Болен здрав носи

Един известен молекулярен патолог, към края на професионалната си кариера решил, че е дошло време да откъсне поглед от микроскопа, за да види и нещо от света, в който живее. Негова отколешна мечта била да посети Париж и да се качи на Айфеловата кула. Записал се той на екскурзия, взел си отпуск, купил си билет и тръгнал. Автобусът пристигнал в Париж. Екскурзоводът раздал на всички пътници по една карта на града, посочил с ръка към Айфеловата кула, която самотно стърчала на небосклона и казал: „Ето я кулата! Тя ви е отправната точка, защото се вижда отвсякъде. На картите, които ви раздадох, с червено кръстче е отбелязано мястото, на което се намираме в момента. Всички маршрути и превозни средства, с които можете да стигнете до всяко кътче на града, са описани най-подробно. Разходете се, забавлявайте се и след три дни ще ви чакам да се върнете тук.” Екскурзиантите награбили чантите, взели в ръка пътната карта и тръгнали по посока на Айфеловата кула. Маститият патолог се засуетил и докато се огледа, останал сам на паркинга. Почудил се какво да предприеме, бръкнал във вътрешния джоб на сакото и извадил една огромна лупа. Сетне положил картата на земята, застанал на четири крака и с видимо любопитство започнал да разучава най-преките маршрути до Айфеловата кула с помощта на силната лупа. След час той бавно запълзял напред, като разглеждал внимателно пътя пред себе си под луповото увеличение и го сравнявал с избрания маршрут от картата.

Болен здрав носи

  Кога патолога ще стигне до Айфеловата кула?

а/ нявгаш

б/ нивгаш

в/ след 10 години

г/ ако някой го хване за ръката и да го заведе дотам  – още същата вечер.

Всеки ден медиите ни засипват с информация за върховите постижения и невероятните способности на медицината, граничещи с чудото.

Защо тогава ежедневно се сблъскваме по улиците с толкова много болни хора? Защо всеки се оплаква от нещо и е цяло щастие да срещнеш човек, който да твърди, че се чувства отлично.

Кога ще намалеят болестите и ще се увеличат здравите и усмихнати хора?

а/ нявгаш

б/ нивгаш

в/ след 110 години

г/ когато медицината си припомни призванието и смисъла на своето съществуване.

Определение за здраве от Устава на Световната Здравна Организация (СЗО):

„Здравето е състояние на пълно физическо, ментално и социално благополучие, а не само отсъствие на болест и физическа слабост. Да има възможно най-голям здравен стандарт е едно от основните права на всяко човешко същество, без оглед на раса, вероизповедание, политическа принадлежност, икономическо и социално положение.”

Мащабни епидемиологични проучвания от последните години доказват непрекъснат ръст на заболеваемостта на населението на Земята независимо от постиженията на модерната медицинска наука. Намаляването на броя и изкореняването на едни заболявания се компенсира от нарастване броя на други и поява на непознати доскоро болести. Налице е обратнопропорционално отношение между растящите усилия и разходи за борба с болестите, от една страна, и снижаващата се ефективност на резултатите, от друга.

По данни на СЗО най-разпространените лечебни системи на планетата се подреждат така: І – Китайска медицина, ІІ – Хомеопатия, ІІІ – Фитотерапия, ІV – Алопатия (Съвременна, конвенционална, академична, традиционна медицина).

Алопатията единствена е официално призната от държавата и нейната дейност е законово регламентирана. Независимо от липсата на тази привилегия, първите три буквално са завладели света поради единствената причина, че наистина лекуват.

Въпреки огромните постижения и неоспорими приноси за изясняване и оформяне на цялостната картина на материалния субстрат на човешкото тяло в норма и патология, традиционната официална научна доктрина не е в състояние да се справи с болестите. При нея често липсва уважение, зачитане на пациента като личност, като цялостно същество, притежаващо умствено-духовно, емоционално-психическо и физическо-материално ниво.

Новата Холистична Медицина (холистичен – цялостен) на 21-ви век интегрира положителните елементи от всички древни и съвременни науки за болестта и здравето. Холистичната Медицина е ориентирана към личността на пациента и гледа на болния комплексно и задълбочено. Тя разчита на високоефективни и напълно безвредни терапевтични методи, основани на холистичния подход и оздравителната сила на природата. Понеже е едновременно лечебна и профилактична, тя остава вярна на принципа да не се наврежда на болния – „Primum  non  nocere”. Нейната основна цел е постигане на състояние на здраве според определението на СЗО.

Всички индустрии съществуват благодарение на потреблението. Потреблението на продукти и услуги се създава от клиентите (потребителите). Всички индустрии са неразривно свързани помежду си. Основният фактор, който ги държи свързани, лепилото което слепя цялата икономика, това са потребителите. Без тях нито един бизнес не може да съществува. Клиентите са най-ценния и важен ресурс за всяка една индустрия. Бизнесът знае това и корпорациите си препредават този ценен ресурс „от ръка на ръка”, едни на други.

Как става това ли? Автомобилната индустрия замърсява въздуха и околната среда и поради една или друга причина успешно отлага създаването на екологично безвредни превозни средства. Хранителната индустрия произвежда какви ли не боклуци, с едничката цел – все по-големи и по-големи печалби. Замърсеният въздух и долнокачествената храна разболяват хората и ги превръщат в доживотни клиенти на индустрията на болестите. Тя създава болници, медицински и рехабилитационни центрове заради растящото потребление на здравни услуги. Някои от клиентите на индустрията на болестите, попаднали в капана и видяли безисходицата, решават да станат клиенти на индустрията на здравето. Те започват да харчат парите си за билки, хранителни добавки, фитнес уреди, масажори и какво ли още не. Болните хора са много. Те изразходват голяма част от доходите си, за да се лекуват и да поддържат здравето си. Те изграждат един от основните стълбове, крепящи бизнеса и икономиката във всяка страна.

Индустрията на информацията цъфти и дебелее от цялото това разнообразие. Погледнете будките за вестници, рафтовете в книжарниците, сайтовете в интернет. Навсякъде нещо предлагат, навсякъде нещо обещават, само и само да привлекат клиентите при себе си.  Информацията е нож с две остриета. Тя може да бъде полезна на пациента, но може и да му навреди повече от всичко друго. Внушенията, които се правят чрез медиите с удивителна лекота успяват да създадат „нужда” от покупка на определен продукт или услуга. Външното намерение разболява. То може да има и пагубни последици.

Благоразумието ражда възгледите, с които се самоограничаваме!

Без никакви условности това твърдение би могло да бъде перифразирано така:

Благоразумието ражда възгледите, които ни разболяват!

 „Блюстител строг на строги нрави,

щом вуйчо падна на легло,

да го почитам ме застави,

и по-добре не би могло…”

А.С.Пушкин

От какво е бил болен вуйчото на Евгений Онегин?

Отговорът на този въпрос се съдържа в първия стих от романа на Пушкин.

[notification type=“notification_info“ ]Насоки за намиране на правилния отговор прочети в Емоции и здраве[/notification]

Какво друго ни казва авторът с това четиристишие?

„Прояви ли се в тялото на човека даден симптом, той привлича вниманието върху себе си и по този начин прекъсва досе­гашните стереотипи на жизнения му път. Симптомът е сигнал, който предизвиква внимание, интерес и с това поставя под въпрос обичайния ра­вен ход на нещата. Един симптом изисква от нас да го зачитаме, независимо дали желаем това или не. Това прекъсване, което като че ли идва отвън, ние усе­щаме като смущение и затова обикновено имаме една-единствена цел: да накараме смутителя да изчезне. Човекът не иска да бъде сму­щаван. Така започва борбата срещу симптома. Борбата предполага внимание и посвещаване от наша страна и така симптомът винаги постига своето – да се занимаваме с него.

Още от времето на Хипократ академичната ме­дицина се опитва да внуши на болния, че симпто­мът е повече или по-малко случайно събитие, причи­ната за което трябва да се търси във функционалните процеси и именно тях тя се старае да проучи основно. Затова и поставя знак на равенство между симпто­ма и болестта, т. е. не може да раздели формата от съдържанието. Така например, с много средства и технически умения се лекуват органите, но никога човекът, който е болен. Преследва се целта някой ден да бъде предотвратено проявяването на всички симптоми, без да се анализират възможностите и смисълът на тази концепция. Учудващо е колко малко е в състояние действителността да отрезви това еуфорично гонене на целта. В края на краищата, след възникването на т. нар. модерна, научна медицина, броят на болните не е намалял и с една частица от процента. От край време е имало приблизително еднакъв брой болни – само симп­томите са се променили.”

Из „Болестта като път” – Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке

Зад всеки симптом и заболяване се крие някакъв неволно създаден и неосъзнат образ в съзнанието. Начинът на мислене, с който са ни програмирали от най-ранното детство – родители, учители и обществото като цяло, създава тези разрушителни образи в съзнанието. Всяка идея или житейска нагласа притежава енергиен заряд, който търси начин за своето материализиране (за да бъде изразходван). Дълго потисканите негативни чувства нерядко се трансформират в болестни процеси.

[notification type=“notification_info“ ]Информация за справяне с деструктивни мисловни модели прочети в Техники за медитация[/notification]