Дисекацията на аортата (старо наименование – aneurysma dissecans) е тежко, животозастрашаващо състояние, при което вътрешния слой на аортата се разкъсва. Кръвта от лумена (кухината) на аортата нахлува между слоевете на съдовата стена, разцепва ги и може да разкъса изцяло стената, при което се получава масивен смъртоносен кръвоизлив. В редки случаи (при пациенти с голям късмет) вторичното разкъсване е навътре, обратно към кухината на аортата. Тогава кръвоизлив не се получава, а кръвта през аортата започва да протича през двете кухини – първичния (физиологичен) и вторичния (патологичен) лумени. При напречен срез, такава аорта има две кухини и прилича на цифрата 8.
Това тежко заболяване се среща по-често при хора над 45-годишна възраст, но е описано и в млада възраст, включително и у 12-месечно дете. Мъжкият пол е по-засегнат.
Причини за дисекация на аортата
Основната причина за дисекация на аортата е артериалната хипертония. През последните години, поради нарастване броя на пациентите с високо кръвно налягане, честотата на аортната дисекация е значително повишена. Артериалната хипертония (високото кръвно налягане) съпътства аортната дисекация в 85 % от случаите и играе важна роля за настъпването му. Друга причина за настъпване на дисекация на аортата е предшествуваща аортна медионекроза (загиване на мускулните клетки в стената на аортата) или заболяването атеросклероза. При дисекация следствие атеросклероза кръвта нахлува в стената на аортата през атеросклеротична плака, на 4-5 cm от началото на съда, тъй като в тази част на аортата налягането е най-високо. Попаднала между слоевете на аортната стена, кръвта я разцепва бързо и това може да се разпростре по цялата дължина на съда, а също така да обхване и цялата обиколка на стената.
В случаите, когато се разкъса началната, интраперикардна част от аортата, кръвта се излива в перикардната торбична и се получава хемоперикард
(сърдечна тампонада). Това смъртоносно състояние се развива и като усложнение на руптурата на миокарда при инфаркт – Разрив на сърце.
Симптоми на дисекация на аортата
Началото е драматично – остра болка в гърдите и епигастриума (горната част на корема). Болката може да се разпространи и към гърба, в лумбалната (поясната) и абдоминалната (коремната) област. По сила болката наподобява тази при инфаркт на миокарда. Почти в 90% от случаите шоковото състояние съпътства началото на заболяването. Разпространението към сънните, бъбречните и мезентериалните артерии може да доведе до припадъци, конвулсии (гърчове), кома, хемиплегия (обездвижване на половината тяло), хематурия (кръв в урината). При засягане на коронарните артерии в ЕКГ (електрокардиограмата) се появяват белези на миокарден инфаркт и тогава точната диагноза става изключително трудна. Артериалното налягане при дисекация на аортата в началото се понижава, но понякога може да остане трайно повишено. Установяват се различия в пулсовата вълна в отделните крайници. От страна на кръвта е налице левкоцитоза (повишаване на левкоцитите) с напредваща анемия.
Диагнозата дисекация на аортата се поставя с образни изследвания – ехография, КАТ, ЯМР. Рентгенографията на гръдния кош също може да има информативна стойност и да представи разширената аорта, понякога с характерните двойки контури.
Заболявания с подобни симптоми като дисекация на аортата са инфаркт на миокарда, бъбречен инфаркт, мезентериална тромбоза, масивна белодробна тромбоемболия, остър хирургичен корем.
Лечение при дисекация на аортата
Лечението при дисекация на аортата е изисква спешна оперативна намеса.
Извършва се хирургично отстраняване на увредения сегмент от аортата и заместването му със синтетична присадка – ангиопластика.
При изразена артериална хипертония се използват медикаменти, които
понижават кръвното налягане, с цел да се предотврати руптурата (разкъсването) на аортата. Въпреки лечението прогнозата остава лоша, с висока смъртност.
This article is also available in English.
