Симптоми при счупване на кости
- Болка
- Оток
- Кръвоизлив
- Функционално ограничение
- Необичайна (абнормна) подвижност
- Изместване, доколкото то не е съществувало преди това
- Хрущене (крепитация)
Внимание!
- В зависимост от мястото на счупването често се установяват само част от изброените симптоми.
- Необичайната подвижност и крепитация трябва да се констатират, но никога не се изпитват клинично, за да се спестят на болния излишни болки!
- Рентгеновото изследване винаги трябва да става в две равнини. С това то придобива и юридическа доказателствена сила!
Класификация на счупванията
Според причината
- Травматични счупвания – счупване на костите от съответно нараняване. Причинителят на травмата засяга здрава кост.
- Патологични и спонтанни счупвания – Причинителят на травмата засяга кост, която е вече болестно променена, или при която има несъответствие между натоварване и издръжливост на натоварването (костни метастази, първични костни тумори, костни заболявания, които протичат с декалциниране и костна чупливост, счупвания от умора и др.). Спонтанно счупване може да настъпи без каквото и да е травматично въздействие!
Според механизъм за възникване
- Огъвачно счупване – Типично за него е получаването на един клиновиден фрагмент с основа на конкавната страна. Винаги се счупва най-напред изпъкналата (конвексната) страна.
- Откъсно счупване – То се получава в резултат на директно рязко напрежение на опън в залавната (инсерционната) зона на сухожилия и връзки. Типични примери за такова счупване на кости са счупване на лакътя (олекранона), отскубване на екстензорното сухожилие от крайната фаланга на пръстите на ръката, счупване на капачето на коляното, отскубване на tuberositas tibiae, счупване на вътрешния глезен, счупване на шиповидните и напречните израстъци на прешлените на гръбначния стълб.
- Торзионно счупване – То възниква при завъртане на тялото при фиксиран крайник или обратно. Фиксираното ходило в железопътна релса или върху ските често води до типично счупване на подбедрицата.
- Компресионно счупване – Нарушаването на целостта на костта се състои във вътрешно разрушаване структурата на гредичките. Почти всички белези на счупване на костите могат да липсват! Компресионното счупване често се пропуска! Типични са компресионните счупвания на петата, кондилите на големия пищял и счупване на прешленните тела на гръбначния стълб.
- Директно счупване – Типичен пример е счупването на бедрената шийка. Счупването възниква на мястото на действието на самата сила, например – удар с футболна обувка срещу голямопищялната кост!
- Индиректно счупване – Счупването настъпва на отдалечено разстояние от действието на силата.
Степен на счупване на костите
- Пълни счупвания с първично, вторично и третично разместване (дислокация)
- Непълни счупвания
- Фисури или костни пукнатини
- Инфракции или „огънато“ счупване
- Счупвания чрез надлъжно вбиване на костта
- Импресионни счупвания
- Счупвания тип „зелено клонче“
Класическите видове размествания са:
- Странично разместване – Dislocatio ad latus
- Разместване под ъгъл – Dislocatio ad ахim
- Разместване cъс скъсяване – Dislocatio ad longitudinem cum abbreviatione
- Разместване c удължаване – cum elongatione
- Разместване със завъртане no оста – Dislocatio ad peripheriam
[notification type=“notification_warning“ ]Внимание! Типичните размествания при счупване на костите могат да бъдат първично, вторично или третично. Затова е необходим рентгенов контрол непосредствено след наместването на дислоцираното костно счупване, обикновено след една седмица и при всяка смяна на гипса![/notification]
Счупване на костите според състоянието на меките тъкани
Открити (отворени)
Счупването е в контакт с външната среда чрез нараняване на меките тъкани. Това изисква болнично лечение. Степени на тежест:
І-ва – Малка кожна рана при пробив от костен франгмент отвътре.
ІІ-ра – Обширно кожно нараняване чрез действие на сила отвън.
ІІІ-та – Обширни наранявания на меките тъкани с кожни дефекти, съдови и нервни поражения.
Внимание!
Всички отворени счупвания на кости изискват клинично лечение. Поведението трябва да бъде: покриване на раната със стерилна суха марля, имобилизираща превръзка с шина и изпращане в болница.
Закрити счупвания на кости
- Няма придружаващо нараняване на меките тъкани.
- Изясни ли се точно какво е счупването, трябва да се провери още какви са кръвообращението и инервацията дистално от счупването?
Особености на счупванията на кости в детската възраст
- Детската кост е обвита от твърде дебел и здрав периост в сравнение костта на възрастните. Поради това се получават особени видове счупвания (тип „зелена пръчка“).
- Значение при децата има наличието на растежни зони. Нараняванията на епифизите могат да доведат до смущения в костния растеж. Колкото е по-малко детето, толкова по-бързо се образува калус.
- При счупвания в детската възраст е необходимо незабавно наместване. След няколко дни вече то може да бъде невъзможно поради бързо настъпилото калусообразуване!
- Детската кост чрез целенасочено калусообразуване изглажда страничните размествания до ширината на диафизата, а също така незначителни скъсявания и осеви изкривявания до 15˚. Усукванията по оста обаче не могат да се компенсират!
- При детските счупвания целенасоченото калусообразуване не коригира ротационните грешки! Често калусообразуването е в излишек. По правило, излишният калус се ремоделира без остатък.
- При деца развитието на лъжлива става (псевдоартроза) е рядкост. Затова обикновено се дава предимство на консервативното лечение.
Счупване тип „зелена пръчка“
Симптоми
Често е налице само незначителен оток. Изясняването става чрез рентгенова снимка. Тип „зелена пръчка“ счупване се получава поради еластичност на периосталния маншон.
Лечение
Разместени диафизарни счупвания се наместват под наркоза! В противоположност на други счупвания след наместването тук няма склонност към приплъзване и ново разместване.
По правило лечението с гипс е за половината от срока на лечение на пълните счупвания на същото място. Колкото е по-млад пациентът, толкова по-кратка е имобилизацията!
Счупвания на епифизите
Симптоми
Болезнен оток в областта на ставата. В колянната става често се наблюдава хемартроза. Ако от злополуката са изминали няколко дни, понякога се установява сравнително добра активна ставна подвижност. При деца и при незначителен оток в областта на ставата да се мисли за счупване на епифизата! Понякога епифизарните счупвания се разпознават трудно рентгенологично. Те трябва да се търсят!
Усложнения
Смущения в растежа, рядко ограничение на движенията.