръвната захар, извличане на калций от костите и т.н.

Полова система

Мъже-пушачи

  • Тютюнопушенето доказано намалява концентрацията, подвижността, виталитета и морфологията на сперматозоидите, защото:
  • Кадмият, съдържащ се в цигарения дим блокира усвояването на цинка, а цинкът е наречен “минералът на мъжете”, защото подпомага движението на сперматозоидите. Ниските нива на цинка предразполагат към възпаление на простатната жлеза и пречат на образуването на така необходимия на мъжете тестостерон;
  • Токсичните вещества в цигарения дим намаляват нивото на витамините А, С и Е, които се борят със свободните радикали в човешкия организъм.
  • Сперматозоидите стават по-податливи на генетични дефекти.
  • Импотентността, причинена от тютюнопушенето, се дължи на токсини като въглеродния оксид, който уврежда кръвоносната система и затруднява кръвния поток от и към пениса. От своя страна никотинът също намалява притока на кръв към пениса;
  • Тютюнопушенето директно уврежда клетките, от които произлиза сперматозоида;

Жени – пушачки

  • Потиска се производството на естрогени;
  • Яйцеклетките стават по-податливи на генетични дефекти вследствие на множеството токсични вещества, които се съдържат в цигарения дим;
  • Тежкият метал кадмий е яйчникова отрова, която се натрупва в паренхима на яйчника;
  • Котининът (основният метаболитен продукт на никотина) се открива 100% непроменен във фоликуларната течност на пушачки;
  • Намалява се яйчниковия резерв;
  • Менопаузата настъпва от 1 до 4 години по-рано, което води до по-ранно остаряване. Увеличава се риска от ранно настъпване на менопауза (под 35 годишна възраст);
  • Пушачките забременяват средно 6 до 12 месеца по-късно от непушачките. Доказано е, че ако пушенето се спре 6 месеца до 1 година преди планиране на бременността, вероятността за успешно забременяване и износване на жизнеспособен плод е много по-голяма;
  • При пушачките се увеличава риска от извънматочна бременност, тъй като веществата, съдържащи се в цигарения дим, намаляват перисталтиката на маточните тръби и съответно се затруднява транспортирането на оплодената яйцеклетка до матката;
  • Тютюнопушенето увеличава риска от развитие на автоимунни тиреоидни заболявания, като Базедова болест, тиреоид-асоциирана офталмопатия (ТАО) и тиреоидит на Хашимото.

Опорно – двигателен апарат

Тютюнопушенето е един от водещите фактори за развитие на заболяването остеопороза. От една страна никотинът потиска функцията на остеобластите – клетките, изграждащи костното вещество в организма, а от друга страна предизвиква ускорено извличане на калций от костите.

Кожа

Тютюнопушенето състарява преждевременно кожата – тя става сивкава, безжизнена, отпусната. Около устните се появяват хиляди вертикални бръчици и пушачите по-рано добиват старчески вид.

Ракови заболявания

  • Около 69 химични съединения в състава на тютюневия дим имат канцерогенно действие.
  • Раковите заболявания се развиват след продължително, многогодишно пушене, предимно в тези органи, които са в постоянен контакт с тютюневия дим: бял дроб, бронхи, трахея, устна кухина, хранопровод, стомах, дванадесетопръстник.
  • Рискът за появата на раково заболяване се определя от: генетични предпоставки; възраст на пропушване; продължителност на пушене; брой на цигарите, изпушвани дневно; съдържание на никотин и катран в употребяваните цигари; дълбочина на всмукване на дима и др.
  • Според повечето учени основната причина за рака на белия дроб е тютюнопушенето.
  • С дима от цигарата те увреждат и здравето на непушещите около тях хора, т. нар. “пасивни” пушачи.
  • Филтрите на съвременните цигари задържат всмукването на някои от токсичните вещества на дима, но за пасивните пушачи филтри няма. Затова е обяснима появата на главоболие, отпадналост, намалена работоспособност, учестяване на пулса, сълзене на очите у мнозина така наречени “непушещи пасивни пушачи”
  • Страничната димна струя е много по-опасна от главната. Тя не преминава през никакъв филтър и съдържа 50 пъти повече амоняк, 5 пъти повече въглероден окис, 3 пъти повече бензпирен, 2 пъти повече никотин и тютюнев катран.
  • Неактивният пушач, в компанията на пушач, вдишва непречистената струя тютюнев дим плюс тютюневия дим, издишан от пушача. В последният се съдържат 10% от никотина, поет от пушача.

Рисковете от пушене по време на бременност

  • Бременните жени, които продължават да пушат, страдат по-често от бактериална вагиноза поради намаления имунитет, а това увеличава риска от късен аборт и преждевременно раждане.
  • Цигарите увреждат ДНК на нероденото бебе.
  • Плацентата не спира преминаването на никотина и въглеродния оксид, а те пречат бебето да получава достатъчно кислород и хранителни вещества и се оказва влияние върху възможността на плацентата да функционира нормално, затруднява се притока на кръв към плода и способността на тялото да произвежда колаген. Това отслабва амниотичната мембрана и увеличава риска от смърт на плода.
  • Децата на пушачки по-често се раждат с по-ниско тегло, с недоразвити бели дробове и по-висока заболяемост от дихателни инфекции, простудни заболявания и пневмонии, увреждания на средното ухо и лигавицата на очите, астма.
  • Причината за намаляването на кръвния поток е в  липсата на ензима „синтаза на азотния оксид” (endothelial nitric oxide syntase-eNOS) (в границите на 47%), който е отговорен за синтеза на азотен оксид, нужен за отпускането на кръвоносните съдове и увеличаването на кръвния поток.
  • При жените, които спират да пушат през първата си бременност, все още съществува висок риск да имат проблеми със следващата бременност, дори 3 години след като са спрели да пушат.
  • Тютюнопушенето е свързано и с редукция (18%) на плазмените равнища на „добрия“ холестерол в кръвта на фетуса, което се свързва с по-тежко изразени атеросклеротични промени през по-късна възраст.
  • Пушенето по време на бременността влияе на детската психика.
  • Налице е неизяснено забавяне на психическото развитие и по-нисък коефициент на интелигентност при деца на пушачки. Вероятната причина – кадмият, блокира действието на много важният за организма елемент цинк. Ниските нива на цинка водят до забавено психическо развитие на бебето.
  • Увеличава се риска от появата на поведенчески проблеми, които ясно могат да бъдат отчетени още на три годишна възраст.
  • Момчетата на майки, пушили по време на бременността, са по-склонни да развият хиперактивен синдром с дефицит във вниманието, в сравнение с децата, чиито майки не са пушили. Момчетата са по-чувствителни към химическите вещества, намиращи се в тютюневия дим, през ембрионалното развитие.
  • Увеличава се рискът бебето да се роди с деформации на крайниците. Дори “само” половин кутия на ден може да е причина детето да се роди с допълнителен или липсващ брой пръсти – състояние, известно като полидактилия. Едно на всеки 2000 – 2500 бебета има сраснали се пръсти – синдактилия. Не рядко се среща и адактилия – липсващи пръсти. Синдактилията е по-често срещан синдром при белите бебета, докато полидактилията е по-характерна за чернокожите.
  • Повишават се рисковете от развитие на диабет и затлъстяване при детето в по-късна възраст. Тютюнопушенето на бъдещата майка трайно уврежда метаболизма на бебето.
  • Никотинът преминава с майчиното мляко в бебето. Пушенето води до намаляване на произвежданата кърма и до неблагоприятни реакции у бебето като повръщане, диария, сърцебиене, безпокойство.
  • Порасналите синове на жени, които са пушили по време на бременността си, имат по-малки тестиси, концентрацията на сперматозоидите им е с 20% по-ниска, а общото количество на сперматозоидите е с 24,5% по-малко, отколкото е при мъже, чиито майки не са пушили по време на бременността с тях.
  • Пасивното пушене крие риск от никотинова зависимост сред децата.
  • 5% от децата, които никога не са пушили цигари, но по време на път и у дома са били в обкръжението на пушачи имат симптоми на никотинова зависимост. Налице са и  трайни промени в настроението, проблеми в съня, раздразнителност, тревожност, безпокойство, лоша концентрация и увеличен апетит сред децата.

Дали никотинът води до пристрастяване както кокаина и хероина?

Горчивата истина за отказването от цигарите е, че това е изключително трудно, защото никотинът води до зависимост така, както и наркотичните вещества! Никотинът предизвиква изключително силна зависимост. Около 85% от хората, които веднъж са запалили цигара, се пристрастяват към него! Към никотин се развива физическа и психологическа зависимост. Характерно е бързото развитие на толеранс към веществото, но се смята, че истинска зависимост се получава след 2 – 3 години системно пушене. Пристрастяването е невъзможност за въздържане от употреба на дадено вещество и използването му дори при пълното съзнание за отрицателните последствия за здравето – тютюнопушенето със сигурност отговаря на това определение.

Биохимия на пристрастяването

Ключовият химикал в мозъка, водещ до усещането за удоволствие и щастие, което да се повтаря отново и отново е допамина. Никотинът увеличава нивото на допамина. Употребата на кокаин има същия ефект.  Никотинът предизвиква и отделяне на глутамат, който участва в изграждането на паметовата връзка между приемането на никотин и приятните усещания, описани по-горе. Хроничната му употреба променя серотониновите рецептори, причина за депресията при спиране на цигарите. Повечето цигари съдържат 10 mg никотин. Чрез вдишване на дима пушачите получават средно 1-2 mg никотин от цигара.  Пушенето на цигари предизвиква бърза дистрибуция на никотин в мозъка с пикови нива до 10 минути след поемането на дима.  Типичният пушач дръпва около 10 пъти от цигарата в рамките на 5-те минути, в които тя гори.  Така човек, който пуши 1-1½ кутии дневно (30 цигари), получава 300 никотинови “удара” в мозъка всеки ден. Първоначалният му бурен ефект започва да изчезва до няколко минути, карайки пушача да продължи честото дозиране през деня, за да поддържа удоволствието, което никотинът предизвиква, и да предотврати прекъсването му.

Как никотинът осъществява ефекта си?

Никотинът има парадоксален ефект върху човека – действа едновременно като стимулант, т.е. тонизира, но и седира (успокоява). По това той прилича на острото действие на алкохола, като ефектът също като при алкохола е дозазависим. Веднага след поемането на никотина се отделя и адреналин. Той причинява освобождаване на глюкоза в кръвта, както и повишаване на кръвното налягане, учестяване на дишането и пулса. В допълнение, индиректно се освобождава и допамин, който регулира чувството за удоволствие и мотивацията.  И обратно – никотинът може да има и седативен ефект в зависимост от степента на възбудимост на нервната система на пушача и дозата на поетия никотин.

Какво се случва, когато се приема никотин дълго време?

Повтарящото се излагане на въздействието на никотина води до развитие на толерантност – необходими са по-високи дози никотин, за да се предизвика същия първоначален стимулиращ ефект.  Никотинът се метаболизира доста бързо и изчезва от организма в рамките на няколко часа.  Така през нощта се загубва част от привикването и повечето пушачи казват, че първата цигара за деня е най-силната и “най-хубавата”. С напредване на деня отново се развива привикване и по-късните цигари имат по-слаб ефект.  Прекъсването на приема на никотин е последвано от симптоми на никотинов глад.

Никотинов абстинентен синдром

  • Симптомите на отказване от никотина включват: раздразнителност, силно желание за пушене, трудно концентриране, нарушения на съня, повишаване на апетита и започват няколко часа след последната цигара до неконтролируема агресивност и параноидна психоза.
  • Според признанията на наркомани, които са се излекували от хероинова зависимост, да се откажат цигарите е значително по-трудно.

Генетична зависимост от никотина

  • Откри се, че мутацията на един от човешките гени е свързана със зависимостта от никотина.
  • Приблизително половината от хората с европейски произход са носители на поне едно копие на този генетичен вариант, който не влияе на това дали човек ще пропуши, но затруднява отказването на цигарите.
  • Мутацията, допринасяща за никотиновата зависимост, се намира в хромозома 15q24 и засяга един никотин-ацетилхолинов рецептор в мозъка.
  • Установена беше и връзката между наличието на тази мутация и вероятността от поставяне на клиничната диагноза „никотинова зависимост“.

Други никотиноподобни вещества

Цитизинът се съдържа в много растения (Cytisus laburnum, Thermopsis lanceolata) и има близко до никотина действие. В съвременната медицина той се употребява като аналептик, но сред много народи се е използувал в редица мистични обреди.  Индианците в някои райони на Мексико високо ценят мескаловия боб (Sophora secundiflora). Много учени предполагат, че именно мескаловия боб първоначално е служил сред повечето народи в Северна Америка за предизвикване на състояние на мистичен транс.

Много индиански племена са употребявали растения, които съдържат алкалоида лобелин (Lobelia inflata и др.). Листата на лобелията се пушат подобно на тютюна, но това по-скоро е част от ритуалите на местното население. Лобелинът донякъде прилича на никотина, но действието му е много по-неприятно. Той също се използува в медицината като аналептик.

У нас на пушачите, които искат да откажат пушенето, се препоръчват таблетките Табекс, съдържащи цитизин,а в някои страни се продават таблетки, съдържащи лобелин.

Идеята на терапията с Табекс е следната:

Пушачът, който иска да откаже цигарите, взема редовно таблетките, при което в организма му се създава известна концентрация цитизин или лобелин, която е достатъчно ниска за да няма забележими психологични и физиологични ефекти. При изпушване на една цигара, обаче, действието на никотина се добавя към това на вече присъствуващите никотиноподобни вещества по начин, който води до поява на неприятни симптоми – гадене и т. н. Смята се, че така у пушача постепенно се изработва условен рефлекс, който свързва цигарата с неприятни преживявания.

“Няма нищо по-лесно от това да спрете цигарите. Аз самият съм го правил над 100 пъти”.    Марк Твен

Никотинът е идеалният наркотик

Той притежава следните свойства:

  • Бързо настъпващ ефект – само след няколко секунди (3-4). По този показател никотинът стои наравно с хероина и марихуаната и изпреварва алкохола.
  • Прост начин на прилагане – не е необходимо да се приготвя, да се инжектира или да се пие.
  • Кратко действие, което дава възможност за многократно повтаряне, т. е. извличане на удоволствие;
  • Лесно дозиране;
  • Възможност лесно да се скрие употребата му (да няма външни признаци за употребата му);
  • Сравнително „малка“ вреда за здравето.
  • Пушенето лесно се съчетава с други видове удоволствия – употреба на алкохол (в тази ситуация броят на изпушените цигари нараства), прием на наркотици (за сравнение: алкохолът и наркотиците са в антагонистични отношения и не се употребяват едновременно), хранене или пиене на кафе.
  • Достъпността и ниската цена на цигарите са очевидни. В обществото все още съществува голяма търпимост към пушенето и едва през последното десетилетие в цивилизования свят се разгърна движение в защита правата на непушачите и пушенето започна да се осъжда на държавно равнище.

Има ли ефикасно лечение на никотиновата зависимост?

Опитите да се намалят вредите и рисковете за здравето от употребата започват с производството на специални филтри и цигари, съдържащи по-малко никотин и катрани. Днес съществуват разнообразни средства за спиране на цигарите – никотинови дъвки, пластири, таблетки.  Напоследък популярност добива така наречената електронна цигара, която съдържа никотин в чист вид и предотвратява поемането на катрани и други вредни вещества, които се съдържат в цигарения дим. Това обаче оставя все още нерешен въпроса с никотиновата зависимост поради по-трудното контролиране на количеството поет никотин.  Най-ефективна е комбинацията от медикаментозно лечение и поведенческо консултиране. За хората, които са мотивирани да спрат пушенето, комбинацията от поведенческа и никотин-заместваща терапия с никотиновите пластири увеличава повече от два пъти успеваемостта.

Никога не е късно да се откажете от цигарите и винаги си заслужава да го направите!

 

Материалът е предоставен от:

д-р Анелия Биволарска,

Катедра по химия и биохимия,

Медицински Университет, Пловдив

Сходно