Синдромът на Pancoast-Tobias се наблюдава при рак на белия дроб с локализация в белодробния връх. Синдромът е описан от през 1924 г. под името superior pulmonary sulcus tumor. Различни болестни процеси могат да бъдат причина за развитието на синдрома на Pancoast-Tobias: на първо място белодробен рак, като в 70 % от случаите се касае за бронхогенен рак, в 25 % за мезотелиом на плеврата и много по-рядко за други туморни образувания – неврином, сарком, масивни сраствания или пък студен абсцес при туберкулоза на съседен прешлен.
Симптомите при рак на белия дроб, водещ до синдрома на Pancoast-Tobias зависят от вида и локализацията на болестния процес. В началото се наблюдава намалено до липсващо потоотделяне (хипо- и анхидроза), предимно в областта на главата, шията, рамото и ръката на съответната страна, по-често вляво. По–късно в резултат на дразнене на симпатиковият ствол се развива симптомът на Claude Bernard-Horner-Hare: миоза (свиване на зеницата), енофталм (хлътване на очната ябълка) и птоза на клепача. Активирането на симпатикуса води и до пристъпна тахикардия (сърцебиене). Сравнително рано при върховия рак на белия дроб се явяват силни болки в лопатката, лявото рамо и гръдния кош, понякога неясно отграничени, подобни на тези при стенокардия (гръдна жаба). Наблюдава се частична парализа в областта на улнарния и медиалния нерв и атрофия на дисталната мускулатура на ръката (тенар и хипотенар, тип Degerin-Klumpke). Поради натиск или врастване на тумора в брахиалния плексус, болният може да усети мравучкания по пръстите на ръката или отслабена до липсваща сетивност (хипестезия и анестезия). Поради ранното активиране на плеврата дишането е болезнено. Кашлицата и задухът са късни симптоми на рак на белия дроб, последвани от анемия и терминална кахексия.
При изследването на болния с рак на белия дроб, водещ до синдрома на Pancoast-Tobias, се установява най-често туморна маса в основата на шията на нивото на седми шиен до трети гръден прешлен, скъсен перкуторен тон във върховата област, отслабено или изострено дишане, рядко хрипове и увеличени надключични лимфни възли. Рентгенологично се установява хомогенно засенчване на белодробния връх, понякога с образуване на кухинна сянка, с рязко ограничена долна граница, разположено най-често вляво и увеличение на хилусната сянка на съответната страна с ангажиране на първите три ребра и съответните прешлени. Значение за диагнозата може да има тестът на Моберг (потен тест).
Редица заболявания протичат с подобни симптоми на рак на белия дроб тип Pancoast-Tobias – неврит на брахиалния плексус, дисеминирана склероза, сирингомиелия, амиотрофична латерална склероза, спинална мускулна атрофия (Duchene-Aran), централно обусловена миоза (супрануклеарно увреждане), тумор на шията, плеврит и други плеврални увреждания, пневмоторакс, стенокардия, върхова туберкулоза, тумори на симпатикуса.
Основно е лечението на първичният тумор, рака на белия дроб, довел до развитието на синдрома на Pancoast-Tobias. Прилага се предимно оперативно лечение, също така лъчева терапия, полихимиотерапия или комбинация помежду им. Прогнозата е неблагоприятна.
