Зудековата дистрофия е описана за първи път от Пол Зудек (Paul Sudeck) през 1900 година. Други имена на Зудековата дистрофия са каузалгия, алгоневродистрофия, рефлексо-симпатикова дострофия, синдром „рамо-ръка”, петниста костна атрофия.
Причини за зудекова дистрофия
Традиционната медицина не може да даде ясен и точен отговор за причините на това заболяване. Смята се, че вегетативна лабилност и психична диспозиция при някои пациенти благоприятстват възникването и развитието на Зудекова дистрофия. Други предразполагащи фактори са диабет, алкохолизъм, тютюнопушене, хипохондрия, електротравми, изгаряния и инфекции. Това страдание се развива като късно усложнение след мекотъканно или костно нараняване. Най-често то е усложнение на фрактури на рамото, на лакътя (лъчевата кост и радиуса), счупвания на костите на ходилото и тазобедрената става. Може да бъде също последица на възпалителен процес, нервна лезия, съдови заболявания. Зудековата дистрофия никога не може да бъде имитирана от каквото и да било друго заболяване на рентгенова снимка! Децата по принцип не боледуват от Зудекова дистрофия, а жените страдат по-често от мъжете.
Други заболявания, с които може да се сбърка Зудековата дистрофия са:
- трофични смущения след нервни поражения
- твърд оток на гърба на ръката при смущение в лимфната циркулация
Симптоми
Щайнброкер (Steinbrocker) първи описва следните стадии и симптоми на Зудековата дистрофия:
Стадий I (остра фаза)
- Болки
- Тестоват оток
- Повишена кожна температура
- Ограничение на ставната подвижност
- Повишено потоотделяне
- Бърз растеж на ноктите.
- Рентгенова снимка: Най-напред се установява петниста остеопороза на ставните краища на късите тръбести кости. Измененията започват около 4 седмици след травмата.
Стадий II (дистрофия)
- Болки
- Опъната, лъскава, студена кожа с блед синкав цвят
- Силно ограничена ставна подвижност
- Атрофична мускулатура
- Рентгенова снимка: Силно изразена обща остеопороза с периферно очертаване, само отначало в отделни участъци с петнист изглед.
Стадий III (крайна атрофия)
- Липсват болки
- Вретеновидно изтъняване на пръстите
- Кожа, подкожие и мускулатура – атрофични
- Стави – частично или напълно втвърдени
- Рентгенова снимка: Обща, силна остеопороза – „Стъклена кост“
Лечение на зудековата дистрофия
Лечението се провежда от медицински специалист, но в никакъв случай от този, който е правил гипсовата имобилизация на първичната фрактура, защото безспорно разместените костни фрагменти при една фрактура и лошо направената гипсова имобилизация са отключили развитието на Зудековата дистрофия!
Стадий I
Гипсова имобилизация, през два дни блокада на симпатиковите ганглии – ganglion stellatum за горен крайник или на truncus sympathicus за долен крайник. За потискане на вегетативната система се прилага Атропин (Atropini sulfas) или Броматропин (Bromatropin). При вегетативно лабилни болни – транквилизатори. Предписват се и съдоразширяващи средства.
Никакво лечение с масажи в I стадий!
Стадий IІ
Отначало – гипсова имобилизация. След отзвучаване на острите клинични прояви – временно, а по-късно – пълно прекъсване на имобилизацията. Състоянието на дразнене е преминало, когато няма нито спонтанна болка, нито цианоза и отокът е незначителен. Активните двигателни упражнения не трябва да предизвикват болки или цианоза. Уместно е 2 до 3 пъти седмично да се прави блокада на ganglion stellatum, респ. truncus sympathicus.
Топъл въздух без масажи, къси вълни, активна кинезитерапия, ако не е необходима повече имобилизация. За вегетативно потискане – Atropin, Bromatropin, транквилизатори. При терапевтично резистентни случаи Prednisolon в намаляващи дози, защото стероидните хормони действат катаболично върху костната минерализация и затова лечението с преднизолон се провежда само с голямо внимание!
Стадий III
Подводен масаж, кинезитерапия за поддържане на остатъчната функция на единия крайник. Никакво медикаментозно лечение. При преминаване в крайна атрофия се препоръчва рехабилитация, евентуално със смяна на работното място.
Профилактика
Зудековата дистрофия често се избягва, ако се спазват следните правила за лечението на счупванията
- Правилно наместване при пълно изключване на болката
- Правилно и ефикасно обездвижване (имобилизация)
- Избягване на всякакво циркулаторно смущение
- Трениране мускулната инервация
- Активно раздвижване на всички неимобилизирани стави!