Първото съобщение в медицинската литература за пролапс на митралната клапа е направено през 1963 г., а оттогава досега това болестно състояние е добре проучено. Днес пролапсът на митралната клапа се счита за вроден дефект, дължащ се на дегенеративни изменения на митралните клапни платна и поддържащите ги хорди, които обикновено се оказват ненормално дълги. Дефектът се проявява в различна степен, но по-често засяга задното платно на митралната клапа. При контракция на сърдечните камери, в частност лявата, засегнатото клапно платно вместо да осъществи допир и сцепление с другото платно, с цел плътно затваряне на предсърдно-камерния (атрио-вентрикуларния) отвор, се вдава нагоре в кухината на лявото предсърдие. Това вдаване на платното в предсърдието може да се придружава или не от регургитация на кръв. Понякога аномалията засяга и пръстена на митралната клапа, който притиска циркумфлексния клон на лявата коронарнa артерия и предизвиква хипоксия на миокарда със съответните прояви. При някои случаи с пролапс на митралната клапа могат да се установят и съпътствуващи скелетни аномалии на гръдния кош, също с вроден характер. Пролапсът на митралната клапа най-често се открива в млада или зряла възраст.
Симптоми при пролапс на митралната клапа
Митралният пролапс може да протече с оскъдни или липсващи симптоми, но понякога оплакванията са твърде изразени. Пациентите се оплакват най-често от болки в сърдечната област. При изследване (аускултаторно и фонокардиографски) се установяват различни находки:
- изолиран мезо- или телесистолен клик, несвързан с левокамерното изтласкване
- съчетание на мезосистолен клик с телесистолен шум
- холосистоличен шум
Съществува и т.нар глух пролапс на митралната клапа, който може да се докаже само с помощта на ехокардиография и левокамерна вентрикулография. Почти патогномоничен звуков белег за митралния пролапс е мезо-телесистолният шум, който се открива след първия сърдечен тон. ЕКГ показва често бифазна или негативна Т вълна в I и III отвеждане и изострена Т вълна в средните предсърдечни отвеждания. Диагнозата пролапс на митралната клапа се изяснява предимно с електрокардиография, ехокардиография и евентуално левокамерна вентрикулография.
Лечение на пролапс на митралната клапа
Лечението на това състояние зависи от оплакванията на пациентите и от обективната находка. Обикновено се предписват медикаменти със симптоматично действие. В голяма част от случаите лечение на болните с пролапс на митралната клапа не се налага.
