Причини за глицинурия
Глицинурията е описана за пръв път през 1957 г. Касае се за изолирано нарушение на ензимната система, регулираща обратната резорбция на глицина в бъбречните каналчета. Глицинурията се проявява фамилно и се унаследява доминантно. Засегнатите са почти изключително жени.
Симптоми на глицинурия
При болните от глицинурия в урината се излъчват повишени количества глицин – 5-20 пъти над нормата (по 600-1200 mg вместо по 50-200 mg за едно денонощие), без да е налице хиперглицемия. Излъчването на останалите аминокиселини, както и на оксаловата киселина, ксантина, фосфатите, калция и глюкозата е най-често нормално. Нерядко се откриват оксалатни камъни, съдържащи незначително количество (до 0,5%) глицин. Това се обяснява с разграждането па глицина до гликоксалова и оксалова киселина. В някои случаи на глицинурия като фамилно тубулно увреждане са намерени глицинови камъни при 3 от тях. Симптомите на глицинурия се припокриват в голяма степен със симптоматиката на бъбречнокаменна болест. Диагнозата се осигурява посредством хроматография на урината, която дава широка глицинова ивица, а също и чрез и изследване на бъбречните камъни. Лечението на глицинурията включва ограничение на белтъчините в храната и обикновените лечебни мерки при нефролитиаза.
[notification type=“notification_info“ ]Прочети още за: цистинурия[/notification]