Миома – лечение и симптоми

Миомата е доброкачествен тумор, произхождащ от гладката мускулатура на вътрешните органи. Най-честата му локализация е в матката, но миоми могат да се открият и в други органи (напр. в стената на стомаха и червата). Маточните лейомиоми се развиват най-често в средната възраст. Преди 18-тата година те са изключително редки, а през менопаузата регресират (претърпяват обратно развитие).


миома Като основна причина за възникването на миомите се приема повишеното ниво на естрогени у жената. То може да се дължи на повишена продукция на тези хормони от яйчниците (кисти, яйчникови тумори), продължителен прием на противозачатъчни препарати (естроген съдържащи орални контрацептиви), липса на овулации (отсъства прогестерон), натрупване в организма на опасни хранителни добавки (голяма част от подобрителите, оцветителите и консервантите се трансформират в организма в естрогени).

Миомите могат да протекат безсимптомно и да се открият случайно при профилактичен преглед. Най-честите им признаци обаче са тежест или болки ниско долу в корема и неправилни маточни кръвотечения.

Според разположението на лейомиомите и взаимоотношението им с елементите на маточната стена, те могат да бъдат: интрамурални (вътре сред мускулатурата на матката), субмукозни (избутват лигавицата и изпъкват към кухината на матката), субсерозни (избутват серозата и изпъкват навън, към тазовото пространство). Последните два вида често са педункулизирани (имат краче). При движенията на тялото, ако педункулизиран лейомиом се завърти, крачето се усуква и прекъсва кръвоснабдяването на туморния паренхим. Така крачето загива и се прекъсва връзката на тумора с маточната стена. Откъсването на субмукозен лейомиом от крачето води до израждането му през родилните пътища като плод – Жената си ражда тумора! Ако това се случи със субсерозен лейомиом, той ще „падне” в коремната кухина и ще даде симптоматика на перитонеално дразнене.миома

Размерът на лейомиомите нерядко достига големината на футболна топка. В повечето случаи те са множествени (до повече от 200) и тогава се говори за миоматозна матка. Консистенцията им е плътно-жилава, а цветът – белезникав. На срез ясно личи снопчестият вихровиден строеж. Лейомиомите са ясно отграничени от миометриума (мускулатурата на матката) чрез фиброзна капсула. При настъпване на вторични изменения в тумора (оток, хиалинизация, некрози, пресни и стари кръвоизливи), цветът им се променя до тъмночервеновиолетов, почти черен. Микроскопски миомите са представени от безразборно преплитащи се и анастомозиращи помежду си снопчета от гладкомускулни клетки.

Другите особености на доброкачествените тумори прочети в тумори

миомаЛечението на миома цели премахване на причината – високото ниво на естрогени. Ако жената навлиза в менопаузата, уместно е да се изчака (при липса на изразена симптоматика), защото миомите претърпяват обратно развитие в този период. Оперативното отстраняване на лейомиомите (често заедно с матката) обикновено води до пълно излекуване на пациентката.

Снимките са любезно предоставени от д-р Живко Пешев, главен административен асистент на Катедрата по обща и клинична патология на Медицински Университет, Пловдив

Сходно