Невробластомa (Neuroblastoma) е от групата на ембрионалните тумори, едно от най-честите злокачествени новообразувания в детската възраст. Наблюдава се предимно при деца до десет години, като по–голяма част от случаите са под две годишна възраст. Еднакво се засягат и двата пола. Има описани случаи у еднояйчни близнаци.
В около две трети от случаите невробластома води началото си от единия или двата надбъбрека или от паравертебралните симпатикови ганглии. Възможно е да произхожда и от симпатиковите ганглии в таза и задния медиастинум.
Невробластома представлява лобулирана туморна формация с различна големина, мековата, относително добре отграничена от околната тъкан и богато кръвоснабдена. Срезната повърхност е червеникаво-сива или мръснобяла. Могат да се наблюдават кръвоизливи и на места калцификати. Туморът е изграден от големи групи окръглени клетки с хиперхромни (тъмносини) ядра. Могат да се открият и по-диференцирани клетки, които наподобяват зрели ганглийни клетки. В случаите, когато преобладават диференцираните елементи, се говори за ганглионевроми, които са относително доброкачествени тумори.
Симптоми при невробластома
Началните симптоми при невробластома може да са нехарактерни. Едва когато тумора достигне по-големи размери, той може да бъде опипан като неравна, лобулирана, не много плътна формация, разположена на широка основа непосредствено под ребрената дъга в близост до средната линия. Невробластома метастазира предимно по кръвен път. Една от най-честите локализации на метастазите на невробластома е в черния дроб. В тези случаи той се опипва уголемен, с неравна, налобена повърхност. При синдрома на Huchinson сe касае за хематогенни (кръвни) метастази в костите на лицевия череп, предимно периорбитално (около очите), като се засягат и меките тъкани на лицето. Наблюдават се мековати туморни формации в орбиталната област, понякога и с екзофталм (изпъкване на очите). Съществува и още една особена форма на метастазиране на невробластома в костите – т. нар. тип Ewing. В тези случаи метастазите са в диафизите на дългите кости и са съпроводени с периостална реакция, която рентгенологично се манифестира като луковица. Наблюдаваната картина е твърде сходна с рентгеновия образ при саркома на Ewing. Диагнозата на невробластома обикновено се поставя клинично, но се нуждае и от хистологично потвърждение. От значение е изследването на катехоламините в урината. Невробластома има неблагоприятна прогноза и бърза еволюция.
Лечение при невробластома
Лечението на невробластома е предимно оперативно. Той е подчертано лъчечувствителен и се влияе много благоприятно и от цитостатици. С умелото комбиниране на радио- и химиотерапия може да се постигне продължителна ремисия с което значително се подобрява прогнозата.
