Трансплантация

Трансплантант означава присадка на тъкан или орган от едно на друго място при един същ организъм /автотрансплантация/, от един на друг индивид на даден вид /алотрансплантация/, от индивид на един вид върху индивид на друг вид /ксеногенна трансплантация/.

Исторически сведения

Трансплантация на органи започва през първата половина на двадесети век, като първите трансплантации са били на кожа при пострадали от изгаряние. Впоследствие са били извършвани трансплантация на черен дроб, бъбреци, сърце, и др.

ТрансплантацияПървото в света присаждане на сърце е направено в Кейптаун от хирурга Кристиан Бернард на 3 декември 1967 г. След три дни подобна операция прави американския хирург Адриан Кантовиц. След още 27 дни Бернард присажда сърце на втори пациент, без да обръща внимание на факта, че първият умира 18 дни след операцията. За 4 месеца този хирург присажда 66 сърца. Започва небивала надпревара между хирурзите от цял свят кой ще присади най-много сърца. Норман Шамуей – един от най-големите хирурзи в САЩ, работещ в Университета в Стенфорд, поставя рекорд по присаждане на сърца. Всички пациенти обаче са починали – от няколко дни, до няколко месеца след операцията. Поредното увлечение на хирурзите приключва. През 1972 година парламентът в Англия издава закон, който забранява присаждането на човешко сърце.

Хирургическите техники при присаждането са се усъвършенствали с времето и трансплантирането на органите се е превърнало днес в рутинен метод.

Реакция на отхвърляне на трансплантата

Основният проблем на трансплантацията е отхвърляне на органа присадка от имунната ситема на приемника. Причината за това са антигенните различия между двата организма. Имунната система на хазяина реагира спрямо генетично и антигенно различната тъкан на донора чрез имунна реакция. Имунния отговор протича в няколко фази:

  1. Фаза на разпознаване на трансплантата

Наблюдава се възпалителна инфилтрация в трансплантата около капиляри и венули от лимфоцити, макрофаги и плазмоцити. В съдовете се развива тромбоза която води до исхемия.

  1. Фаза на атакуване на “мишенни клетки” на трансплантата

В увеличеният по количество възпалителен инфилтрат се появяват левкоцити и макрофаги. Техните ензими, както и активираните лимфоцити водят до увреждане на клетките “мишени” и последващото им разрушаване.

  1. Фаза на отхвърляне на трансплантата

Дължи се на клетъчна и тъканна лиза. Срокът за отхвърляне на алогенния трансплантат е 1-2 седмици. Повторните трансплантати се отхвърлят два пъти по–бързо, поради бързото включване на имунния отговор от клетките на имунната памет.

Проблемите по отхвърляне на трансплантираните органи днес се решават в две насоки. Първо по  важност е правилния подбор на донор. Идеалния вариант е донора да бъде еднояйчен близнак на реципиента. Тогава трансплантата се прихваща добре и липсва реакция на отхвърляне. Разбираемо е, че това рядко се случва. Затова търсенето на подходящи донори е важен момент за успеха на една трасплантация. Основата на това търсене е донора и реципиента да са с максимално еднакви антигени по Главния Комлекс на Тъканната Съвместимост. По този начин се гарантира по дългото запазване на трансплантата. Понеже абсолютно съвпадение по антигенен строеж може да има само при еднояйчните близнаци, то при другите хора се налага имунната реакция на приемателя да бъде непрекъснато потискана чрез имуносупресори. Това пък от своя страна увеличава риска от лесното развитие на инфекции и [highlight] тумори [/highlight] при реципиента.