Болест на Menetrier
Заболяването Гигантска хипертрофия на стомашните гънки, Гигантски хипертрофичен гастрит (Menetrier disease) е описано за пръв път през 1888 година и дълго време е било считано за крайно рядко. През последните години, в резултат на широкото използуване на гастроскопията и щипковата биопсия на стомашната лигавица, то се наблюдава и описва все по-често. Интересът към хипертрофичния гастрит (болестта на Menetrier) нараства особено много, след като е установено, че в голям брой от случаите заболяването се съпровожда с масивна загуба на белтъци и води до развитието на белтък-губеща гастропатия. Болестта на Menetrier се наблюдава през всяка възраст, включително и у деца, но все пак е по-честа у мъжете. Причините за заболяването са неизяснени. Смята се, че се касае за своеобразна структурна и функционална преустройка на стомашната лигавица, развиваща се в резултат на въздействието на различни увреждащи фактори – възпалителни, генетични, физико-химични. В някои случаи тези фактори въздействуват непосредствено върху стомашната стена, а в други – посредством рефлекторни изменения в инервацията и васкуларизацията. Вероятно понякога е налице и съчетание от различни етиологични фактори. Някои смятат, че болестта на Menetrier се дължи на вроден порок в развитието на стомашната лигавица.
Хипертрофичният гастрит има типична морфологична картина. Стомахът обичайно е с нормални размери и отпуснати стени. Най-характерен белег за болестта на Menetrier са измененията по лигавицата на стомаха, които в повечето случаи имат дифузен характер. Лигавичните гънки са силно задебелени, надигнати, тясно притиснати една до друга. Този външен вид се оприличава от различните автори на „пакет глисти”, „плацента” или „мозъчна повърхност”. Често се наблюдават полиповидни разраствания, масивни отлагания на слуз, кръвоизливи и повърхностни разязвявания. Болестните изменения сравнително рядко обхващат цялата стомашна лигавица и по-често се локализират в областта на тялото и дъното на стомаха. Пилорната област обикновено не се засяга. Границата между нормалната и болестно изменената лигавица е ясно очертана. Хистологично при болестта на Menetrier се откриват хиперплазия на повърхностния епител, удължаване и нагъване на жлезите, които могат да проникнат до субмукозата. Наблюдават се и разностепенни изменения в броя и характера на секретиращите клетки. В тежки случаи се открива намаление до пълна липса на пристенните и главните клетки. Лигавицата е оточна, в някои случаи инфилтрарана от еозинофилни левкоцити и има повишена васкуларизация. Мускулният слой също е задебелен, оточен, често фиброзирал.
Симптоми на хипертрофичен гастрит
Началните симптоми на хипертрофичен гастрит са нехарактерни. Болните губят апетит, получават тъпа болка и тежест под лъжичката, без особена зависимост от храната, храненето и годишните сезони. Често се оплакват от оригване и повръщане. Има болни, при които първите симптоми на хипертрофичен гастрит са били масивен стомашен кръвоизлив или остро пилорно запушване. В по-напредналите случаи се наблюдават изтощителни диарии с гнилостен характер. Открива се болезненост в епигастриума, като у болни с тънка коремна стена може да се опипа и дълбок инфилтрат, отговарящ на разположението на стомаха. В напредналата фаза на хипертрофичен гастрит болните силно измършавяват, може да се развият отоци, асцит, хидроторакс. Изследването на стомашния сок при болестта на Menetrier показва в повечето случаи намалени стойности до пълна липса на солна киселина. Смята се, че в подобни случаи се касае за „лъжлива“ хипохлорхидрия, поради маскиране на киселинността от големите количества алкална слуз. Описани са и болни с хиперацидитет. Характерно за хипертрофичен гастрит се приема наличността на големи количества слуз в стомашния сок, а при електрофореза на сока – увеличени стойности на серумния албумина. В 80-85 % от болните се открива разностепенна хипоалбуминемия – понижение на албумина в кръвта. Установено е, че тази хипоалбуминемия се дължи на прекомерната загуба на кръвни албумини през стомашната лигавица. Една част от тези албумини се смилат в червата, но не могат да бъдат резорбирани обратно и използувани отново от организма. Негативният белтъчен баланс обуславя измършавяването и дистрофичните прояви у болните. В известна част от болните с хипертрофичен гастрит се установява [highlight] язва [/highlight] , [highlight] холецистит [/highlight] , а също така и различни ендокринни нарушения – аденоми на щитовидната жлеза и панкреаса и др. При рентгеново изследване се установяват задебелени, високи и нагънати стомашни гънки, които са подвижни. В добре изявените случаи се открива полиповиден релеф на лигавицата, особено по голямата кривина на стомаха. При внимателно изследване може да се види рязко очертаната граница между болестно изменената и нормалната лигавица. Гастроскопският образ на хипертрофичния гастрит е детайлно изучен – виждат се задебелени и нагънати стомашни гънки, които не се сплескват при вкарване на въздух. Тези гънки изглеждат прозрачни и гъбести и са покрити с обилни налепи от слуз. При щипкова биопсия се откриват неспецифичните морфологични изменения.
Диагноза на хипертрофичен гастрит
Правилното разпознаване на болестта на Menetrier се основава върху характерния хипертрофичен гастрит с гигантски гънки, установен при рентгеново изследване, биопсичната находка, хипоалбуминемията и положителния тест с поливинилпиролидон. В редица случаи болестта на Menetrier се разграничава трудно от рак на стомаха и стомашна полипоза. Правилното разпознаване в тези случаи се осигурява с гастроскопско изследване и щипкова биопсия. Понякога точната диагноза се поставя по време на операция.
Лечение на хипертрофичен гастрит
При началните и леки форми на хипертрофичен гастрит (болест на Menetrier) може да се опита консервативно лечение – щадяща, „гастритна“ диета, защитни средства за лигавицата, а при разстроена секреция според нуждата – алкални или потенциращи препарати. В случай на болки може да се наложи използването на ганглиоблокери или антихистоминови препарати. Практикуваната в миналото масивна рентгенова терапия при тежките форми на болестта на Menetrier сега не се използва. При крайно изтощение на болните вследствие на белтъчните загуби и при подозрение за злокачествено израждане, може да се наложи отстраняване на стомаха – гастректомия. Протичането и изходът на хипертрофичния гастрит (болест на Menetrier) са твърде различни. По начало заболяването има прогресиращ ход и за 1-2 години може да доведе до кахексия. Не са редки и случаите с излекуване на хипертрофичен гастрит.