Това туморно заболяване на лимфната тъкан е описано от Burkitt през 1962 г. Лимфомът на Burkitt засяга предимно деца от 2 до 12 години. Рядко се среща под 2-годишна и над 16-годишна възраст. Касае се за особена форма на малигнен лимфом с разпространение предимно в страните на тропическа Африка и Нова Гвинея, където минималната температура е над 15 °С. Също така има съобщени случаи и в страни с други климатични условия – в Америка, Европа и Азия. В България първият случай на лимфом на Burkitt е описан от Р. Райчев.
Причини за лимфома на Burkitt
Конкретната причина и механизмите на развитие на заболяването не са напълно изяснени. Резултатите от изследванията досега са дават основание да се приеме вирусна етиология на заболяването. При електронномикроскопското изследване на култури от лимфоцити от болни са откриват частици от вируса на Ebstein-Bar. В серума на пациентите се установяват и антитела към вируса. Несъмнена роля за възникване на лимфома на Burkitt играят и други фактори. Според някои автори е възможно значение да имат промените в имунната система на тези пациенти във връзка с ендемична малария в тропическите страни. Намерените хромозомни изменения (реципрочна транслокация от хромозома 8 върху 14 хромозома) в туморните лимфоцити у болните насочват и към участието на генетичен фактор.
Симптоми при лимфома на Burkitt
Разграничават се два различни варианта на лимфома на Burkitt – африкански и на умерената климатична зона. При първия тип заболяването протича с туморно образувание, локализирано в челюстите. Често от болестния процес са засегнати бъбреци, яйчници, тестиси, гърда, черва. Освен в челюстите, са описани изменения и в други кости, предимно на лицевия череп. Наблюдавана е параплегия при пациент в резултат на компресия на гръбначния мозък. Заболяването завършва като генерализиран инвазивен лимфом. При описаните в умерените зони случаи с лимфом на Burkitt се касае най-често за симптоми, напомнящи левкоза – генерализирано увеличение на лимфните възли и специфични изменения на кръвта, с появата на бластни клетки. При хистологичното изследване на биопсичен материал от лимфни възли, сред туморните лимфоцити се установяват големи макрофаги, съдържащи нуклеарни частици и апоптотични телца, които придават характерния за заболяването вид на „звездно небе“.
Лечение на лимфома на Burkitt
Прилагат се цитостатици – циклофосфамид, винкристин и др. Химиотерапията води до различно дълги ремисии, които зависят от стадия, в който е започнато лечението. При локализиран тумор в челюстните кости ремисиите могат да продължат с години и някои болни изглеждат дори дефинитивно излекувани. При генерализиране на заболяването прогнозата е лоша.
[notification type=“notification_info“ ]Повече по темата прочети Лимфоми[/notification]
