Счупване на ребрата се получава под въздействието на директна компресираща сила върху гръдния кош.
Симптоми при счупване на ребрата
- Локализирана болка при натиск в мястото на счупването
- Болка при натиск върху гръдния кош
- Болка при дишане, понякога дразнене за кашляне
- Подкожен емфизем и кръвохрачене – при нараняване на плеврата и белия дроб.
Лечение
Амбулаторно
При счупване на ребра без съпътстващи наранявания, лечението обикновено е само консервативно. Най-важното е облекчаването на болката. То се извършва веднага с аналгетици. При много силни болки се предприема проводна анестезия на интеркосталните нерви. Дават се също препарати за облекчаване на кашлицата. Към основната лечебна схема при счупване на ребрата се прилагат дихателна гимнастика и инхалации. Циркулярната превръзка ограничава вентилацията на белия дроб, затова за предпочитане е едностранната керемидообразна лейкопластна превръзка, която преминава срединната линия на гръдния кош отпред и отзад.
Стационар
Счупването на всички ребра с нараняване на белия дроб или хемоторакс, както и счупването на ребра с нестабилен гръден кош изискват болнично лечение. Ако са счупени повече от 3 ребра или се отнася за по-възрастни, застрашени от пневмония болни, също се препоръчва лечение в болница.
Пациент със счупване на ребрата е с неработоспособност за около 3-6 седмици.
Усложнения при счупване на ребрата
Съпътстващо нараняване на белия дроб, черния дроб или слезката. Наранявания на диафрагмата, хемоторакс, пневмоторакс, медиастинален емфизем.
Внимание!
- Да не се забравя аускултацията и перкусията на белия дроб, защото не бива да се пропусне напрегнат пневмоторакс или хемоторакс!
- При счупвания на VI -XII ребро винаги да се мисли за руптура на слезката или черния дроб!
- При множествени счупвания на ребра, едностранно или двустранно, с отделена цяла част на гръдната стена, може да се дойде до парадоксално дишане. Настъпилото люлеене на медиастинума може да предизвика заплашващо живота разстройство на венозния приток към сърцето. Това налага спешни мероприятия преди транспортирането: Външно стабилизиране на гръдния кош чрез здраво керемидообразно залепване на лейкопласт. Когато е наложително – интубация и контролирано дишане.
