Induratio penis plastica
Болестта на Пейрони е описано още през 1743 г. от придворния лекар на Людовиг XV – Пейрони (Peyronie). Болестта на Пейрони (Peyronie‘s Disease) засяга мъже в зряла възраст и се изразява в образуване на плаки по горната повърхност на пениса (в зоната на tunica albuginea).
Причини за болестта на Пейрони
Въпреки многобройните хипотези и теории, засега не се знае точната причина за това заболяване. Следните фактори имат значение за развитието на индурацията на пениса: микротравми, възпалителен процес от рода на микроваскулитите, дегенеративни промени, подобни на склеродермията и на болестта на Дюпюитрен. Нерядко това заболяване се съчетава с контрактура на Дюпюитрен.
Симптоми при болестта на Пейрони
Заболяването има дълга еволюция. В неговото протичане може да се оформят следните периоди: относителен болков синдром, развитие на уплътнения по хода на tunica albuginea, оформяне на големи плаки с продълговата форма по горната повърхност на пениса. В повечето случаи болните сами намират уплътнението, което ги кара да се обърнат за помощ към уролог. Някои от тях забелязват известен „страбизъм“ – „кривогледство” на пениса. Задълбочаването на изкривяването на пениса и появата на силна болка най-много безпокои пациентите. Колкото и да е голяма новообразуваната фиброзна плака обаче, тя не води до смущения в уринирането. Също така е характерно, че кавернозните тела и уретрата не се въвличат в болестния процес. Болестта на Пейрони никога не дегенерира злокачествено.
Лечение на болестта на Пейрони
Лечението на това заболяване е трудно. Добрата новина е, че понякога плаките изчезват спонтанно, а други сами спират своето развитие. В зависимост от тежестта на процеса се препоръчват: локални бани с българската билка Agrimonia eupatoria, големи дози витамин А, големи дози витамин Е, лечение с хилаза, лечение с ензими (орготеин) и като крайна мярка при болестта на Пейрони се предприема хирургично отстраняване на фиброзната плака.
