Уросепсисът е тежко, бурно протичащо, често завършващо фатално заболяване. Уросепсис е налице тогава, когато от някакво инфекциозно огнище в бъбреците или пикочните пътища се осъществи навлизане на микрооганизми в кръвта (бактериемия) с последващото им разпространение в жизненоважни органи и системи. При някои по-редки форми на уросепсис в кръвния ток навлизат не самите микроорганизми, а 
техните токсини и тогава това състояние се нарича токсемия.
Фактори, благоприятстващи развитието на уросепсис
- наличие на уростаза (задържане на урината)
- захарен диабет
- нелекувани своевременно рефлукси (обратен ток на урината)
- хрониодиализно лечение (апарат „изкуствен бъбрек”)
- неправилно приложение на антибиотици, продължително време или с прекъсвания (интермитиращо). При такива антибиотични курсове част от микроорганизмите преминават във форми, които са резистентни на антибиотичната терапия, която е задължителен елемент на лечението при уросепсис.
Разнообразните симптоми на уросепсис могат да се групират в следните форми
- Бактериемичен шок
- Остра форма на уросепсис
- Остра форма с явления на хронифициране
- Подостра форма на уросепсис
- Хронична форма
За наличие на уросепсис говорят
- Рязко влошаване на състоянието на бъбречно болен
- Трайно повишената телесна температура, като правило неовладяна с антибиотици
- Възбудено състояние на пациента
- В началото високо, а после постепенно снижаване на кръвното налягане
- Признаци на шок
Лечение на уросепсис
При уросепсиса то е много трудно и се състои от следните комплексни мерки:
- хирургично отстраняване на всички пречки по пътя на урината
- по спешност отстраняване или при невъзможност – дрениране на гнойните огнища в бъбреците и пикочните пътища
- прилагане на широкоспектърни антибиотици без нефротоксичен ефект
- приложение на фурантрил и манитол
- приложение на кортикостероидни препарати (при белези на шок)
- кръвопреливане
