Острият менингит (meningitis acuta) представлява възпаление на мозъчните обвивки. В зависимост от причинителя и характера на възпалителния ексудат той бива серозен, фибринозно-гноен или гноен. Гнойният менингит се причинява от гноеродни микроорганизми – менингококи, пневмококи, спирохети. При туберкулоза менингитът е с фибринозен характер и при ненавременно и неправилно лечение има тежки последици.
Симптоми при менингит
Общоифекциозни симптоми
- тежко общо състояние
- повишена температура
- безапетитие
Симптоми на повишеното вътречерепно налягане, поради увеличена продукция на ликвор
- главоболие, което при кърмачета се манифестира с плач, неспокойствие и т.нар. “мозъчен писък”
- повръщане
- напрегната фонтанела
- застойни папили
Симптоми на менингорадикулерно дразнене – в тежките случаи детето заема типично положение в леглото.
- вратна ригидност
- хиперстезия
- положителни признаци на Кернинг и Брудзински
- гърчове, при малки деца
Симптоми от страна на ликвора
- повишено ликворно налягане
- положителни реакции на Панди и Павлович при серозните и на Ривалта при гнойните менингити
- увеличен брой на клетките, които при серозните менингити са лимфоцити, а при гнойните – неутрофилни левкоцити
Съмнението за менингит изисква незабавно изследване на ликвора чрез лумбална, рядко чрез субокципитална пункция!
Лечение на менингит
Децата с менингит се настаняват задължително в болница. Гнойните менингити се лекуват с широкоспектърни анитибиотици, приложени най–често венозно, и симптоматични средства срещу температурата и гърчовете. Прогнозата зависи от причинителя, своевременно поставената диагноза и адекватното лечение. Тя е добра при серозен менингит и лоша при гноен менингит у новородени. Често след прекаран менингит остават остатъчни явления като епилепсия, спастични парализи и изоставане в умственото развитие.
Прочетете още за менингит.